ТТИП: САЩ притискат ЕС за регулациите за ГМО

Обама и Меркел

Правителството на САЩ е оказвало по-голям натиск на Европейския съюз в преговорите за Трансатлантическото споразумение за свободна търговия (ТПТИ, ТТИП), отколкото се смяташе, показват документи, разпространени от „Грийнпиис”. Текстовете, които показват непреодолими различия, намаляват шансовете за приключване на преговорите в рамките на мандата на президента Барак Обама, което би било почти сигурен провал за ТТИП в този му вид.

Вижте документите тук

Според публикация на Süddeutsche Zeitung Вашингтон е искал да смекчи и дори да премахне защитата на околната среда и потребителите в преговорите по съвместното споразумение за свободна търговия (ТТИП).
Вашингтон е заплашвал ЕС да усложни вноса на европейски автомобили за САЩ, ако Европа не склони да разреши продажбата на още американски земеделски продукти, посочва изданието. Изразявано е недоволство от политиката на Европейския потребителски център, който се обявява срещу разпространението на ГМО и месо, третирано с хормони. Вашингтон настоява забраната да действа, само ако вредата за човешкото здраве е доказана по научен път.

ЕС забранява продукти, като ГМ храни като предпазна мярка, ако има дори най-малък риск, докато в САЩ забраните се налагат, след като е доказано, че има пострадали хора от употребата на такива храни, подчертава германският вестник.
Документите разкриват, че САЩ са настоявали в главата за защита на потребителите преди да се налагат забрани ЕС да оцени алтернативите, които биха довели до подходящо ниво на защита, което означава, че няма да бъде въвеждана законова забрана. В допълнение ЕС трябва да обясни публично дали някоя от тези алтернативи е по-малко рестриктивна за търговията.

САЩ и Европа си даваха вид, че почти са се споразумение по отношение на регулациите. Но преговорните документи показват друга картина. САЩ искат да ограничат въздействието на европейското законодателство в икономическата област, става ясно от някои предложение. Такъв пример е настояването всяка страна да запази процедурите оценка на въздействието на регулациите, като се очаква ЕС да оценява нуждата от нови директиви и други документи чрез анализ на очакваните разходи и ползи на алтернативите.
Освен това САЩ отказвали да отстъпят пред ЕС по въпроса за замяна на частните арбитражни съдилища за разглеждане на търговски и инвестиционни спорове с прозрачни национални търговски съдилища.
Преди публикуването на документите страните твърдяха, че САЩ се отнася с уважение към опасенията на европейците, но сега се очертава друга картина, пише Süddeutsche Zeitung. ЕС публикува своите предложения, включително на български, докато САЩ настояваха за секретност на преговорния процес.

Европейският комисар по търговия Сесилия Малмстрьом отхвърли обвиненията, като заяви, че повечето публикации имат алармистки характер. Публикуваните текстове обобщават позициите на страните и нищо повече, те не са последна редакция, заяви тя. „Това не е неочаквано, има области, в които САЩ и ЕС имат различни възгледи. Има много сфери в преговорите, по които сме постигнали много, но има и други, по които не сме постигнали споразумение”, заяви комисарят.
Тя заяви, че никакво търговско споразумение, прието от ЕС, няма да понижи нивото на защита на потребителите и на околната среда и безопасността на хранителните стоки.

Публикуването на текстовете предизвика и политическа реакция на фона на по-ранни информации за напрежение в преговорния процес. Франция ще отхвърли предложението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС в този му вид, тъй като страната е против „свободна търговия без правила”, заяви президентът Франсоа Оланд. Позицията на Париж ще затрудни сериозно преговорния процес.

Бурното бъдеще на световната търговия

Доналд Туск и Барак Обама
Мартин Улф, FT

Трябва ли да бъдат приветствани предложените от САЩ групови търговски споразумения? Това е голям въпрос, не на последно място за този, който смята либерализацията на световната търговия за ключово постижение. Той също така е много противоречив.

От провала на кръга Доха от многостранните търговски преговори фокусът на глобалната търговска политика се премести към груповите търговски споразумения, ограничени до група страни. Най-значимите са Транстихоокеанското партньорство (TTP) и Трансатлантическото Търговски и Икономическо Партньорство (TTIP). Както посочва изследване на Американския съвет на икономическите съветници, дневният ред на Обама в областта на търговията цели да постави САЩ в центъра на интегрирана търговска зона, покриваща почти две трети от световната икономика и почти 65% от американската търговия със стоки.

