Бум на пазара на изкуство

Кристис

Глобалният пазар за изкуство преживява истински бум. На търговете в Christie’s в Лондон повечето далновидни купувачи са съсредоточили вниманието си изцяло върху антики. Когато става въпрос за големите неща на деня, сериозните пари идват през интернет или мобилни телефони, използвани от лъскави жени с блестящо червило и слънчеви очила с дебели рамки, пише сп. „Икономист“.
Картина, която някога е принадлежала на Ноел Кауард, предизвиква истинска телефонна война при наддаването за нея. Предварителните очаквания бяха, че платното няма да бъде продадено за повече от 20 000 британски лири (30 000 долара), но в крайна сметка за него бяха платени 250 000 лири. Услужливи екрани в цялата зала преобразуват сумата в рубли и хонконгски долари. „Просто дойдох, за да гледам спектакъла“, доверява мъж на средна възраст. „Цените са безумни!“

Пол Гоген
„Кога ще се омъжиш“ на Гоген
Продажбите достигнаха миналата година рекордните 51 милиарда евро (68 милиарда долара) – близо два пъти повече в сравнение с равнището от 2009 г. и малко над предишния пик от 2007 година, по данни на European Fine Art Foundation. Миналия месец анонимен купувач даде 300 милиона долара за картината „Кога ще се омъжиш?“ на Пол Гоген – най-високата цена, плащана някога за произведение на изкуството. Още един рекорд бе счупен буквално няколко дни по-късно, когато американец брои 30 милиона британски лири за платно на Герхард Рихтер – безпрецедентна сума за жив европейски художник. Цените за съвременно и следвоенно изкуство са се повишили средно с 19% през последната година.
Сумите, които сменят своя притежател, са толкова колоритни, че стимулираха създаването на цяла една нова професия: консултанти, които подбират картини за своите клиенти въз основа не на естетиката, а на потенциалната възвръщаемост. Филип Хофман, мениджър на фонд, който инвестира в изкуство от името на богати семейства, отбелязва една методична промяна от купуването на произведения на изкуството за удоволствие към инвестиране. Според Deloitte, консултантска компания, покачването на цените през последните години е привлякло много спекуланти: близо три четвърти от покупките на произведения на изкуството са били направени поне частично с инвестиционна цел, срещу половината през 2012 година.
Институционалните инвеститори навлязоха за първи път на пазара за произведения на изкуството през 70-те години на миналия век като застраховане срещу инфлацията: пенсионният фонд на Британските железници, например, вложи 40 милиона лири стерлинги, или около 3% от своите активи, в картини (въпреки че възвръщаемостта не бе лоша, той продаде последното си платно през 2003 година). Изкуството също така е определяно като добър начин за диверсификация, при все че, подобно на много други по всеобщо мнение изолирани активи, не отговори на тези очаквания по време на финансовата криза. Друг негов пазарен плюс е, че то има материално измерение – популярно характерно качество след избухването на кризата, когато голям брой абстрактни и неразбираеми финансови инструменти се оказаха огромен пасив.
За разлика от много други реални активи, като земеделската земя или недвижимите имоти, произведенията на изкуството са преносими, нещо удобно за купувачи, които не възнамеряват да кажат на данъчните власти за тях. Това ги прави сравнително дискретен начин за инвестиране: Christie’s посредничи за частни покупки в размер на 916 милиона долара през 2014 година срещу за едва 266 милиона през 2009 година.
Дори при тези предимства, рисковете при инвестиране в изкуство са големи. Цените са непостоянни и пазарът е уникален – няма две картини, които да са взаимозаменяеми. „По-конкретно на върха всичко зависи от увлеченията и прищевките на една малка група колекционери“, казва Орландо Рок от Christie’s. Най-популярните стилове и най-скъпите картини изопачават цялостната характеристика на изкуството като актив. Миналата година на 0,5% от трансакциите се е падал дял от близо една втора от стойността на продадените на търг произведения на изящните изкуства. Според маркенигвота компанията Аrts Economics цената на екземплярите, струващи над 200 000 евро, нараства пет пъти по-бързо, отколкото на по-евтините. И въпреки че изминалата година бе чудесна за съвременното изкуство, цените на платната на старите майстори са в застой, а китайското декоративно изкуство губи от стойността си.
Нещо по-лошо, самите сделки са скъпи, като понякога на тях се пада до 4% от стойността на съответния екземпляр, което прави произведенията на изкуството изключително скъпи активи за търговия. По правило тези, които купуват по естетични причини, имат по-висока възвръщаемост от онези, които купуват изцяло по финансови подбуди, казва Филип Хук от Sotheby’s, друга водеща аукционна къща.
„Хората, купуват изкуство, когато са уверени в бъдещото си благосъстояние“, отбелязва Клеър Макандрю, специалист по икономиката на изкуството. Тя разглежда сегашния бум като част от едно по-общо възвръщане на оптимизма след кризата. Когато дойдат следващите мрачни времена, злополучните инвеститори поне ще имат нещо красиво за гледане/БТА

