Бжежински и още три гледни точки към Украйна

Украйна

В Украйна бе подписано споразумение за регулиране на кризата. Парламентът в Киев е с нов председател от опозицията – Олександър Турчинов. Юлия Тимошенко бе освободена, президентът Виктор Янукович вече не управлява, след като парламентът гласува отстраняването му. Нови президентски избори ще има на 25 май. Върховната рада ще обсъди забрана на Партията на регионите на Янукович, готви се разформироване на спецчастите и съд за виновните за избиването на цивилни на „Майдан“. Янукович коментира в интервю за малка телевизия, че се извършва държавен преврат. Но в Харков отказват да признаят решенията на Киев и сами поемат отговорността в своя регион. Заговори се за разделяне на Украйна.

Бъдещето остава неясно, както и скритите мотиви за опустошението от последната седмица. Предлагаме ви откъси от статия на Збигнев Бжежински във „Файненшъл таймс“ и други три текста, които отразяват различни гледни точки към случващото се. Те отрязяват позицията на независим наблюдател, авторитетно руско списание, чиято позиция в случая е показателна за настроенията на руския елит и възгледа на украински учен. Взети заедно, те оставят впечатлението, че конфликтът в Украйна не е приключил.

[textblock style=“3″]
Збигнев Бжежински: Финландски модел
Русия може да потопи Украйна в разрушителна гражданска война, пише човекът, когато смятат за архитект на стратегическата игра на империи, отреждаща важна роля на Украйна. Тя може да предизвика отделянето на Крим и на някои от промишлените източни части на страната. Но това ще гарантира, че по-голямата част от украинците ще станат трайни врагове на Русия, независимо от краткосрочните резултати от гражданска война, подстрекавана от Москва.
Това означава, че носталгичната мечта на руския президент Владимир Путин за Евразийски съюз би била изложена като предприятие, основано на сплашване и принуда, а не като актрактивна възможност за суверенните части на бившия Съветски съюз.
Западът може да играе конструктивна роля в удържането на насилието. САЩ трябва да кажат ясно на Путин, че се готвят да използват влиянието си, за да гарантират, че независима и териториално неразделена Украйна ще провежда спрямо Русия политика, подобна на тази, практикувана от Финландия: взаимно уважение към съседа, широкообхватни икономически отношения както с Русия, така и ЕС, но без да  участват в нито един военен съюз, видян от Москва  като насочен срещу нея, като в същото време разширява своята европейска свързаност.
Но САЩ трябва да заявят в частен разговор на Кремъл, че всеки опит да дестабилизира прохождащата демокрация в Киев или да отцепи части от Украйна, без да споменаваме явно или скрито участие във вътрешните конфликти, ще принуди Вашингтон да използва международното си влияние за налагане на мерки, които ще струват скъпо икономически на Москва.
Бжежински изброява опциите –  финансови санкции, преразглеждане на статута на Русия в СТО, Световната банка и ролята й в Г8. Той казва на ЕС, че трябва да подкрепи това.
Освен това ЕС спешно трябва да подготви пакет от финансова помощ за Украйна, в противен случай страната ще изпадне в разрушителен финансов хаос. Призивът е отправен специално към Германия и Великобритания, където много руски и украински олигарси държат активите си. Всяка страна от ЕС трябва да направи някаква жертва в името на усилията да избегне икономическа катастрофа в Украйна, казва влиятелният бивш съветник.
[/textblock]

***

Снимките от кървавите сцени в Киев не ни показаха всичко и, което е по-важно, не обясняват мотивите на участниците, пише историчката Ан Епълбаум в «Телеграф». Последният рунд на насилие започна изненадващо. В понеделник преговорите за промяна на конституцията и ограничаване на правомощията на президента Виктор Янукович изглеждаше, че напредват. Протестиращите дори започнаха да се изтеглят от лагера си. Но във вторник парламентът, контролиран от президента, блокира реформата. Полицията започна атака върху останалите протестиращи, които бяха прекарали седмици в подготовка за такъв развой. За да се защитят, те подполиха барикадите.

Полицията за борба с безредиците не действаше сама. Украинското правителство използва неуниформени главорези, които се появяват периодично и сеят хаос. През последните няколко седмици групи от неидентифицирани мъже – отряди на смъртта – са измъквали активисти от улицата, били са ги или са ги измъчвали, рязали са ушите им и са ги оставяли да умрат в гората. Във вторник те спряха таксито на известен журналист, измъкнаха го  и го застреляха. Това не е „контрол над тълпата“. Това беше планирано убийство.

Когато насилието е преднамерено провокативно, винаги трябва да се питаме „Защо?” и „В чий интерес?” Нямаше насилие преди Нова година, когато хората идваха на площада да чуят речите, да изпеят химна и да развеят европейския флаг. Но след това противниците на правителството бяха провокирани от президента, който си присвои диктаторски правомощия, след това анулира някои, също така се съгласи на няколко пъти на големи промени, но после ги спря.

