Рублите, които няма да дойдат

Алексис Ципрас и Владимир Путин

От очаквания за пет милиарда евро, колкото се предполага, че биха били парите, които Гърция може да получи като предплата от Русия за строежа и функционирането на прословутия газопровод „Турски поток“, до скептицизъм и занижени очаквания.
Такава е характеристиката на много нашумялата визита на шефа на Газпром Алексей Милер и за срещата му с гръцкия премиер Алексис Ципрас, на която стана ясно, че вероятността за енергийно споразумение между Атина и Москва е особено мъглява, а самият проект за газопровода „Турски поток“ в частта му през Гърция все още на много ранен етап.
Въпреки усилията както на руската, така и на гръцката страна да запазят тази тема на видно място в дневния си ред с изявленията, че „ние сме на добър път и преговорите продължават“, споразумение за газопровода не бе подписано, а и не бе споменато нищо за предплащане и незабавни финансови ползи за Гърция, коментира „Те Неа“.
Вместо споразумение, изявленията на Милер показаха наличието на много трудности, пред които е изправен този проект, а преди всичко и самият Газпром, срещу който днес Европейската комисия се очаква да обяви започването на процедура за налагане на санкции в размер на милиарди евро заради монополни практики. Достатъчно е изявленията на Милер да бъдат прочетени по-внимателно, за да се види, че шефът на руския гигант бе в Атина, като погледът му бе обърнат към предстоящите санкции на Еврокомисията. Всичко казано от него не бе адресирано до гръцката страна, а до Брюксел.
Първо той увери, че „проектът за газопровода ще бъде реализиран съгласно европейското законодателство“, че „това не е проблем за руската страна“, че тръбата ще се строи от „руско-европейски консорциум“, и че „европейски компании вече са проявили интерес за участие в нея“.
Какво показват неговите изявления? Че натискът върху руската компания е голям, а това обяснява може би по-занижените очаквания, ако се съди по неговата обща фраза, че „преговорите с гръцкото правителство продължават“ и по факта, че все още няма подписано споразумение.
Но и без натиска от Брюксел, по чисто политически съображения самият проект за газопровода е доста противоречив, мъгляв и все още на особено ранен стадий, за да се говори за предплащания, свързани с бъдещи печалби.
Четири за момента са основните трудности, поради които този проект се очертава като неосъществим.
Първата и основна се отнася до това, че проектът трябва да бъде одобрен от Европейската комисия. С други думи, необходимо е европейско съгласие.
Втората се свежда до това, че за да се осъществи този проект, газопроводът трябва да бъде съобразен с европейското законодателство. А това означава, че компанията, която ще го менажира, не бива да е същата, която ще бъде и доставчик на прориден газ, тоест Газпром. Руснаците са убедени, че за разлика от „Южен поток“, този път ще преодолеят юридическите възражения на ЕС.
Третата е, че отсега не може да се говори за приходи, след като са неизвестни клиентите за този газ и точно какво ще плащат. Четвърто, съобщенията за „Турски поток“ все още се намират в ранен стадий, тъй като има разногласие между президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган по въпроса за намаляването на цената на природния газ, който турците ще купуват.
Тогава защо Милер дойде в Атина? Ами просто, за да отправи послание към Брюксел ден преди решението за ЕС за евентуално налагане на санкции.
В същото време Лявата платформа, фракция в правителствената партия СИРИЗА, изрази недоволство от позицията на Москва. В статия, озаглавена „Залогът на визитата на Милер в Атина“ изданието на тази фракция пита дали ще бъде направен скок или не в гръцко-руските отношения.
Авторът на материала смята, че „Москва е тази, която носи отговорност, за да бъде направен този скок“. „Атина е решена. Най-вече Русия е тази, която следва при днешните обстоятелства да покаже смелост, прозорливост и решителност“, пише изданието.
От друга страна, каква връзка сега може да имат гръцките праскови с газопроводите? Но ако се замисли човек, връзка има и тя е, че този въпрос бе обсъждан по време на неотдавнашното посещение на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Москва, и че на него Атина се надяваше на отмяна на руското ембарго върху гръцките земеделски продукти. Тогава руснаците дадоха ясно да се разбере, че не е възможно ембаргото да бъде вдигнато веднага и предложиха трудно разбираем план за създаване на гръцко-руски смесени дружества, който всъщност е неосъществим. Освен това Европейската комисия обяви, че отделни страни, спрямо които Русия смята да отслаби ембаргото за доставки на храни, ще могат да подновят износа си само с разрешение на Комисията. /със съкращения/БТА/

