Дългът намалява, разходите за лихви растат

Процент

Министерството на финансите изненада с необикновена динамика на държавния дълг и лихвените плащания по него.
Към края на миналата година държавният дълг е 13 166.3 млн. евро (28.1% от БВП). Той се увеличава значително спрямо края на 2015 г., когато е бил 11 613.5 млн. евро. Увеличението е заради емисията външен дълг, направена през миналата пролет, с която МФ се презастрахова преди стрес тестовете на банките, а сега пази във фискалния резерв, за да погаси падежиращ ръст чак през тази година.
Освен това се увеличава и държавно гарантираният дълг – от 299 млн. евро на 855.5 млн. евро. Увеличението би трябвало да се дължи на гаранцията по заема за Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Нараства и дългът на сектор Централно управление* – от 25.7% в края на миналата година до 29.4% от БВП към 31 декември 2016 г. Това се дължи на емисиите външен дълг и заема на Фонда за гарантиране на влоговете, който е част от този сектор.

Но вътрешният държавен дълг намалява. През миналата година почти нямаше емисии ДЦК, а се погасяваха стари емисии, в това число облигации по ЗУНК. В резултат вътрешният държавен дълг е намалял от 3.7 млрд. евро към края на 2015 г. на 3.4 млрд. евро.

При това положение е нормално да се очаква, че разходите за обслужване на дълга и по-специално на вътрешния дълг ще намалеят. Но не. Те всъщност се увеличават. От данните за изпълнение на държавния бюджет, става ясно, че платените лихви по вътрешния дълг са нараснали с повече от 20 млн. лева.
Сумата е незначителна, но прави впечатление – включително заради спада на лихвените нива. Наистина понижението на лихвите не оказва влияние, тъй като по-голямата част от дълга (над 90%) е с фиксирани лихви. Но дори и така понижението на лихвите би следвало да се отрази при т. нар. превъртане на дълга (погасяване на стар дълг и поемане на нов).
Нищо от това не се случва. Вместо това разходите за лихви по вътрешния държавен дълг достигат най-високото си ниво от почти 20 години (от 1998 г. насам).

Какво би могло да бъде обяснението. Единият вариант (теоретично) е нивото на дълга в течение на година да е било по-високо, отколкото моментната снимка към края на годината. Но не е такъв случаят през 2016 г. – нивото на дълга през цялата година е по-ниско, отколкото през предходната.

Второто по-вероятно обяснение е свързано със структурата на дълга. Такъв ефект е възможно да се получи, ако са погасени по-краткосрочни емисии, емитирани при по-ниски лихви (заради това, че са пуснати по-скоро), докато са останали непогасени книжа, издадени преди да започне натискът върху лихвените нива.

Това означава, че пасивната политика по управление на дълга на МФ не само е попречила на държавата да се възползва от спада на лихвите, но дори е повишила разходите за лихви по дълга.

* До м. май основната статистика бе за държавния и държавногарантиран дълг, след това за дълга на сектор Централно държавно управление, в което освен правителството, влизат и някои предприятия като БДЖ и болници.

Облигаците на БЕХ дадоха голяма възможност за печалби

БЕХ

Цената на облигациите на Българския енергиен холдинг се повиши рязко след въвеждането им за търговия, показват данни от сайтовете на германските борси.

Емисията в размер на 550 млн. евро с лихвен процент 4.875% бе пласирана на 27 юли.

Министерството на икономиката и БЕХ не обявиха цената, на която са записани облигациите. От сайта cbonds.com и от информация на Baader Bank става ясно, че тя е била 98,92 за 100 евро номинал. При тази цена доходността на емисията е 5.12%.

По данни на Франкфуртската борса, последната цена на емисията е 102.80, което съответства на доходност от 4.196%. Берлинската борса дава последна цена от 102.15% за 3 август. Това съответства на повишение с близо 400 базисни пунка.

Този голям ръст не може да се обясни с движения, които засягат целия пазар. Ако приемем за бенчмарк германските петгодишни ДЦК тяхната доходност се е повишила от -0.511% на 27 юли на -0.472 (повишението на доходността означава спад на цената, да се има предвид, че доходността по германските бундове е отрицателна).

Повишението на цената на облигациите означава, че тези инвеститори, които са записала първоначално облигации са могли да реализират чувствителни печалби само за няколко дни.

Мениджъри на емисията бяха Banca IMI, JP Morgan. Сред комениджърите има две български компании – Първа ФБК и Балканска консултанска компания