Чужденците, работещи у нас, са предимно гърци

Предимно гърци са наети по трудов договор у нас показват данни на НАП, предоставени специално за economix.bg. През първото полугодие на 2016 г. силно нараства броят на служителите от Литва и Румъния.

Данните се отнасят до страните от ЕС, както и до три от 4-те страни от EFTA (без Лихтенщайн).

Според тях към 30 юни 2016 г. са регистрирани 10 438 трудови договора с граждани на 30-те страни, а отделно 5055 лица са регистрирани като самоосигуряващи се.

Налице е значителен ръст на работещите по трудов договор европейски граждани – с 1423 души или близо 16 на сто повече, отколкото са били те в края на 2015 г. (Възможно е да има известно сезонно влияние.). При самоосигуряващите се увеличението е само с 94 души, но ако не са гърците, би имало спад на лицата, които развиват собствена стопанска дейност у нас.

Самоосигуряващите се гърци у нас не само че нарастват с 202-ма през първото полугодие, но и като бройка (2939) изпреварват гърците, работещи по трудов договор. Това не е изненада, като се има предвид почти 50-процентното увеличение на гръцките фирми след 2014 г. Но според проучване на Университета в Бристол от 2016 г. само 3000 от общо 14 000 фирми с гръцки собственик, регистрирани в България, имат дейност. Данните за самоосигуряващите се потвърждават това твърдение.
По-интересно е, че се увеличава броят на гърците, наети по трудов договор у нас – с 263 до 2771 служителя към 30 юни 2016 г.

Освен това през първото полугодие има сериозен ръст на наетите по трудов договор румънци, литовци, поляци, италианци и французи.

Румънците са на второ място по брой наети у нас (1873), като броят на служителите от северната съседка е нараснал с 289 за полугодието. Литовците са се удвоили – от 131 към 31 декември 2015 г. до 278 наети по трудов договор към 30 юни 2016 г.
Обяснението е в наличието на инвестиции в сектори, които създават заетост като строителството, търговията (Maxima Grupе Uab, собственика на ТМаркет), както и финансовите услуги (Paysera). Освен това у нас работят значителен брой италианци и поляци, като в последния случай е вероятно да става дума за внос на работници за индустрията. Италианците са добре представени и при самоосигуряващите се, което се дължи на очевидния факт, че има доста малки компании (например, в туризма) с италиански собственици.

Досега не е известна пълна официална статистика за работещите у нас граждани на трети страни, включително по новите правила за сезонна заетост. По данни на Агенцията по заетостта обаче, издадените разрешения за сини карти (отнасят се за граждани на страни извън ЕС, които имат висока квалификация) през миналата година са 195.