Турски поток – пресечната точка на две кризи

Алексис Ципрас и Владимир Путин

Ще успее ли Русия да посе разногласия в ЕС чрез газа? Дали Гърция ще може да избегне дефолт чрез сделка с Русия. Москва отрича, но гръцки източници твърдят, че страната може да получи авансово до 5 млрд. евро, допускайки руския проект „Турски поток”. Отговорът ще стане ясен в близките дни

Кеш срещу тръби

Тази седмица е критична за Гърция. Страната не успя да постигне отсрочка на плащанията си към МВФ и изтича срокът за представяне на коригиран план за реформи. От одобрението му зависи дали Атина ще получи финансиране от ЕС и МВФ. Без него страната няма да може да посрещне плащанията по дълга си, както и няма да има с какво да плаща на държавни служители. Смята се, че тя ще бъде принудена да им плаща с разписки, което е вид паралелна валута.

Прес-секретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга информациите за договорено авансово плащане към Гърция на стойност 3-5 млрд. евро. Според Spiegel, който се позова на член на СИРИЗА, Русия и Гърция ще подпишат споразумение, според което Атина може да получи тази сума като предплата за строителството на газопровода. Според Кремъл такава помощ не е искана при посещението на Алексис Ципрас в Москва.

Руският „Комерсант” също написа, че Гърция иска аванс за преминаването на „Турски поток” през нейна територия, като се позова на министъра на енергетиката Панайотис Лафазанис. Този аванс е за сметка на бъдещите транзитни такси. Подобен механизъм се предлагаше за българския участък „Южен поток” и според разчетите, транзитните плащания може да са достатъчни за обслужване на кредит от 25 млрд. долара. Но Москва не е проявила интерес към това предложение, твърди деловият вестник.
Лафазанис заяви това е пред радио „Параполитика”, като добавя, че меморандумът може да бъде подписан тази седмица, но преговорите продължават. Дължинатат на гръцкия участък е 450 километра, а неговата стойност – 2 млрд. евро.
По-рано Атина настояваше за отстъпка от цената на газа, изменения в условието take-or-pay (тоест условието да се плаща за заявени количества, независимо дали са използвани) и участие на руски компании в усвояванеот на гръцкия шелф.
Изчисленията на Комерсант показват, че ако се изхожда от доставките на гръцко-македонската граница (45 млрд. куб. м.), владелецът на гръцкия участък ще може да получава по около 700 млн. долара транзитни плащания годишно (след катосе натовари на 85%). Доходите на Атина ще зависят от това какъв ще е делът й в газопровода. Ако е 50%, теоретично тя може да поеме кредит до 25 млрд. долара (на база такущата лихва по 15-годишните гръцки облигации от 11%).
Според източник от Еврокомисията с тези заявления Атина всъщност се опитва да постигне политически отстъпки преди срещата на финансовите министри на 24 април.

