За офшорките, оншорките и борбата с тях

Британски вирджински острови, офшорка

Политици и журналисти вече втора седмица разтягат аргументи за офшорките, след като Досиетата от Панама извадиха на показ факти и поставиха под натиск редица държавни ръководителите. Един от тях – премиерът на Исландия, бе принуден да подаде оставка. У нас липсата на разкрития бе компенсирана с обилно говорене по темата. Тези дискусии „родиха мишка”, защото бяха като разговор между глухи. Либертарианците защитаваха тезата, че офшорните зони са естествена реакция на високата данъчна тежест, левите икономисти критикуваха богатите, които оставят на средната класа да пълни бюджетите. Депутатите от Реформаторския блок обещаха да решат проблема с нов закон.

Във всичко това има доста преднамерена наивност.

Офшорки и оншорки

Разговорът за офшорките не се получи, защото в едно и също време се обсъждат и възприемат различни неща.
Офшорка се възприема като синоним на данъчно убежище, но също и като юрисдикция, която пази финансовите тайни.
Обикновено офшорките се островни държави, които формират доход от таксите за подслонените бизнес структури. Но те не са само острови. Ако погледнете списъка на инвеститорите в България, ще видите, че голяма част от тях са от Холандия и Люксембург. Това не е случайно. В Люксембург по времето на сегашния председател на ЕК Жан-Клод Юнкер бяха сключени споразумения, с които компаниите се освобождават от данък за доходите, получени извън страната. Люксембург, както и Лихтенщайн са предпочитани и за това, че осигуряват анонимност на собствениците на фирми. Но някои щати в САЩ са доста по-напред в това отношение, като при регистриране на фирма не се изисква да се разкрива действителният краен собственик. Други като Швейцария са пристан на банковата тайна, макар че славните времена на непроницаемите швейцарски банки отминаха.
ОИСР и Г20 водят от дълго време борба с данъчните убежища, като публикува т. нар. черен списък и инициира мерки за обмен на информация.

Пощенски кутии

Само по себе си регистрацията в офшорна зона не е престъпление. Но чрез тях се крият както авоари от домогвания на бившата съпруга, така и престъпления като прането на пари или пари от подкупи. Ето защо простото изброяване на имена на хора с пари в офшорни сметки е наполовина свършена работа.
Необходимо да се проследи цялата структура, която може да включва офшорни и оншорни регистрации в различни юрисдикции – такива, които имат ниски данъци и такива, които гарантират анонимност. Последните са предпочитани за регистрирани на пощенски кутии или пасивни дружества (shell companies) – фирми без дейност и без служители, често управлявани от номинални директори или други компании. Те може да са собственост на подставени лица или собствеността да разпределена в акции на приносител, които се пазят от адвокатската кантора.
Популярни юрисдикции за регистриране на фиктивни компании са Британските Вирджински острови, Каймановите острови, Бахамските острови, Панама, Лихтенщайн, остров Джърси.

Други елементи на структурата

Ако искате да защитите активите си от посегателство (например при спор за наследство), анонимната форма на някой остров не е достатъчна. Едно от предимствата на Панама е, че там се предлагат и услуги по разкриване на фондации. Така например, пакетната услуга фондация плюс пощенска кутия струва 2400 долара и – както се рекламира от Panama Offshore Worldwide, тя е особено подходяща, за да се раздели богатството от работния капитал и да се държат активите далеч от хищническите домогвания на претендентите. Много често и банковите сметки са на името на тръстове, фондация и подобни структури. Тръстовете обикновено са форма на облигационно задължение, свързано с попечителски фонд и подобни, докато фондацията се регистрира като юридическо лице. И двете действат в полза на бенефициентите си и нямат акционери. „Неудобството” на фондациите – че не могат да участват в търговска дейност, се преодолява, ако те станат 100% собственик на компания, регистрирана в офшорна зона. Тази схема, съдейки по документи на bivol и изявленията на Цветан Василев, е приложена към „Булгартабак”, където акциите се държат от фондация, регистрирана в Лихтенщайн.

