Високо напрежение в енергетиката (допълнена)

Електропровод

Председателят на Държавната агенция за енергийно и водно регулиране Анжела Тонева е подала оставка във вторник – знак за непреодолените проблеми в сектора. Същия ден на брифинг министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев защити таксата от 20% за приходите от ВЕИ и каза, че тя ще компенсира бедните. Не стана ясно дали това означава, че той се е отказал от искането за ново понижение на цената.

Анжела Тонева е подала оставка в края на работния ден вчера, която аргументира с напрежение в работата. Тя е провела разговор с премиера преди това. Оставка e подал и Михаил Димитров. Боян Боев е новият шеф на ДКЕВР, а Лиляна Младенова ще довърши мандата на Димитров. Анжела Тонева е приела поканата на Орешарски да стане негов съветник, съобщи в сряда Стойнев. Боев бе финансов директор на ТЕЦ Марица Изток 2, преди да оглави Българския енергиен холдинг.

Напрежение в енергетиката

Тонева бе четвъртият шеф на ДКЕВР тази година. Тя смени Евгения Харитонова през юни и одобри т. нар. нов ценови модел, влязъл в сила от 5 август, който доведе до понижение на цените за сметка ограничения за кафявата енергия, студения резерв и нереалистично залагане на приходи от продажба на квоти емисии CO2. Въпреки че моделът не се оправда, министърът на енергетиката Драгомир Стойнев настояваше за ново поевтиняване на тока от 1 януари.

„Напрежение в енергетиката има. Още от първия ден на настоящото НС беше дискутирана темата за енергетиката и служебният министър-председател и служебният министър заявиха от трибуната на НС, че енергетиката е в катастрофално състояние“, коментира депутатът от Коалиция за България Явор Куюмджиев, цитиран от Дарик.

От своя страна бившият енергиен министър и депутат от ГЕРБ Делян Добрев заяви, че понижението на тока с 5% е разчитало на постъпления от квоти в размер на  500 млн. лв., които да субсидират тези пет процента. „Този трансфер обаче го няма. Дадоха се 75 млн., а за следващата година се очакват 42 млн., което означава, че само поради тази причина недостигът в системата ще бъде около 400 млн.“, каза той.

Проблемите в енергетиката и загубите на НЕК бяха обсъждани на поредица заседания на ресорната парламентарна комисия. На тях стана ясно, че повечето дружества в системата трупат загуби и задължения, като дори ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3 изпитват проблеми, въпреки преференциалните договори.

Обрат за новата такса

Очакваните постъпления от новата такса от 150 млн. лева ще се използват и за подпомагане на енергийно бедни домакинства, съобщи министърът във вторник. Това е поредната версия за приходите от таксата, след като финансовият министър Петър Чобанов заяви, че тя ще бъде буфер в бюджета, а премиерът Пламен Орешарски – че ще се използва за рекапитализиране на енергетиката. Растат подозренията, че приходите ще се използват, за да се попълнят дефицитите на НЕК.

По-рано депутати от БСП декларираха желание таксата да се диференцира според вида на централите и годината на въвеждане в експлоатация, като обхване всички енергийни производители. Вчера дори трябваше да има дискусия по темата, но тя се провали без повече обяснения.

„Ако президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху Закона за държавния бюджет, това ще е атака срещу българските домакинства, а не срещу правителството“, заяви Стойнев. По неговите думи подобна мярка не е изключение от практиката на страните от Европейския съюз. Реформи в схемите за изкупване на енергия от възобновяеми източници са предприети и в Белгия, Чехия, Гърция, Италия, Испания, Франция и Обединеното кралство.

Стойнев припомни, че Европейската комисия е препоръчала на страните-членки да преразгледат политиките си за стимулиране на ВЕИ сектора. Пример за това е въведеният в Чехия данък върху преференциалните цени от 26% до 28%. Средствата се удържат месечно и постъпват в държавния бюджет. В Гърция също е въведен данък между 25% и 30%, а Франция е намалила с 20% изкупните цени на ВЕИ енергията.

veiМинистърът подчерта, че в България средната цена за изкупуване на електрическа енергия от фотоволтаици е най-висока – 238 евро на MWh и тя се разпределя върху гражданите. За сравнение цената в Чехия е 112 евро, в Германия – 132 евро, в Гърция – 173 евро, в Испания – 231 евро. Според министър Стойнев ВЕИ производителите трябва да предлагат произведената от тях енергия и на свободния пазар. Той припомни, че вече е заявен интерес от китайски инвеститор, който се отказва от преференциалната цена за изкупуване на произведената от него енергия (прочетете защо се съмняваме в заявката на този инвеститор).