Клин в енергийния съюз

Москва разчита на разединение между европейските страни, някои от които ще загубят преференциите си, ако се стигне до общ енергиен пазар. Тук Германия може да се окаже в губеща позиция.
На енергийна конференция в Берлин в началото на седмицата Алексей Милер, шефът на руския газов гигант Газпром.предупреди страните от Европейския съюз, които работят за общоевропейски енергиен съюз, че създаването на орган, който да купува газ за цяла Европа на единна цена ще означава, че мнозина от тях ще трябва да плащат повече, а не по-малко, пише сп. „Икономист“, цитирано от БТА.
„Единната цена не е най-ниската цена. Тя очевидно ще бъде най-високата цена“, каза Милер. Всъщност няма нищо очевидно около не твърде завоалираната заплаха на Милер. По принцип, колкото по-голям е клиентът, толкова по-голяма е отстъпката, а единен европейски купувач за руския газ може да очаква да договори доста прилична цена. Страхът на Европа от евентуално спиране на руските доставки значително намаля през последната година. Ако Милер си въобразява, че ще може да убеди единен европейски орган да купува по най-високата цена, плащана от отделна европейска страна, то той може би се е надишал с твърде много от изпаренията на компанията си. В същото време обаче той е прав, че някои европейски страни, които в момента се радват на благоприятни условия, включително Германия, могат да очакват повишение на цената на газа, ако бъде въведена единна система за купуване на газ. Газпром и руското правителство използват този аргумент, за да убедят европейските страни да не приемат идеята за силен централизиран енергиен съюз.
Тази стратегия постигна някои успехи, най-новият – с малко помощ от Турция. На 7 април Волкан Бозгър, турският министър за Европейския съюз, се срещна в Будапеща с министрите на външните работи на Унгария, Гърция, Сърбия и Македония, за да обсъдят енергийната сигурност.
Голяма част от дневния ред бе свързаната с предложения от Газпром проект „Турски поток“, който ще пренася газ до гръцко-турската граница и оттам към Европа. Сътрудничеството на четирите европейски страни за „Турски поток“ може да означава отдръпване от енергийния съюз и насочване към Москва. „Турски поток“ бе обявен за първи път от Милер през декември, малко след посещението на Владимир Путин в Турция, при което той неочаквано обяви спирането на предишния проект на Газпром, „Южен поток“, оставяйки европейските си поддръжници на сухо. „Южен поток“ трябваше да пренася газ от Русия през Черно море директно до България.
Европейската комисия обаче настояваше проектът да бъде променен, тъй като Газпром щеше да притежава едновременно газопровода и газа, течащ по него, което противоречи на европейските правила. Отменяйки проекта, Русия загуби голяма част от надеждността си и може да срещне трудности в убеждаването на останалите да вземат насериозно предложенията й за нови газопроводи.
Въпреки това унгарският премиер Виктор Орбан, който е сред най-големите симпатизанти на Путин в Европа, побърза да даде сигнал, че подкрепя „Турски поток“. Когато Путин посети Будапеща през февруари, Орбан заяви, че всеки който си мисли, че Европа би могла да има енергийна сигурност без руските изкопаеми горива, „гони призраци“. Гръцкият премиер от радикалната левица Алексис Ципрас е също толкова положително настроен. При посещението си в Москва той се опита да осигури, че гръцката част на тръбопровода, няма да се казва „Турски поток“.
„Гърция и Унгария са най-силно проруски настроените страни в Европейския съюз и Русия се опитва да се възползва от това“, казва Петер Креко от Political Capital, мозъчен тръст с централа в Будапеща. Някои от тези прокремъски увертюри са от същия тип гръмки заплахи като заплахите, които Милер обича да размахва.
Пътуването на Ципрас до голяма степен бе политически еквилибристика в угода на неговите избиратели, гневни на ЕС.
При все това европейският енергиен съюз се очертава по-слаб, отколкото можеше да бъде. Задвижващата го личност е Доналд Туск, председателят на Европейския съвет, който на предишния си пост като премиер на Полша бе решен да направи Варшава независима от руските енергийни доставки. Туск даде идеята да се създаде единен колективен купувач на руски газ в реч, която произнесе през април 2014 година.