Моралната скала

Говорим за различни практики, повече и по-малко укорими.
Един безобиден мотив за използване на офшорни сметки е свързан с гарантирането на правата на собственост, особено в страни, където частната собственост не е неприкосновена, или с опазване на търговска тайна. Големите корпорации използват фиктивни фирми, за да държат временно активи при сливания и придобивания и при приватизационни сделки (заради данъчните ефекти или защото включването на голям инвеститор води до повишени очаквания за цената). Богатите също се възползват от тези убежища, за да решат въпроса с наследството, както и при разводи. Също и за да укрият активи, ако са изправени пред фалит.
Но тези юрисдикции също такава дават възможности на тези, които укриват данъци, дължими в родните им страни.
Най-тежкият грях на офшорните центрове е, че те позволяват да се укриват средства, откраднати от политиците, пари, които биха били обект на международни санкции, както и състояния, чийто произход е трафик на наркотици, търговия с оръжия и финансиране на тероризма.

Тезата, че използването на офшорни зони за оптимизиране на данъчните задължения е нормална реакция на високото облагане в някои страни се споделя от мнозина либерални икономисти и е обект на яростна критика от левите. Един силен аргумент срещу това е, че тази практика изкривява конкуренцията между фирмите, тъй като ги поставя на различна основа: в някои страни и сектори законодателството ограничава транзакциите с подобни компании, или естеството на бизнеса не позволява трансфер на печалби към офшорки.

Следвай парите

„Данъците се крадат в страните, където се дължат, те не се крадат в офшорните зони – там данъци не се дължат”, коментира Емил Хърсев в предаването „Референдум” на БНТ. Ако разтълкуваме, това означава, че проблемът с избягването на данъци чрез офшорки е свързан с трансферирането на печалби или активи (например, яхти) към юрисдикции с ниско или никакво облагане. На пръв поглед изглежда, че този проблем не засяга страни като България заради ниското облагане на печалбите. Но освен това имаме облагане с данък дивидент и други данъци при източника, които не са толкова малки. Но практиката показва, че за целта се използват не юрисдикции с преференциален данъчен режим, а оншорки като Холандия и Люксембург, с които имаме сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

Проблемът с офшорките обаче не опира само до криенето на данъци, а до прикриването на произхода на богатството. Това означава, че трябва да се проследява движението на парите – чрез договори за заеми, разходи, заместване в дълг и прочие.
Финансовите сметки трябва да са фокусът, а не участието в офшорни дружества, както казва адвокат Тодор Табаков.

На българска почва

На теория у нас има закон за офшорките, дело на тандема Делян Пеевски – Йордан Цонев. Той само формално изисква деклариране на действителния собственик, но само неколцина големи бизнесмени (Гриша Ганчев) са се обявили като крайни собственици в Търговския регистър. Този закон, макар и съпроводен с практически трудности по прилагането, налага ограничения, които са свързани например, с участие в оществени поръчки или с притежаване на акции от банки. Законът залага ограничения на дружества с офшорни собственици за осъществяват дейности в значими сфери на икономиката. Офшорните центрове са определени със заповед на министъра на финансите т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане и включват 50 юрисдикции, които са с ниско облагане и с които нямаме СИДДО. Разкриването на информация не е критерий за този списък, от който например бе изключен Лихтенщайн.

В момента в парламента се обсъжда промяна на закона, с която се въвежда минимален праг от 10 на сто дялово участие, под който забраните на няма да се прилагат. Законопроектът освен това ограничава действието му до юрисдикции с преференциален данъчен режим и до дейности, по които Европейския съюз няма поети ангажименти и които не са предмет на международни споразумения. По предложение на РБ вероятно ще се гласува промяна, според която когато две или повече дружества, регистрирани в офшорна зона, искат да притежават дружества в ключови сектори и да участват в обществени поръчки, да се прилага общо праг от 10%.
Според икономиста Евгений Кънев мерките не бива да са по отношение на структурата на собствеността. „По отношение на истинските чужди инвестиции, ефектът ще е простото им пренасочване към други дестинации. По отношение на износа на пари от българския бизнес и прането на пари, според него, ефектът ще е нулев, защото парите излизат от България като разход, а не като доход. А влизат не като инвестиции в дялов капитал, а като заеми.”, казва той.

