Фискалният съвет предупреди за надценени прогнози

Фискалният съвет смята, че правителството е надценило потенциала за увеличаване на бюджетните приходи в периода до 2019 г., както и за ръст на икономиката. Моделът на бюджетна консолидация се влияе предимно от номинални изменения на икономическата среда и по малко отразява структурните реформи, пише в първия оповестен документ на новия орган. Тревожна е тенденцията на отлагане на падежите на държавния дълг все по-далеч във времето.
Във вторник съветът представи становището си по Конвергентната програма на България 2016-2019 г. – стратегически документ, който включва и прогнозите за икономиката и бюджета.

Съгласно Конвергентната програма през 2016 г. се очаква българската икономика да забави ръста си до 2,1% поради по-нисък положителен принос на нетния износ и спад в капиталовите разходи. Нарастването на износа се очаква да бъде по-умерено поради високата база от 2015 г. През 2017 г. се предвижда растежът на българската икономика да се ускори до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. – до 2,7%, което според правителството ще е благодарение на частното потребление.
Но според Фискалния съвет, предвид отчетеното забавяне в растежа на крайното потребление до 0,7% за 2015 г.,
ролята на частното потребление в ускоряването на растежа на БВП от 2,7% и надценена.Въпреки увеличението на заетостта, безработицата остава над нивата отпреди кризата, а работната сила намалява, вкл. заради емиграцията.
Според съвета до края на 2016 г. инфлацията ще остане отрицателна и под средното равнище за ЕС. В дългосрочен план обаче може да се очаква ръст на цените и през 2017 г. инфлацията ще премине на положителна територия, но ще остане ниска, имайки предвид, че отклонението от
потенциалния БВП (т.нар. производствен разрив – output gap) се очаква да бъде отрицателно. Средногодишната инфлациятяа, измерена чрез ХИПЦ през 2017 г. ще бъде 1.0%, а вероятността инфлацията да отчете по-високи стойности през 2018 и 2019 г. е свързана с хипотетично повишение в международните цени на петрола и неенергийните суровини, както и нарастване на вътрешното търсене.
Заради стрес тестовете кредитирането в края на 2016 г. ще се понижи с около -0,5%. През 2017, 2018 г. и 2019 г. може да се очаква ръст, специално по отношение на корпоративните кредити – до 4,5%.

Според доклада мерките за намаляване на бюджетния дефицит разчитат само на увеличаване на събираемостта на приходите, което може да се окаже недостатъчно.
Фискалният съвет твърди, че прогнозите на Министерство на финансите за акумулиране на приходи от 420.7 млн. лв. за 2016 г. на базата на засилен данъчен и митнически контрол, са необосновано
оптимистични на фона на обявените конкретни мерки.

В Конвергентната програма 2016–2019 г. са заложени следните нива за изменение на дефицита на сектор „Държавно управление“: за 2016г. – 1.9% от БВП , за 2017г. – 0.8% от БВП, за 2018г. 0.4% от БВП и 0.2% от БВП за 2019 г.
Според света фискалната консолидация е базирана на ефекта от освободеното фискално пространство от свиването на публичните инвестиции 2016-2018 г. Не е ясно как ще се постигне ефектът на преструктуриране на публичните разходи в края на прогнозния период, твърди Фискалният съвет.
Според него очакванията относно фискалната консолидация са завишени и ще бъде трудно да се реализират данъчните мерки, които да доведат до намаляване на дефицита до 0.8% от БВП на начислена основа през 2017 г.
фискален съвет
Фискалният съвет като обезпокоителна тенденцията към нарастване относителния дял на дългосрочния държавен дълг за сметка на намаляването на дела на краткосрочните дългови ценни книжа. Това, както и относително постоянното нарастване на дела на разходите за „бруто образуване на основен капитал“ е „индикация за прехвърляне на натрупани задължения за бъдещи периоди и/или липса на достатъчна аналитичност за отразяване на възникнали вече и неотразени задължения по баланса на държавното управление“, според доклада.