Предпазливи стъпки

Когато Европейският съвет публикува първоначалното си изложение за енергийния съюз на 19 март тази година, идеята вече не бе толкова смела. Документът призовава страните да създадат регионални групи за съвместна търговия с енергия, но участието няма да бъде задължително. Призовава се към по-силно развитие на трансграничната енергийна инфраструктура, без обаче да се уточнява дали фондовете на ЕС ще бъдат на разположение за тази цел. Говори се много за диверсификация на енергийните източници, но малко от приказките са конкретни.
Страните, чиито представители миналата седмица се срещнаха в Будапеща, по подобен начин поставиха ударение върху диверсификацията на енергийните източници, но в техния случай, доста странно, изглежда ставаше дума за увеличаване на доставките от Русия.
Икономическата привлекателност на сделка с Русия за малките страни, силно зависими от нейния газ, са очевидни. За по-големите играчи – Брюксел и Москва – въпросите са колкото икономически, толкова и геополитически. ЕС иска да се освободи от зависимостта си от руския газ, която го парализира в справянето с руската агресия в Украйна. Русия е в подобна позиция – Газпром зависи от украинските газопроводи, за да доставя газ до европейските си клиенти и техните скъпоценни евро. Милер се надява скоро да приключи с това. Той обяви в Берлин, че изтичането на действащия договор през 2019 година, Газпром се надява да спре да доставя газ за Европа през Украйна и вместо това да използва „Турски поток“. Или поне се надява да използва заплахата с „Турски поток“, за да се опита да постигне по-добра сделка.

Надеждите за „Турски поток“ пресъхват

природен газ

Редица руски медии съобщиха, че проектът за „Турски поток“ е пред провал. Дали той е бил преходен ентусиазъм на Русия или добре преценена амбиция?, пита се междувременно англоезичното електронно издание „Джърнъл ъв Търкиш уикли“ (JTW).

„Турски поток“ изникна като алтернативен маршрут за пренос на руски газ към Европа, след като руската страна обяви миналата година, че се отказва от проекта за газопровода „Южен поток“. Авторът на материала посочва, че новият проект фигурира на официалния сайт на „Газпром“ като „временен“, а „Южен поток“ също продължава да присъства на интернет страницата.

„Дали това е просто защото сайтът не е осъвременен остава неясно, но е очевидно, че целият процес е обект на нарастващи спекулации“, отбелязва авторът.

В лицето на Турция Москва откри „регионално сляпо петно“, от което да се възползва, тъй като страната все още не е член на Европейския съюз и не е отворила главата за енергетика в рамките на преговорите си за членство. По този начин, отбелязва изданието, Русия действа в две насоки: първо, породи нов дебат в ЕС, понеже решението за отказ от „Южен поток“ директно ще засегне България като страна член, и второ, което се отнася до Украйна, Русия обяви, че няма да пренася газ през тази страна след 2019 г. „Изявленията на Русия може да се сметнат за перчене с мускули в енергийната политика от страна на Кремъл. Като газов доставчик Русия направи този ход в отговор на политиките за либерализация на Европа и (ако Европа все още иска да купува руски газ) демонстрация на продължаващите й усилия тя да определя правилата на играта“, пише JTW.

Изданието напомня думите на Алексей Милер, генералния директор на „Газпром“, който заяви: „ЕС и Европейската комисия просто предоставиха на Турция „газовото кранче“. Смятам, че Турция може да го използва в диалога си с Европа. А ние получихме нов стратегически партньор в газовия бизнес“. Според JTW обаче засега не е ясно колко силна би могла да е Турция в тази нова картина.

Пазарлъците между Русия и Турция все още продължават, посочва изданието, като същевременно напомня за постигнатото предварително споразумение по голям енергиен пакет по време на посещението на руския президент Владимир Путин в Будапеща миналия месец.

Напомня се и изказване на Путин след срещата му с унгарския премиер Виктор Орбан, когато руският държавен глава заяви, че се водят преговори с европейските партньори, но че Москва няма намерение да се откаже от сътрудничеството с Турция „не само защото това не би било почтено поведение“, но и защото Русия може да се окаже в „глупава ситуация“. „В крайна сметка ЕС може да откаже днес, да се съгласи утре, а после да си вземе думите обратно вдругиден“, посочи Путин.