„През 2012 г. присъединените мощности от възобновяема енергия се равняват почти на един ядрен реактор“, подчерта Стойнев.  По неговите думи въвеждането на такса от преференциалната цена при изкупуване на енергия от ВЕИ е малка стъпка към постигане на баланс в системата.

Допълнение: Управляващите се отказаха да диференцират таксата, а вето не бе наложено.

Троен критичен ден за енергетиката: оставка, иск и рискове

Енергетика

Русия засили натиска върху България заради строежа на АЕЦ „Белене“, докато ЕСО – поделението на НЕК, което управлява енергийната система, предупреди, че заради ниския товар рисковете стават неуправляеми. Междувременно целият състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране бе сменен.

Русия даде седмица на България да предприеме конкретни стъпки за рестартиране на проекта АЕЦ “Белене”. В противен случай Москва ще внесе иска за около 1 млрд. евро в Международния арбитражен съд в Париж.
Това предупреждение отправи в сряда вицепрезидентът на руската компания “Атомстройекспорт” (АСЕ) Генадий Тепкян на форум на „Булатом“ във Варна.

За БНР той уточни, че руската страна изисква конкретни действия за подписване на договор от българската страна, ако проектът „Белене“ се рестартира: Не е достатъчно просто да се декларира. Както предишното правителство, което всеки път казваше: „Да, започваме да строим.“, но нямаше практически стъпки. Когато такива стъпки се предприемат,навярно би могло да се прекрати и делото, каза Тепкян.

Миналата седмица премиерът Пламен Орешарски коментира в тв интервю, че  ”Атомстройекспорт” почти със сигурност ще спечели делото срещу България заради отказа от строителството на АЕЦ ”Белене“.

България е застрашавала сигурността не само на нашата, но дори и на обединената европейска енергийна система заради ниското потребление и изключването на мощности, съобщи Митю Христозов от ЕСО по време на конференцията „Българската ядрена енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“. Въпреки това от началото на тази година зелените централи са произвели около 50% повече електроенергия спрямо същия период на 2012 г. Производителите на кафява енергия също отчитат ръст – с 2.34%. В близко бъдеще се очаква да бъдат присъединени нови ВЕИ мощности между 300 и 400 мегавата.

Потреблението през май е паднало до 2200 мегавата, което е рекордно ниско.
За да се поддържа балансът ЕСО беше принудено да ограничава практически всички производители на ток. Затова ТЕЦ произвеждат с 30% по-малко, АЕЦ „Козлодуй“ – с около 12%.

Ако не се договори износ за Турция, трябва да се спре един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ от пролетта до есента или непрекъснатото да се спират и пускат ТЕЦ-ове. Вариант е да бъдат намалени мощностите и на двата блока в АЕЦ. Тези решения застрашават както технологичното състояние на централите, горивния цикъл на атомната централа и водят до финансови загуби, обясни Христозов. По-дългосрочен вариант е изграждането на нови акумулиращи мощности,  като ПАВЕЦ.

[quote style=“1″ author=“Author“]Допълнение на 6 юни: В интервю на Богомил Манчев в „24 часа“ обяснява защо спиранията са опасни: Базовите централи (ТЕЦ и АЕЦ) имат определен брой спирания за целия период на експлоатация. „Мисля, че за „Марица-изток 2“ са 200 за целия 30-годишен живот. А те само за една година са я накарали да спре 15-20 пъти. При често спиране срокът за експлоатация на тези централи се свива изключително много и загубите не можем да ги сметнем какви ще бъдат.“[/quote]

В момента пети блок на атомната централа е спрян за планов ремонт и трябва да бъде включен отново в системата до дни.

По-рано днес стана ясно, че председателят на ДКЕВР Евгения Харитонова е подала оставка, а преди това заявление за напускане са подали и останалите членове на комисията. Новият председател на ДКЕВР е Анжела Тонева, стана ясно по-късно, член на ДКЕВР от 2009 г.  и неин служител от 2001 г. Тя ще довърши мандата на Харитонова.

От постовете им са освободени и членовете на ДКЕВР Андон Роков, Костадин Балачев, Милена Миланова, Цветанка Андреева и Стефан Герчев, съобщи още правителството. С петгодишен мандат за членове на Комисията са избрани Илиян Хр. Илиев, Михаил Димитров и Еленко Божков. Другите трима членове на ДКЕВР са Илиян Б. Илиев, Милена Миланова и Димитър Димитров. Те ще довършат мандатите на Андон Роков, Костадин Балачев и Цветанка Георгиева, гласи дословно съобщението на пресслужбата.

Новината е актуализирана с името на новия председател на ДКЕВР.