„Южен поток“ отново на дневен ред?

Алексис Ципрас и Владимир Путин

След 17 май, когато в Гърция бе даден старт на Трансадриатическия газопровод, който ще пренася азерски газ до Италия, събитията в газовата сфера започнаха да се развиват бързо. Гърция и Русия вероятно ще обсъждат възобновяване на Южен поток. България и Гърция обсъждат проекта за интерконектора и строителството на терминал за природен газ на Черно море, може би не при Варна. А в София комисарят по климата и енергетиката Мигел Канете заяви: ЕК ще подкрепи всички усилия на българското правителство да бъде разработен този Европейски газов хъб на територията на България.

Всичко това говори за определено раздвижване в газовата сфера, но на повърхността все още не се случва нищо.

Погледите са са насочени към Гърция, където на двудневно посещение на 27 и 28 май ще бъде руският президент Владимир Путин.
Много руски медии видяха в това възможност за съживяване на „Южен поток“. Гърция се застъпва за реанизация в една или друга форма на проекта за „Южен поток“, заяви помощникът на президента Юрий Ушаков, цитиран от «Интерфакс». По думите му газопроводът ще премине по дъното на Черно море, „след това по територия на една от приморските страни, очевидно България и по-натък към Гърция, а след това Италия“.
Той напомни, че между „Газпром“, гръцката DEPA и френско-италианската Edison има меморандум потози въпрос. Необходими са преговори с редица страни и Европейската комисия, допълни помощникът на президента на Русия.

А в петък руският министър на енергетиката Александър Новак заяви, че планираният от Русия газопровод по дъното на Черно море за Гърция и Италия може да премине през Турция или България. Така страната ни за втори път е посочена поименно, което може би е опит да се осигури втори съюзник в ЕС.

Москва разчиташе на големия интерес на правителството към т. нар. хъб (газоразпределителен център) и съпътстващата го инфраструктура. Каква точно е идеята на София не е ясно, но от различн изказванията на Борисов и вицепремиера Томислав Дончев става ясно, че те разчитат на интерконекторите, включително този с Гърция и довеждане на морския газопровод от страна на „Газпром“ до българска граница (виж тук и тук). Оттам нататък хипотезите се множат.

Според Дойче веле разговорите между Путин и гръцкия премиер Алексис Ципрас, за които предварителната информация е, че ще включват проекти в енергетиката и транспорта, крият в себе си сензация.
Основният руско-гръцки проект е газопроводът ITGI Poseidon с мощност 16 млрд. куб. метра. „Газпром“ се договори през февруари с гръцките и италиански партьнори за проучване на неговото строителство. Тръбата тръгва от североизточна Гърция и достига южна Италия. Основният проблем е, че досега не е ясно как в нея ще постъпи руски газ.

Този въпрос зависи от възраждането на „Южен поток“. Теоретично има възможност да се достави руски газ до Гърция и чрез Турция, но това предполага възраждане на „Турски поток“, което е нереалистично след свалянето на руския самолет над Сирия. Въпреки санкциите, Русия продължава преговорите с ЕС в сферата на енергетиката. В ползата на възраждането на „Южен поток“ е и това, че работата по проектирането вече е свършена и дори са доставени тръбите във Варна. Освен това за „Газпром“ е важно да оправдае вече готовия газопровод от Западен Сибир до курорта Анапа в Краснодарския край..

За целта Русия трябва да отстъпи, а президентът Путин косвено да признае, че решението му от 1 декември 2014 г., с което лично обяви край на „Южен поток“ е грешка. По-трудното ще бъде да реши спорните въпроси – като достъпа на трети страни до тръбата. Но, както припомня DW, при подписването на „Посейдон“ руската страна даде знак, че ще съблюдава изискванията на ЕК.
Този нов проект може да има друго име, но в общи линии ще следва старите маршрути на „Южен поток“ – с разклонения към Унгария и към Гърция.