Предвижда се „Турски поток“ да се състои от четири тръбопровода с общ капацитет 63 милиарда куб.м. На първи етап целта е една от тези тръби да бъде завършена през 2017 г. Така, посоката на този газов поток от 14 млрд.куб.м., обичайно транспортиран през Украйна, ще бъде пренасочена директно към Турция, пише изданието. Според експерти тръбите, останали във Варна от проекта „Южен поток“, са в готовност да бъдат натоварени на шлепове и използвани, за да бъде завършен бързо този първи етап.

Това би помогнало и да се смекчат финансовите загуби за Русия след отказа от „Южен поток“. В пълна политическа неяснота обаче е следващата стъпка. Има значителни съмнения в каква посока ще поеме процеса по-нататък. От една страна продължаващите преговори между Запада и Русия ще бъдат решаващи за определянето на маршрута на тръбопровода, след като той мине през Турция, а от друга примирието в Украйна, се движи по ръба, се изтъква в статията.

Според турската медия проектът „Турски поток“ представлява привлекателна възможност за Турция да смъкне цената, която плаща за газа и „която е доста над плащаната в Европа, например в Унгария“. Турция успя да получи шестпроцентово понижаване на цената, но дори и с тази отстъпка изчисленията показват, че Анкара плаща по 390 долара за хиляда куб.м. газ, посочва JTW и напомня, че през 2009 г. Русия намали цената на газа за Унгария от 500 на 260 долара за същото количество газ. Същевременно известен от всички факт е, че Русия се опитва да засили позициите си на турския пазар, един от най-бързо развиващите се в Европа, пише още изданието.

По-рано руски медии коментираха, че проектът е пред провал заради отстъпката в цената на газа. Според „Комерсант“, „Газпром“ и турската компания „Боташ“ не могат да решат към кой компонент от формулата за цената трябва да се прилага отстъпката от 10,25 процента. „Газпром“ иска то да се отнася за договорната цена, а „Боташ“ – за базовата. Вторият вариант е по-изгоден за „Боташ“, макар че сега, по изчисления на „Комерсант“, разликата при двата варианта е само няколко долара на хиляда кубически метра газ. При очаквания ръст на цената на петрола обаче ефектът ще стане значителен.

Тези спорове поставят под съмнение и реализацията на по-мащабните политически договорености между Москва и Анкара за строителството на . Турция задържа издаването на разрешение за неговото начало, пише вестникът.

Преговорите между „Газпром“ и „Боташ“ са под заплаха от провал, писа и „Хюриет“.

„Газпром“ е заинтересуван строежът да започне по-бързо. Наетите за „Южен поток“ кораби, които да полагат тръбите по дъното на Черно море, вече четвърти месец чакат във Варна и компанията плаща престоя им.

Но за да започне да действа по новия газопровод, „Газпром“ трябва да получи от Анкара разрешение за проектните работи в турските териториални води, за да се положи морската част от тръбопровода, отбелязва руският вестник, цитиран от БТА. Искане за получаване на това право бе отправено в края на януари, но разрешение още не е получено.

Друг московски вестник – „Ведомости“, съобщава, че на 17 март се е състоял телефонен разговор между президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Не се съобщава обаче дали двамата са успели да намерят компромис по спорния въпрос за газовата отстъпка. „Ведомости“ също отбелязва, че преговорите за „Турски поток“ са пред провал, защото двете страни не могат да се споразумеят как да се начислява отстъпката в цената на газа, който Турция ще получава.

Турски официални лица отказват да коментират подробно бъдещето на проекта, а предпочитат вместо това да говорят за газопровода ТАНАП, идващ от Азербайджан. Изграждането на тази тръба започна официално и за целта в Турция преди дни пристигна заместник-председателят на Еврокомисията Марош Шефчович, който отговаря за енергийния съюз в ЕС. Според проекта за изграждането на този газопровод Турция трябва да стане ключова страна, през която в Югоизточна Европа ще дойде газ от каспийския регион. Говорейки за „Турски поток“, Шевчович изтъкна, че проектът е недоработен и добави, че решение за него „не може да бъде прието без консултации с потребителите, с Еврокомисията“.