Въпреки всички забележки към тези законодателни решения, грижливо пазените финансови тайни на анонимните собственици на големи компании ще започнат да излизат. ЕС предстои да затегне законодателството в тази сфера. А България участва в многостранната конвенция за сътрудничество в данъчната област и ще започне да предоставя информация за финансови сметки на местни лица на други държави от 2018 г.
„България има най-голяма полза, ако всички държави приемат едновременна забрана за офшорни транзакции. Тогава ключов компонент за данъчните аспекти на инвестиционните стратегии ще е нивото на националното данъчно облагане. Ако не могат да плащат 0%, то повечето играчи ще са съгласни да плащат 10% корпоративни данъци (тук се абстрахираме от факта, че цялата данъчна тежест в България не е толкова ниска)”, коментира Кънев, който подсказва, че промените в закона трябва да са внимателно дозирани.
Очевидно е необходимо да се разграничат деянията, които се крияят в юрисдикциите с преференциален режим и това разграничение да се прави не според списъка от дестинации, а според дейността. Ако не искаме да пускаме мръсни пари в банките или обществените поръчки, основанието за това не трябва да е списък на юрисдикции с ниско данъчно облагане, а списък на юрисдикции, които не разкриват действителния собственик.

Защо парите обичат Швейцария?

HSBC

Чистият планински въздух и спокойният живот в швейцарските кантони не обясняват сами по себе си защо Швейцария е по-привлекателна от съседна Франция. Какво тегли така неудържимо френските граждани да слагат парите си в швейцарски банкови сейфове, както показа нашето разследване „СуисЛийкс“ (SwissLeaks), пита френският в. „Монд“ по повод голямото изтичане на банкова информация от швейцарския клон на втората по големина банка в света Ейч Ес Би Си (HSBC).

Традиции в дискретността – това е лозунгът на всички швейцарски финансови институции. „Банковата тайна в Швейцария винаги е имала за приоритет защитата на клиентите от всякакво вмешателство в личните им дела“, посочва популярна швейцарска банка на уебсайта си.

Нови правила обаче се налагат на швейцарските банки. Последната голяма промяна по дата е подписаната от Конфедерацията конвенция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища. Този международен договор подготвя преход към автоматично споделяне на данъчни данни, предвидено да влезе в сила през 2018 г., припомня френското издание. Въпреки всичко швейцарските банки запазват репутацията си на дискретни институции. Традиция, чийто произход федералният департамент по външните работи обяснява по следния начин: „През 17-и век швейцарски търговци се специализират малко по малко във влагане на огромни частни и държавни капитали в чужбина. Сред най-лоялните клиенти на тези частни банкери са кралете на Франция, чиито нужди от финансиране са били почти ненаситни. Тази връзка от самото начало е белязана с необходимостта от пълна дискретност: било е невъзможно кралете католици на Франция да признаят, че са взели заем от протестанти еретици“. Швейцарските банки са подпомогнати в усилията им за дискретност от закона, който забранява да се разкрива съществуването на сметка, без съгласието на клиента.

Макар че законът еволюира – административното съдействие в помощ на трети страни да получат информация за лица, избягващи данъчно облагане, бе улеснено от 1 август – той остава благоприятен и суров с тези, които дръзнат да нарушат банковата тайна. За това може да свидетелства Ерве Фалсиани (б. ред.: бивш компютърен специалист в Ейч Ес Би Си, откраднал банковите файлове) и предал ги на френските власти, който сега е преследван от правосъдието, отбелязва „Монд“.