Най-атрактивната инвестиция

картина

Все повече богати инвеститори влагат парите си в хоби и успяват да направят пари от това. Повече от половината американци добавят в портфейлите си произведения на изкуството, вино, монети, ретро автомобили и т.н., пише „Форбс”. Обикновено инвеститорите не свързват с тези вложения очаквания за големи печалби, според изследване на  BMO Private Bank. 62% го правят заради удоволствието, 40% – за да оставят нещо интересно на потомците, а само 39% очакват печалба.

Тези инвестиции обикновено запазват стойност. На първо място пазарите на вино, картини или ретро коли слабо зависят от финансовите и стоковите борси. Когато започна финансовата криза, много от тези активи поевтиняха по-малко от акциите и бързо върнаха стойността си.

Числата говорят сами. От 1993 г. до 2013 г. разнообразен портфейл от вина би донесъл доход от 13.62% – два пъти повече от S&P 500. От 2003 до 2013 г. произведенията на изкуството биха донесли 6 на сто.

Най-впечатляващи са инвестициите в ретро коли – 456% възвращаемост за този период по данни на Knight Frank.  Наскоро CNBC съобщи, че модел на  Ferrari 250 GTO 1963 е бил продаден за над 52 милиона долара.

Knight Frank дори изчислява индекс на луксозните инвестиции, който се покачва с 8% на годишна база до края на третото тримесечие 2013 г. За 10 години ръстът е със 179 на сто. Освен класическите автомобили марките и старите монети също имат голямо повишение – съответно с 250% и 227%. Произведенията на изкуството (193%), виното (176%), бижутата (156%) също отбелязват солиден ръст, но антикварните мебели (-19%) не се радват на успех през последните 10 години.

Но нещата не са толкова еднозначни. За да се създаде добра колекция са нужни познания и вътрешна информация, за да се стигне до добра сделка. Колекционерството е скъпо удоволствие. За да се подбере и съхранява добра колекция от вина например са нужни поне 100 000 долара. По-простият вариант – специализирани фондове, е възможен по отношение на произведенията на изкуство и нумизматиката, както и за колекционерите във вина.

Някои специализирани фондове предлагат смесена възможност – освен дял от фонда и споделено ползване. „Телеграф“ например разказва за фонд за ретро коли (PHD Classic Car Fund), който срещу инвестиция от 200 000 паунда дава и възможност да се кара някой от автомобилите за до 50 дни. Като всичко британско фондът е организиран на клубен принцип.

Ликвидността е друг проблем. От тази гледна точка добре стоят монетите. Пазарът в световен мащаб се оценява на 100 млрд. долара. Фалшификатите и капризните цени са други препятствия пред любителите на алтернативни инвестиции.

Горе: „Играчи на карти“ от Пол Сезан, най-скъпата картина (неин вариант бе купен за над 250 млн. долара през 2011 г. от Катар