Сега след два дни на неочаквано ужасяващо насилие, той се съгласи да върне старата конституция, да проведе предсрочни избори и на амнистия.  Възможно е опозицията да не се прибере вкъщи. След няколко месеца мирното протестно движение се превърна в по-различна, по-гневна и по-склонна на насилие тълпа, склонна да изтръгва павета и да ги хвърля по полицията или да превзема пистолетите им и да стреля с тях.

Точно тази трансформация искаха някои. Фотографиите на подобни сцени на насилие подпомогнаха каузата на руски депутат, който заяви, че той и колегите му са готови да дадат цялата необходима подкрепа, стига братският украински народ да я поиска. Тъй като братска помощ е терминът, използван да се опише съветската инвазия в Прага през 1968 г. и в Афганистан през 1979 г., това беше разбрано като заплаха за военна интервенция.

Насилието също подкрепя каузата на тези, които искат да опишат демонстрациите като държавен преврат (това бе терминът, използван от президента Виктор Янукович, след бягството му в Източна Украйна, което засега поражда много догадки – бел. ред.),  дирижиран от „фашисти” и „десни екстремисти”. Засега плановете за анти-терористична операция, която да спре това, бяха прекратени. Но ако Янукович иска да се отметне отново, той има време.

Снимките на ожесточени борби и горящи автобуси са подвеждащи, тъй  като прикриват законния аргумент за бъдещето на Украйна. Конфликтът, на който сме свидетели, не е атавистична, етническа битка между руснаци и украинци или някакъв вид стълкновение между улични бандити и полицаи.

Дори не е ясно дали украинската политическата борба е наистина само географски спор, както често се характеризира, между про-европейската западна половина от страната и проруския Изток.

Напротив, това е политически конфликт, който не е толкова трудно да се разбере. От една страна са украинците (както руско- и украинско-говорящите ), които искат да живеят в „европейска“ демокрация с права на човека и върховенство на закона. Привържениците на този „европейски“ вариант включват студенти, пацифисти, гей и екологични активисти, както и десни националисти и хора, мотивирани от спомените за ужасните престъпления, които Сталин извърши в Украйна преди 80 години.

От другата страна са украинците, които подкрепят недемократичния, олигархичен режим, който зависи от Русия, откъснат е от ЕС и е свързан с митническия съюз, контролиран от Москва. Сред подкрепящите режима е малкият елит, който направи огромни печалби от украинската корупция и според слуховете е закупил някои от най-скъпите жилища в Лондон.

Други, които не са толкова богати, може да се страхуват от екстремистите, които видяха по телевизионните новини и от общия безпорядък. А останалите може да се страхуват, че споразумението с ЕС ще доведе до дълбоки реформи и ще застраши работните им места. Това не е борба за езика или за това кой да контролира централния площад в Киев. Историческите обвързаности не са на място. Нито думата „фашист”, нито думата „комунист” са коректно употребявани от двете страни.

Битката по улиците тази седмица бе последната демонстрация на дълбоките национални разногласия за природата на украинската държава, за облика на украинската икономика, състоянието на правосъдната система и членството в международни организация. Това е политическият аргумент и в крайна сметка той може да има само политическо решение.

Това не е конфликт, който може да се реши с оръжие. Той изисква преговори, избори, политически дебат, граждански организации и политически лидери, завършва британският вестник.

***

На практика споразумението  само премести активната й фаза с половин до една година напред и върна назад политическото развитие на страната, пише руското списание „Експерт”.

Според неговия текст, властта се задължава на върне конституцията от 2004 г., да да сформира правителство на националното единство. До септември 2014 г. трябва да бъде завършена конституционната реформа. Между септември и декември 2014 г. ще бъдат проведени нови президентски избори. Властта трябва да обяви амнистия и заедно със Съвета на ЕС и опозицията да разследва прилагането на насилие по време на погрома в Киев. Опозицията се задължава в рамките на 24 часа да сдаде оръжието на органите на МВР.

Формално тези условия са напълно приемливи за президента Виктор Янукович. Никой не иска оставката му, нито му забранява да участва на следващите избори, никой, по всичко личи, няма да въвежда лични санкции срещу него и да го арестува зад граница. Но за Украйна това съглашение е равно на предателство, смята руската медия. Тя цитира председателя на Комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД Леонид Слуцкий, според когото бездействието на Янукович има катастрофални последици и е „позволило на западните тежкатлети и на опозицията да развинтят ситуацията”.

Сега всяка страна, която не иска да признае резултатите от следващите президентски избори (а да победи на тях и може и представител на партията на регионите, тъй като юго-източна Украйна може да не допусне радикалите на власт), може да изкара хората на улицата.

Освен това президентът е предал своите съратници, като не е настоял на всеобща амнистия, в това число за органите на реда. Върховната рада със свой указ (според руското списание незаконен) уволни главния прокурор Виктор Пшонка  и министъра на вътрешните работи Виталий Захарченко.