От 1998 г. швейцарските банкери не могат повече да приемат куфари (или раници) с банкноти и трябва по принцип да изискват документи за самоличност. Колкото до тегленията в брой, те не са забранени от закона, но повечето банки им слагат таван, за да не улесняват прането на пари. Не всички институции обаче са толкова бдителни и понякога оставят клиентите си да теглят колосални суми в брой.

Трима руснаци, например, изнесоха преди няколко години от банка „Бордие“ еквивалент на 52 милиона евро в банкноти от по 100 долара, посочва „Монд“. Друг аргумент, привеждан от швейцарските банки: традицията да запазва неутралитет е опазила Конфедерацията от конфликти, в това число и от Втората световна война. „Като неутрална и отворена към света страна, Швейцария се радва на забележителна политическа, икономическа и социална стабилност“, се хвали швейцарският клон на френската банка „Сосиете женерал“. Традиция, която обяснява защо богати еврейски семейства, но също така и бивши нацисти, са си влагали на сигурно място авоарите по време на войната, пише френският вестник.

По БТА

50 страни ще се борят срещу укриването на данъци

Световна икономика

Близо 50 страни трябва да се срещнат на 29 октомври, в Берлин и да поемат ангажимент автоматично да започнат да си обменят данъчна информация до 2017-2018 година. Това е голям напредък в борбата срещу укриването на данъци и измамите, които им струват стотици милиарди евро.
„Структурните възможности за измами на данъчните власти изчезват. (…) Ерата на банковата тайна приключи“, с радост заявяват служители в министерството на финансите на Германия, която ще бъде домакин от 29 до 30 октомври на срещата на Световния форум по прозрачност и обмен на данъчни сведения. Форумът обединява 122 страни и територии, както и ЕС.
Залогът е мащабен: близо 5,8 трилиона евро се укриват в данъчни убежища, а това е пропусната полза на стойност 130 милиарда годишно за данъчните администрация по цял свят, според френския икономист Габриел Зюкман, специалист в борбата срещу данъчните измами.
Многостранното споразумение, което трябва да бъде подписано, се основава на критериите, определени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Нормата, наложена от ОИСР, по искане на Г-20, има амбицията да се превърне в международен стандарт. Тя предвижда най-вече край на банковата тайна. Досега именно тя често бе сочена от Швейцария или някои данъчни убежища като мотив за отказа им да предоставят сведения за състоянието на авоари, които са внесли чуждестранни граждани, на властите в тяхната родина.
Този процес на борба срещу измамите и укриването на данъци, вдъхновен от закона Fatca (от съкращения на английски на Foreign Account Tax Compliance Act), гласуван през 2010 година от САЩ, вече трета година набира скорост.
Американският закон, влязъл в сила тази година, задължава чуждестранните банки системно да информират данъчните власти в САЩ за сметки и депозити на техни клиенти американци за суми над 50 000 долара. Пет европейски страни – Германия, Франция, Великобритания, Испания и Италия – се вдъхновиха от този текст и призоваха през 2011 година автоматичният обмен на данъчна информация да обхване всички страни.
След месеци на преговори, белязани от съпротивата на някои страни като Люксембург и Австрия, чиито банки живеят в голяма степен от банковата тайна, ЕС успя преди две седмици да постигне споразумение.
Двайсет и осемте страни членки се ангажираха да участват в схемата на автоматичен обмен на данъчни сведения от 2017 година. Изключение направи Австрия, която се позова на технически причини и обяви, че ще се присъедини към останалите членки на ЕС през 2018 година.
Срещата в Брюксел (29-30 октомври) трябва да позволи да се преодолее европейската рамка с присъединяването на редица други развити страни към процеса. Швейцария се ангажира Увеличеният брой страни, които ще подпишат „многостранно споразумение за компетентните власти“ е „първият необходим етап, за да се задейства на практика автоматичният обмен на информация“, обясняват експерти на ОИСР. Конкретно става дума да се определи във всяка една страна коя институция ще събира данъчните данни, за да ги предостави на другите държави, подписали споразумението. Обещаният натиск от този процес вече дава плодове.
През последните две години над половин милион данъкоплатци в света по своя воля са внесли в данъчните си служби близо 37 милиарда долара, неплатени налози и лихви, сочат данните на ОИСР, които бяха публикувани това лято.
Друг сигнал за новата динамика – Швейцария, която досега бе символ на банковата тайна, трябва официално да потвърди в Берлин намерението си да се ангажира в борбата срещу данъчните измами. Швейцария „ясно ще обяви присъединяването си към изграждането на площадка за автоматичен обмен на данни“, заяви посланикът на Конфедерация Фабрис Филие пред германски медии. Страната възнамерява да задейства тази система през 2018 година, докато направи необходимите законодателни промени, уточни той.
Радикална смяна на курса: бившият швейцарски министър на финансите Ханс Рудолф Мерц беше заявил още през 2008 година, че защитниците на банковата тайна „ще си счупят зъбите“, ако се захванат с нея.
И един парадокс. САЩ, които са инициатори на движението, се придържат към закона си Fatca без обаче да приемат нормата на ОИСР, която налага пълна реципрочност в обмена на информации между държавите.
Точният брой на страните, които на 29 октомври ще се ангажират да обменят данъчна информация, все още не е известен, но „натискът се усеща“, твърдят служители на германското министерство на финансите. И едно доказателство – „някои данъчни убежища“ ще бъдат сред подписалите споразумение, а миналата седмица е имало включвания в списъка в последната минута.
(БТА)

