Какво се крие зад пенсионерските протести в Чили

Мишел Бачелет

Протести срещу еталонната пенсионна система на Чили привлякоха отново вниманието към страната, сочена за пример от либералните икономисти. Те бяха предизвикани от твърде ниските – според местния стандарт, пенсии и голямото неравенство.

Демонстрациите идват след години на отличия от международни организации като Световната банка, заради въвеждането на индивидуални спестовни сметки като алтернатива на държавните пенсии.

Докато последните се смятат за неустойчиви поради застаряването на населението, в чилийския вариант вноските се оказаха недостатъчни, за да гарантират екзистенц минимума на възрастните.

35 години, след като системата е била приведена в действие от военната диктатура в Чили, критиците казват, че тя не е изпълнила обещанията. Според проучване на агенцията Cadem, цитирано от WSJ, 84% от чилийците искат основен ремонт, докато проучване на университета на Сантяго сочи, че 61% искат да се върнат към държавната пенсионна система.

Изправена пред най-сериозните протести през последните две години на поста, президентката Мишел Бачелет обеща промени. Доверието към нея се понижи до 15%, докато през 2009 г. в края на предишния й мандат доближаваше 80%.

При чилийската система работещите внасят 10% от заплатите си в индивидуални сметки, управлявани от частни компании. В резултат чилийските мъже получават средно 38% от своите доходи преди пенсионирането, докато жените получават 33% от дохода си.

Това са едни от най-ниските нива в ОИСР, както показва таблицата.

Пенсии

Правителството предрожи през август разширяване на програмата, която субсидира пенсиите за около 1,3 милиона пенсионери, които не са били в състояние да спестят достатъчно по време на кариерата си. В рамките на следващите 10 години, работодателите ще трябва да внасят допълнително 5% в допълнение на 10% вноска от работниците. Тази вноска ще отива в солидарен стълб, от който ще се облагодателстват предимно бедните. Освен това мениджърите на пенсионни фондове, наречени AFP, които бяха създадени през 1981 г., ще трябва да намалят скритите такси и възстановяват комисиони, когато отчитат загуби. Правителството предлага държавен фонд, който да се конкурира с шестте частни пенсионни дружества, които включват MetLife и Principal Financial Group. Частните фондове не се ползват с голямо доверие в Чили, поради високите им печалби. Промените ще премахнат правилата, които влияят отрицателно на пенсиите на жените поради различия по отношение на смъртността и по-ранна възраст за пенсиониране.

Има и алтернативни предложения, като това да се даде право да се тегли от пенсионните сметки при извънредни обстоятелства по подобие на Перу, който разреши да се изтеглят 25% от пенсионните спестявания, например, за покупка на жилище.

Но критиците казват, че предложенията не правят достатъчно за настоящите пенсионери. От 2007 г. до 2014 г., почти 80% от пенсиите на Чили са били по-ниски от минималната работна заплата, а 44% са били под прага на бедността.

Финансовият министър Родриго Валдес прогнозира, че от вноските на работодателите ще бъдат събрани $3.8 милиарда долара. Той каза, че промените ще бъдат постепенни поради потенциалното въздействие върху пенсионната система на Чили, в която са натрупани над 170 млрд. долара.

Чили

ЧилиКакто и в страните с разходо-покривна схема, големите изпитания са свързани с макриокономически предизвикателства – забавянето на световната икономика и на ръста на заетостта или в чилийския случай – високата инфлация. Както се вижда на втората графика през първите години на новата система тя надхвърляше 30%.

В същото време възвращаемостта на пенсионните фондове в Чили нямалява. Тя бе средно 12.3% през 80-те години, 10.4% през 1990 г., 6.3% през 2000-2009 и едва 4.3% след 2010 г., сочат данни на Bloomberg.

Според правителствен доклад обаче, за това допринасят и високите такси на частните фондове. От 1981 до  2013 г. средната доходност е 8.6%; но след приспадане на таксите чистият доход спада до 3%. Затова и протестите бяха не само заради ниските пенсии, а и срещу високите печалби на мениджърите на фондове.

Миналата година средната пенсия е под 400 долара, но 40% от хората получават между 160 и 260 долара. За сравнение средната работна заплата в Чили е близо 1000 долара.

Пенсионните фондове имат друго обяснение за проблема – недостатъчен осигурителен стаж.
Според тях едва 16% от пенсионерите са се осигурявали повече от 30 години, докато повече от половината имат по-малко от 15 години осигуряване. Ако един мъж се е осигурявал поне 30 години, той ще получава пенсия, равна на 77% от неговия доход преди пенсиониране, коментира AFP Habitat, един от мениждърите на фондове пред WSJ.
Това, като показва горната таблица, е над средното ниво за ЕС. Ниските пенсии в Чили отговарят на сравнително ниския принос към осигурителната система.

Но щедрите обещания отпреди 35 години и фактът, че военните и останалите служители в подобни държавни служби, не се осигуряват от частни фондове, а се радват на по-щедри пенсии, гарантирани от държавата, разпалиха недоволството.