Ако се включи и терминал за регазификация на Черно море, то и София ще може да твърди, че е изпълнена мечтата на премиера Бойко Борисов за газов хъб с много разклонения. Или по думите на Борисов: „Когато можем да си търгуваме газа с гърци, турци, румънци, македонци и изобщо в целия регион, и нашите тръби са достъпни до всеки, който иска да превози газ. Това отговаря ли на Третия либерализационен пакет, отговаря ли на разбирането на Брюксел? Отговаря.“

Но много повече зависи от Путин и Европейската комисия, отколкото от Борисов.
Според руската редакция на Дойче веле има няколко фактора, които могат да накарат Путин да предприеме такава стъпка. На първо място, продължаващата неопределеност със запълването на Poseidon. На второ място, на 17 май бе даден стартът на Трансадриатическия газопровод (TAP). Чрез него азербайджанският газ, заобикаляйки Русия ще достига от Турция, през Гърция до Италия. Poseidon бе алтернатива на TAP, макар капацитетът на последния да е отностелно неголям  – първоначално 10 млрд. куб. метра газ годишно.
На трето място, перспективите на Северен поток – 2, който Москва започна да форсира след отмяната на „Южен поток“ са неясни. В Брюксел се съпротивляват на нова тръба към Прибалтика, по която теоретично може да се снабдява и Италия, но може да подкрепят газопровод на Черно море. И на четвърто място, идва време за решаване на въпроса за транзита през Украйна. Сегашният договор с Киев изтича през 2019 г. и възможно решение е Русия и ЕС да договорят съвместно участние в модернизацията на газопреносната система на страната, според DW. Одобрението на Киев може да се окаже ключово и ако Русия се споразумее с Европейската комисия за морски газопровод до България – той трябва да мине или през турски или през украински води.

Остава отворен обаче най-големият въпрос – по какъв начин Москва и ЕК ще договорят проект, който да е рентабилен. Нека да припомним, че една от основните версии за спиране на „Южен поток“ бе, че той става неизгоден, ако се прави по правилата на ЕК, което означава, че „Газпром“ не би могъл да има за себе си целия капацитет. Има обаче и друга версия – проектът стана неизгоден, тъй като разходите за прокарването му (меко казано), започваха да натежават твърде много.

pipeline south europe

TAP и TANAP

TAP e продължение на Трансанадолския газопровод (TANAP), който трябва да доставя азерски газ до Европа през Турция. Церемонията, дала началото на TAP в крайната точка на TANAP събра много държавни ръководители. От българска страна участваше вицепремиерът Томислав Дончев.

Двата проекта са основата на Южния газов коридор, който Турция се опитва да развие като алтернатива на „Газпром“. Сега този проект излиза на преден план със заявката да включи и други страни от региона – амбиция, която има и политически измерения.
Този проект засилва ролята на Турция, която се използва от изгодното си географско положение и от факта, че маршрутът през нейната територия е по-евтин. В геополитически план развитието на такъв проект променя баланса на силите и намалява влиянието на Русия върху зависимите от внос на газ страни, за сметка на Турция.
Ако Путин не действа сега, то страните-вносителки ще могат да се обърнат към Азербайджан, Туркменистан, дори кюрдите в Северен Ирак.

„Български поток“ vs. „Южен поток“

Южен поток

„Южен поток“ е в историята, на дневен ред е газовият разпределител „Балкан”, заяви премиерът Бойко Борисов по време на парламентарния блиц контрол в сряда.
Той нарече новия проект „Български поток”, отбелязвайки, че последният ще отговори на изискванията на Третия енергиен пакет.
За разлика от „Южен поток”, при който тръбите са 50% руски (чрез смесеното дружество „Южен поток България”), новият проект предвижда 100% българска собственост на тръбите.
България да изгради газопреносната си мрежа със собствени средства, за да „си взимаме след това такси“, настоя премиерът.
По-рано в сряда правителството включи темата за газовия разпределител „Балкан” в дневния ред на заседанието на смесената българо-руска комисия.

Economix.bg обобщава приликите и разликите между “Южен поток” и „Български поток” или газовия разпределител „Балкан”. По повечето въпроси още няма ясен отговор, но маркирането на неяснотите също е важно.

Какви обеми?
Газопроводът „Южен поток” трябваше да пренася 63 млрд. куб. метра годишно – повече от „Северен поток” 1, но по-малко от транзита през Украйна (до 83 млрд. куб. метра).

Газовият хъб „Балкан” според плановете на премиера Бойко Борисов, ще е наполовина.
Той планира около 20 милиарда кубически метра газ от Русия (две тръби по 10 млрд. куб. метра, но капацитетът на една от четирите тръби по „Южен поток” е 15.75 млрд. куб. метра) . „Плюс интерконектора – 10 милиарда втечнен газ от Гърция (виж накрая), плюс два от Азербайджан и Туркменистан, плюс нашите три находища „Хан Аспарух“, „Терес“ и „Силистар“”, изброи Борисов пред БТВ на 4 януари.