ЕС се обединява срещу банковата тайна

Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания постигнаха споразумение за засилен автоматичен обмен на банкови данни помежду си, чрез който да ограничат укриванетона данъци, предаде EUobserver. Люксембург съобщи, че най-накрая се съгласява да отмени частично банковата си тайна, а Австрия остава под натиск да участва в автоматичния обмен на информация.

Франция пък обяви мерки срещу укриването на данъци. Според проекта, който се очаква до две седмици, френските банки ще бъдат принудени да публикуват подробности за всички свои подразделения в чужбина. Наскоро стана известно, че BNP Paribas и Credit Agricole са ръководили създаването на офшорни компании на Британските Вирджински острови, в Самоа и Сингапур.

В съвместно писмо до Европейската комисия вчера финансовите министри на петте най-големи държави в ЕС казаха, че са се договорили да реализират „пилотен“ проект, чрез който да увеличат количеството обменяна информация за банковите сметки и инвестициите. Техният проект е основан на щатския Foreign Account Tax Compliance Act, който изисква американските граждани да обявят техните банковите сметки в чужбина, а чуждестранните банки да уведомят властите зад океана за американски клиенти. Петте големи искат подобен проект да се приеме и в ЕС.

Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер пък обяви, че страната ще смекчи правилата за банкова тайна в началото на 2015 г.

„Финансовият сектор не е изцяло зависим от банковата тайна и няма да спре токът, ако въведем автоматичен обмен на данни с други страни“, заявил Юнкер. Активите на банковия сектор в малката страна надхвърлят 20 пъти БВП, припомня ВВС.

Колапсът на кипърската банкова система и скандалът „Офшорлийкс“ увеличават натиска върху страните, които предлагат данъчни „услуги“.

Така Австрия остава единствената страна, която не прилага директивата, която изисква обмен на информация и избягване на укриването на данъци. Виено също даде знак, че ще обсъди отмяната на политиката на банковата тайна за чуждестранните вложители, но не и за австрийските вложители. Наскоро финансовият министър Мария Фектер бе заявила, че ще се бори „като лъв“ за запазване на банковата тайна.

Актуализация на 28 април 2013: Австрия ще разкрие на останалите страни от Европейския съюз (ЕС) информация за влоговете на техните граждани в местните банки, като се очаква това да стане до 22 май, когато е срещата на върха на ЕС за борбата срещу укриване на данъци, струващо на общността около 1 трилион евро на година.