В тази ситуация командирите на отряда „Беркут” (спецчастите) от югоизточните райони, по някои сведения, сами са взели решение да напуснат правителствения квартал и да се отправят към местата за постоянно разполагане. Някои войници преминаха на страната на демонстрантите. Генерал-лейтенант Конопляник от Киевския гарнизон е обявил готовност да изпълнява решенията на Майана, заяви т. нар. комендант на Майдана Андрей Парубий.

Сред законите, приети по спешност от Върховната рада, бе и промяната на Наказателния кодекс, според която деянията, заради които бе осъдена Юлия Тимошенко вече не са престъпления. (Бившият премиер на Украйна вече бе освободена.) Експертите нямат единно мнение за съдбата на „оранжевата принцеса”. Според някои, тя доброволно ще излезе в политическа пенсия. Фаворити на Запада вече са Виталий Кличко и Арсений Яценюк. Яценюк се прояви като майстор на интригите и прочисти Баткивщина от верните на Тимошенко. Не е изключено да й припомнят и опита да се договори с Янукович зад гърба на опозицията. На фона на общото безличие на украинския елит обаче Тимошенко си остава най-добрият оратор, харизматичен политик и манипулатор на общественото мнение и не е изключено тя да успее да си възвърне позициите и до подчини опозицията до изборите през декември, смята „Експерт.”

***

Украйна, за разлика от прибалтийските страни, бе мудна в реформите в началото на 90-те, разказва за „Ведомости” Михаил Минаков, преподавател в  «Киево-Могилянская академия». Тази пипкавост в държавното строителство отложи революцията с едно десетилетие. От една страна, тя определи мирното развитие през 90-те. От друга страна, Украйна се оказа антиутопия, място, където времето е спряло.

Дълги години се натрупваше енергия за взрива. За първи път революционна ситуация имаше през 2004 г. Дошлата на власт донецка регионална групировка и нейният лидер успяха за по-малко от година да напомнят на загубилите се в постсъветската история украинци техните мечти и интереси. Премиерът Янукович въплащаваше негативните черти на съветския и постсъветския лидер – брежневската къса юздичка, вопиюща неграмотност и безбрежна воля за власт, неразбираща границите на публичната политика, правата и свободите. Нахалните, предприемчиви и самоуверени дончани въплащаваха нещо, което съветските хора, преживяли войните всеки срещу всеки от 90-те, ценяха. Това е способността да се използват обстоятелствата в собствен интерес, без оглед на резултат след две крачки. Гении на тактиката и идиоти на стратегията, екипът на Янукович възстанови страната срещу себе си и загуби властта.

Изглеждаше, че очакваните изменения в политиката и икономиката ще бъдат въплатени от лидерите на оранжевата революция. Но в края на 2005 г. стана ясно, че революцията отново се отлага. Възвръщането на власт кадрите на Кучма (Леонид Кучма, президент до 2005 г. – бел. ред.), а след това на донецките кадри бе резултат на политическата импотентност на Виктор Юшченко (той печели оспорваните избори в края на 2004 г. именно срещу Янукович) и неговото обкръжение.

Разочарованите украинци изнесоха Виктор Янукович на разнебитения от кризата олимп на украинската власт през 2010 г. Научили се да не вярват на никого, украинците го избраха, тъй като вярваха още по-малко на Юлия Тимошенко, съавтор на предателството на революцията.

Консолидирайки властта в ръцете си, той върна свръхпълномощията от времето на Кучма и въздигна отреченото от Тимошенко местно самоуправление. За разлика от Юшченко, Янукович имаше карт бланш за реформи, но всъщност това бе продължение на революцията от 1991 г. Около него се създаде група „реформатори”, пишещи умни стратегии и послания на парламента и на нацията.

Но зад завесата от думи нарасна преразпределението на собствеността и авторитарният режим. За четири непълни години на власт, Янукович върна на украинците революционния плам. Разори малкия бизнес, подчини цели пластове от населението на бюджетна крепостна зависимост, довърши и бездруго не блестящата образователна система, превърна държавните служби и милицията в инструмент за доене на страната, проведе блестяща игра на покер с ЕС и позорна игра на карти с Кремъл. Но най-лошият му резултат е изтичането на младите, родени и получили образование в Украйна. Лишени от бъдеще в страната, която се управлява от Семейството, младите украинци се пробиват път с оръжие. Нито Янукович, нито друг диктатор ще успее да ги управлява.

Янукович, съветски маргинал и постсъветски гений (той е осъждан за кражба по съветско време – бел. ред.), е два пъти баща на украинската революция. Пробивайки си път от най-долните слоеве на съветското общество, със своята безогледна алчност и тъпа кадрова политика, той открадна бъдещото на младите. Младите, които се биеха от двете страни на барикадата, бяха вкарани в революционен конфликт от енакиевския хулиган (Янукович е роден в Енакиево, Донецка област – бел. ред.), върнал революцията от 1991г. в 21 век.

Няма гаранции, че този революционен шанс ще превърне Украйна в свободна държава със смесена икономика, че ще донесе членство в ЕС и мир с Русия. Несломимият Майдан, който се събра не заради Европа и не срещу Русия, дава шанс за създаване на република от достойни граждани, завършва статията във „Ведомости”.