Кой ще доставя газ?
„Южен поток“ имаше само един източник на газ – Русия.

Първоначалните планове за газовия хъб бяха по-амбициозни. През септември премиерът Бойко Борисов сподена и доставки от Иран и надежда за връзка през Сърбия с Хърватия, където също се обмисля строеж на терминал за втечнен газ.
„Твърд почитател съм на „Набуко уест“, коментира премиерът през септември по време на конференция, на която участва заместник председател на ЕК Марош Шефчович (това е съкратеният вариант на газопровода „Набуко“, който трябваше да доставя азерски газ от Каспийско море до Европа, но надделя проекта проекта TAP).

Кой ще купува газ?
Това е най-неясният момент.
Докато „Южен поток” можеше да разчита на договорите на „Газпром” с европейските потребители, за които така или иначе Русия е източник на газ, не е ясно доколко т. нар. „Български поток” е осигурен с договори. За да се случи толкова мащабен проект, страната трябва да оркестрира споразумения между европейските страни, от една страна, и Русия, Тюркменистан или Азербайджан.

Откъде ще мине?
Газопроводът „Южен поток” трябваше да доставя газ от Русия през Черно море до Варна и оттам за Западна Европа. В различни периоди газопроводът се предвиждаше да свършва в Италия или Австрия.

Газовият разпределител Балкан изглежда е широко понятие. От една страна, се предвижда той да събира газ от Русия, вероятно доставян по досегашните подводни тръби на „Южен поток” и местни източници. Това предполага да се изгради терминал във Варна. От друга страна, се предвиждат доставки от Азербайджан и Тюркменистан. Това прави приоритет интерконекторните връзки с Гърция и Турция.

Чия собственост е?
Проектът „Южен поток” бе организиран чрез поредица смесени дружества, които отговарят за съответните трасета. Всичко това бе скрепено от междуправителствено споразумение. Конкретно за България бе учредено смесено дружество „Южен поток България”, чрез което де факто се поделя собствеността на новоизградените тръби.

Според премиера Бойко Борисов „Български поток” ще е 100% български.

Колко струва?
Ориентировъчната стойност на „Южен поток“ през България (540 километра, входен терминал и компресорни станции) първоначало бе 3.1 млрд., после бе повишена на 3.5 млрд. евро. Но както еconomix.bg писа, това не е пълната цена на проекта, тя, например, не включва разходите за отчуждаване на земя. „Ведомости” прогнозира, че цената може да надхвърли 4 млрд. евро.

Превръщането на България в газов хъб за Югоизточна Европа ще изисква инвестиция в размер на 2.2 млрд. евро, заяви в началото на 2015 г. премиерът Бойко Борисов.
Не е ясно какво се включва в тази сума, например входен терминал, нови газопроводи. Отделно само интерконекторната връзка с Гърция би струвала 220 млн. евро (151 км. на българска територия), за което България се надява да получи европейско финансиране.

Кой плаща?
Южен поток трябваше да бъде финансиран предимно със заем от „Газпром”. 15% от общата сума е директен принос на БЕХ, 15% е на „Газпром”, за останалото трябваше да се търси финансиране, което да се връща от приходите на проектната компания. Българският енергиен холдинг вече получи част от този заем и не е ясно какво става с парите.

Финансирането на газовия хъб не е ясно. България се надява проектът да бъде включен в т. нар. План Юнкер.
Премиерът Бойко Борисов бавно подготвя общественото мнение за това, че газовият хъб може да бъде финансиран (изцяло или частично) от бюджета. „Като дойде това време ще вляза в парламента и ще искам да ни подкрепите да си инвестираме ние като държава и само България да си взема своите такси“, заяви той пред парламента на 13 януари.

Кой ще строи?
Строителството на „Южен поток” трябваше да се осъществи от руската “Стройтрансгаз” в консорциум с българското дружество „:Газпроект Юг”.
Руската компания е собственост на Volga Group на Генадий Тимченко (63%) и “Газпромбанк”. По-късно тя бе заменена с „Центргаз”. В “Газпром Юг”, регистрирана през ноември 2013 г., влизат българските “Промишлено строителство холдинг”, “Техноекспортстрой”, “Главболгарстрой”, “Понсстройинженеринг” и “ПСТ холдинг”. Две от тези компании медии свързаха с Делян Пеевски.
Няма яснота за газовия хъб.