TPP са преговорите с 11 страни, най-важната от които е Япония. Партньорите държат 36% от световното производство, 11% от населението и около една трета от търговията. TTIP е между САЩ и ЕС, като формира 46% от световното производство и 28% от търговията. Големият отсъстващ от тези споразумения е Китай.

Някои от страните, участващи в TPP все още имат високи бариери за внос на стоки. Съветът на икономическите съветници посочва относително високите мита в Малайзия и Виетнам и земеделските протекции в Япония. Също така азиатските страни и ЕС имат по-високи бариери за внос на услуги от САЩ.

Понижаването на бариерите е само част от целите на САЩ. Докладът допълва, че по отношение на ТРР Вашингтон предлага действена защита на трудовия пазар и по-зелени политики. Но също така търси по-силна защита на правата на интелектуална собственост. По отношение на TTIP, страните търсят споразумение, която да постигне съгласуваност на регулациитe и повече прозрачност за бизнеса. Така и двете споразумения са опит да се определят правилата в международната търговия. Паскал Лами, бившият директор на СТО твърди, че ТРР се отнася повече към класическия въпрос за протекционизма, a TTIP е повече за регулаторната конвергенция.

Дали тези споразумения ще успеят ще зависи от това дали администрацията ще бъде оторизирана от Конгреса. Но трябва ли да се надяваме на успех?

Праволинейните предимства са: груповите споразумения са най-добрият начин да се либерализира световната търговия, предвид провала на многостранните преговори; новите правила и процедури предлагат най-добрият модел за бъдещето; те ще донесат значителни печалби.
Тези аргументи имат сила. И все пак има и контра-аргументи

При ограничен политически капитал фокусът на груповите споразумения рискува отклоняване на усилията от СТО. Това може да подкопае силата на глобалните правила. Ягдиш Багвати от Колумбийския университет посочва такива рискове. Преференциалните търговски споразумения освен това рискуват изкривяване на комплексните световни вериги на производство.

Друго безпокойство е, че САЩ използва влиянието си да налага регулации, които не са в интерес на партньорите. Бих бил по-малко загрижен за трудовите и екологични стандарти, отколкото за защита на интелектуалната собственост. Не е вярно, че по-строгите стандарти са в интерес на всички. Напротив, ако американските стандарти бъдат наложени, разходите биха могли да бъдат много високи.
Накрая, икономическите ползи едва ли ще бъдат големи. Търговията вече е съществено либерализирана и печалбите от понижаване на бариерите са малки. Едно проучване на TPP от Института Питърсън за международна икономика във Вашингтон предполага повишаването на реалните доходи в САЩ да е под 0,4 на сто от националния доход. Проучване на TTIP, публикувано от Центъра за изследвания на икономическата политика в Лондон, прогнозира малко по-високи стойности за ЕС и САЩ. Двете споразумения ще повишат реалните доходи с 1 % от БВП. Това не е нищо, но не и много.

Трябва да се посочат и три допълнителни притеснения за TTIP.
Първо, Йероним Капалдо от Tufts University твърди, че оценките на печалбите игнорират макроикономически разходи. Според неговия кейнсиански подход, ЕС ще загуби търсенето поради спад в своя търговски излишък. Това е нелепо. Макроикономическите проблеми трябва да бъдат решени с макроикономическите политики. Търговската политика има различни цели.
Второ, някои от пречките, които споразуменията опитват да премахват, отразяват различно отношение към риска. Ако европейците не искат генетично модифицирани организми, те трябва да могат да запазят правилата си. Ако търговската политика навлиза в такава свещена територия, тя ще умре.
И накрая, имаме спорния въпрос на уреждане на споровете между инвеститорите и държавата. Мнозина се оплакват, че политически решения – обществено финансираните здравни системи или правото на контрол върху цените на лекарствата – може да бъдат изложени на риск в полза на бизнеса. Преговарящите горещо отричат това.

В крайна сметка, ефектите от TPP и TTIP вероятно ще бъдат положителни, но скромни. Но съществуват рискове. Тези споразумения не трябва да се превърнат в алтернатива на СТО, или опит да се изтласка Китай в периферията на търговската политика. Те не трябва да се използват за налагане на вредни регулации или премахване на утвърдени правила.

Със съкращения