Смъртта на кеша е преувеличена

пари

Ще изчезнат ли парите в наличност? Трудно е да устоим на изкушението да си представим свят, в който колите се управляват сами и на бензиностанциите умните автомобили плащат на обслужващия ги робот с едно натискане на копчето, а не с банкноти.

Появата на кредитните карти, безконтактните разплащания и криптовалутите засили очакванията за скорошния край на кеша. Но всъщност предсказанията за края на парите съществуват от 60 години, припомня BBC Future.

Физическите пари съпровождат хората от хилядолетия и за това си има причини. Практически невъзможно е да се проследят, лесно се пренасят и се приемат навсякъде. Ако има спиране на тока или срив на системата, която осигурява електронните разплащания, на помощ идват наличните пари.

Няма алтернатива, която да е толкова удобна, надеждна и анонимна. Криптовалутата биткойн е анонимна, но е несигурна и неудобна. Системите за мобилни разплащания като PayPal или Venmo, изискват приложения и лесно се проследяват.

Важен е въпросът за сигурността. Две трети от отпечатаните долари са в обръщение зад границите на САЩ. Хората пазят такива пари за всеки случай. Засега съвременната цивилизация не успява да разработи система, която има всички характеристики на кеша.

Трудности с отчитането

Парите в брой се следят по-трудно, но съществуващите данни дават известна представа за обема. Първият начин да се оцени количеството им е да се види колко са в обръщение.

В САЩ оборотът на парите в брой нарасна от 2007 до 2012 г. с 42%.

Средният ръст в световен мащаб е 7% годишно, според Ерик Зиглер от Crane Currency.

Това обаче не е същото като количеството пари, преминаващи от ръка в ръка по време на ежедневните операции. „Никой не може да проникне в една или друга икономика, да пресметне количеството банкноти и да оцени стойността на тези банкноти, – казва Даниел Уилсън, икономист от Федералната резервна банка в в Сан-Франциско. – Не можем да кажем със сигурност колко транзакции с налични пари стават всеки ден.”

За да получат представа по движението на парите, икономистите са разработили специални модели. В Холандия, например, икономистът Никол Йонкер и негови колеги от Холандската национална банка провеждат анкети. Те молят участниците да записват в дневник ежедневните транзакции с налични и безналични пари. Холандия заслужава внимание с това, че търговията на дребно в последно време се ориентира към разплащания с карти. В 1400 супермаркета не приемат плащания в брой. Плащанията по карти растат с 8% ежегодно, но кешът си остава цар на парите. През 2012 г. холандците са извършили 2.7 млрд. плащания по карти, но броят на плащанията в брой е бил 3.5-4 млрд.

И в други страни се потвърждава този извод. Половината транзакции във Великобритания през 2013 г. са в брой. Данните са от доклада на британския Съвет по плащанията (Payments UK). Според него този показател ще падне под 50% през 2016 г., но нищо не предсказва изчезването на кеша. Изследване, подобно на анкетите на Йонкер, показва, че в седем страни – Австралия, Австрия, Канада, Франция, Германия, Холандия и САЩ, от 46 до 82% от плащанията през 20102 г., са били в брой.

Дори страни като Дания и Швеция ще могат да се отърват от банкнотите и монетите. През юни тази година медии обявиха, че Дания се готви да се откаже от кеша до 2016 г. Но според Рене Томсън от Датската асоциация на банките има неразбиране на датското предложение. Има правило, според което всички магазини са задължени да приемат кеш. Новото е, че това правило ще може да се заобикаля от някои магазини.

Ирационална връзка

Подобно на повечето предпочитания, нашето отношение към кеша не е съвсем рационално.

Психологът Ерик Улман от Парижкото училище по мениджмънт прави няколко опита, за да установи как се разчива отношението на хората към различните видове пари. „Има едно ирационално усещане, че ако парите са физически, повече ги чувствате като ваши.”

Улман предлага на участниците експеримент. При единия сценарий на участниците бива разказана историята на Тед и Дона. Преди 40 години, прадядото на Тед е откраднал 1000 долара от прадядото на Дона. Тед наследил тези пари. Според единия вариант Тед е получил в наследство пари в брой. При другия вариант прадядото е вложил парите по сметка в банка. Когато Дона научила, че парите са в Тед, тя помолила да ги върне. Участниците трябвало да отговорят на въпроса „Трябва ли Тед да върне парите?”. Тези, които са чули първия вариант – с парите в брой, сметнали, че Тед тряба да върне сумата. Но когато не става дума за пари в брой, те сметнали, че това не са същите пари, които са откраднати. Дори ако сумите са еднакви, има разлика в отношението към реалните пари и техния дигитален заместител.

Този начин на мислене засяга по-широк кръг въпроси, включително за справедливостта. Изследванията също така показват, че хората не се отнасят така негативно към престъпленията на „белите якички” (например, компютърни престъпления), тоест когато не става дума за кражба на материални предмети.

Дали това означава, че хората ще се противопоставят на пълния отказ от налични пари?

В САЩ имаше вълна от протести срещу забраната на дребните монети. Въпреки че тяхната ценност е по-ниска от себестойността на производството им, американците не са готови да се разделят с тях.

В Австралия, плановете за изтегляне на петцентовата монета от обращение предизвикаха опасения за възможна загуба на дохода на благотворителните организации, които те получават във вид на дребни монети. Друг е страх е поскъпването на стоките заради закръгления.

Мобилно предизвикателство

Най-напредничавите иновации в паричната сфера не са в САЩ и Европа. В някои развиващи се страни заплащането с налични с бързи темпове се изтласква от дигиталните разплащания с помощта на мобилни телефони.

Ако в САЩ и през 2025 г. имате шанс да си купите кафе в брой, в Кения това може да се окаже невъзможно. През 2007 г. кенийците се ориентираха към системата за мобилни плащания M-Pesa (pesa е пари на суахили). Сега тя обхваща 17 млн. кенийци или над две трети от възрастните. Транзакциите стават без участието на банките. Системата е разработена от британската Sagentia и е внедрена от Vodafone. Кения извършва мобилни разплащания по-добре от всеки друг, казва Бенджамин Мезота, експерт от Tufts University. Системата трудно би имала такъв успех в САЩ или Европа. В тези страни конкуренцията е силна, докато в Кения M-Pesa се развива от най-големия оператор Safaricom. Ако всеки оператор реши да внедрява своя система на мобилни разплащания, това може да се окаже крайно неудобно.

Вземете например системата Apple Pay. Компанията Apple се сблъскваше с едно препяствие след друго, докато се опитваше да внедри системата в САЩ или в Китай, където само една компания контролира междубанковите разплащания.

Но не трябва да се забравя, че M-Pesa е система, предназначена за преместване на налични пари, а не за тяхното елиминиране. Потребителите предават кеш на търговците на системата за захранване на сметките и получават чрез тях парите, наредени от друг клиент.

Психологическата привързаност към парите, инфраструктурата на банките, необходимостта да се създаде система, която е съвместима с армията от продавачи на дребно, отдалечават смъртта на кеша.

Със съкращения