Какво печели България?
Имаше доста неясноти за това кой ще спечели от „Южен поток България”, но за газовия хъб неясните моменти засега са повече.
При подписване на договора от 2014 г. тогавашният министър на икономиката Драгомир Стойнев заяви, че очакваните приходи (от транзитни такси) за периода 2013–2043-а година се равняват на приблизително 2,8 млрд. евро, които ще влязат в бюджета. В отговор на въпрос БЕХ уточни по-късно, че сумата включва и бюджетни приходи за държавата – данъчни и митнически плащания и др. Според последните известни данни, за своя дял в „Южен поток България”, БЕХ ЕАД би получавал дивидент за периода 2023 – 2040 г. – 65 млн. евро на година (Общо 1.252 млрд. евро), а други 31 млн. лева са данъци върху печалбата. – Виж повече тук и тук.

Ние ще станем основен транзитьор на газ и България ще си взима близо милиард от транзитни такси, твърди премиерът Бойко Борисов пред БТВ, без да уточни за какъв период. Той допуска, че проектът ще се изплати за две-три години, тъй като таксите няма да се делят с „Газпром”. Това е съмнително, тъй като от думите му излиза, че и капацитетът на „Български поток” ще е по-малък.

[textblock style=“1″]

Третият енергиен пакет или защо ЕК настоя за спиране на „Южен поток”

Третият енергиен пакет Европейската комисия изисква резервирането на по-малък капацитет от „Южен поток“ за „Газпром“, което означава осигуряване на достъп на трети страни до тръбата. Освен това ЕК не допуска една и съща компания да е едновременно собственик на тръбата и доставчик.
Според ЕК споразумението за „Южен поток” от 2008 г. поражда съмнение за противоречие с Общата търговска политика на Съюза, тъй като само ЕС, а не отделни страни, може да сключва международни споразумения за отваряне на своя пазар на обществени поръчки към трети страни. Споразумението посочва директно (без процедура за избор) проектната компания „Южен поток България“ като проектант, оператор и собственик на газопровода. ЕК има забележки и към начина, по който „Южен поток България“ организира търгове за възлагане на строителството.

[/textblock]

[textblock style=“1″]

Интерконекторните връзки

Интерконекторната връзка с Турция предвижда строителството на 75-километрово трасе на българска територия от компресорна станция Лозенец до Малкочлар в Турция с капацитет 3 млрд. куб. метра. Проектът е по-изостанал от този с Гърция, за който бе подписано окончателно инвестиционно споразумение.
Прогнозният бюджет за изграждане на междусистемната връзка с Гърция е около 220 млн. евро. Очаква се при влизането му в експлоатация интерконекторът да е с до 3 млрд. куб. м. годишен капацитет, който може да бъде увеличен на следващ етап. Междусистемната връзка е с дължина 182 км., от които 151 км. на българска територия и 31 км. – на гръцка. Тя се изгражда изцяло на търговска основа от смесената компания „Ай Си Джи Би“, в която равни дялове от по 50% притежават Българският енергиен холдинг и „Посейдон“

[/textblock]

Перспективите за Южен поток остават мрачни

Русия и България все още трябва да преодолеят няколко препятствия, за да върнат проекта „Южен поток”. Първо, те се нуждаят от одобрение на страните, през които ще минава тръбата, включително Сърбия, Унгария и Италия. Отношенията на Москва с тези страни са относително приятелски в момента, но получаването на тяхното одобрение и организирането на проекта ще отнеме време. Газпром, който изкупи дяловете на Eni, EDF и Wintershall в South Stream Transport BV, трябва да намери нови партньори, които да се присъединят или да финансира сам проекта. Компанията урежда и спор с италианската Saipem за задължения, след като „Газпром” канселира договора за строителство.
Второ, Русия все още трябва да получи одобрението на Турция за проекта, след като оригиналните планове на „Южен поток”, целящи заобикаляне на Украйна, минават през турски териториални води в Черно море. Единствената алтернатива на Москва ще бъде да предизвика Украйна като разшири изключителната икономическа зона на Крим – рискован ход, който Кремъл едва ли ще иска да направи, след като почти сигурно ще подтикне САЩ и Европа да увеличат санкциите срещу Русия. Така че, независимо колко се интересува България от „Южен поток”, неговите перспективи остават мрачни.
Стратфор, 14 януари 2016 г.