Защо работниците не печелят от иновациите

иновации

Йозеф Шумпетер нарече творческо разрушение процеса, чрез който нови и иновативни фирми заместват застоялите, като по този начин увеличават дългосрочния растеж. Шумпетерианският тип на преоткриване на икономиката не е на мода в момента. Нещастните работници залагат на популисти политици, които на свой ред опитват да овладеят разрива, причинен от технологичните еднорози (стартиращи компании, оценени на повече от 1 млрд. долара) в Силициевата долина до продажбите на стомана на намалена цена в Китай. Икономистите разбираемо се тревожат, че тази реакции ще доведе до широкомащабни нови регулации, данъци и защити за фирми и работещи. Но бюрокрацията и данъците не са единственото, което може да развали икономическите операции. Доказателствата все повече показват, че някои неща, които изглеждат като прояви на склероза в богатите страни, всъщност са основани на неравното разпределение на печалбите от растежа.

Когато старите индустрии са изместени от новите, икономистите смятат, че получените печалби трябва да бъдат достатъчно големи, за да направи всички по-добре, включително и на разселените работници. Жизненият стандарт трябва да расте, тъй като новите, по-добри и по-евтини стоки и услуги стават по-достъпни. Също толкова важно, тъй като хората променят вида на стоките и услугите, които купуват, новите индустрии трябва да се разширят, за да поемат безработните. В една добре функционираща икономика, фирмите трябва да осигурят щедро търсене на работна ръка: нови работни места, които да примамят работещите от  западащи градове и сектори или безработните.

Този процес не е автоматичен. Той може да зависи от географското разпределение на ръста на доходите, както показва скорошно изследване. Доклад от Тери Грегъри и Улрих Зиран от Центъра за европейски икономически изследвания (CEER) в Манхайм и Ана Саломонс от Университета в Утрехт проучва ефектите от технологичните промени сред 238 европейски региона от 1999 до 2010 г., като се фокусира върху склонността на новите технологии да изтеглят работни от рутинните дейности към такива, които не могат лесно да бъдат лесно изпълнявани от компютри и роботи.

Те оценяват, че директното заместване на работници от технологиите нае намалило заетостта в Европа с почти 10 млн. работни места през изследвания период. Все пак технологичните промени създават и възможности. Автоматизацията на някои дейности намалява разходите, смазва цените и води до растящо търсене. Това на свой ред е довело до създаването на 9 млн. работни места в новите ефективни фирми в Евро. Тези увеличения трябва да са се разпространили на местните пазари, след като допълнителните заплати и печалби са похарчени в ресторантите и магазините.

Този мултипликационен ефект е потенциално най-мощен. Но приносът му зависи от това къде се изкарват печалбите, създадени от новите технологии, пише The Economist. Според авторите потенциалният ръст на заетостта в резултат на мултипликатори би бил близък до нови 12 млн. работни места (или половината от ръстта на заетост в Европа през периода), ако всички печалби бяха задържани на континента. А ако всички печалби изтекат в чужбина, ръстът на търсенето на труд би бил много умерен – нетното увеличение на заетостта се свива до по-малко от 2 милиона. Само когато печалбите се оползотворяват на място, автоматизация води до увеличаване на възможностите за съкратените работници.

Анализи на американската икономика показват също така, че разпределението на силата при преговаряне също има значение.

В нов доклад Майк Концал и Маршъл Стайнбаум от Института Рузвет, ляв мозъчен тръст, изследват тревожното намаляване на бизнес динамиката в САЩ. След 2000 г. делът на заетостта в най-старите и най-големи компании е нараснала за сметка на заетостта на по-младите и по-малки предприятия. Скоростта на стартиране на „трансформационните“ фирми – младите и бързоразвиващи се компании, които представляват новия бизнес – е намаляла. Изглежда, че тенденцията е свързана с промяна в навиците на американските работници, особено на младите, за които промените на работата в началото на кариерата са важен фактор за дългосрочния успех. Те са станали по-малко склонни към промяна на работните места и преместване към нови градове.
Възможно е регулациите да спират американците да скочат към нови работни места или градове, като по този начин задръстват икономическите нововъведения. Някои изследвания посочват, че ръстът на професионалните лицензи, които правят по-трудно да се навлезе в много услуги, ограничават трудовата мобилност. Други посочват високите разходи за жилища – последица от прекалено строгите правила за ползване на земята – като сила, която отблъска работниците от продуктивните места. Но господата Концал и Стайнбаум смятат, че тези обяснения не могат да обяснят изцяло стагнацията в Америка.

Ако бюрокрацията бе главна пречка за икономика, тогава работниците, които успяват да се преместят от една работа на друга, е вероятно да се насочат към работа с по-високо заплащане. Тогава местата с по-ниски нива на икономическо текучество трябва да се радват на по-висок ръст на заплатите, тъй като фирмите ще се борят да привлекат дефицитни работници. Но промените на работните места не изглежда да осигуряват голям тласък на заплатите, откриват авторите, което предполага, че остават защото другите фирми не се интересуват от наемане на нови работници или не усещат голям натиск да предлагат високи заплати. По същия начин местата в Америка, където динамиката е много ниска, имат необичайно слаб ръст на заплащането.

Концал и Стайнбаум твърдят, че на фирмите не се налага да се конкурират за работници, тъй като все по-често не им се налага изобщо да се конкурират. Корпоративният свят на Америка нарасна до тежка категория благодарение на господството на големите фирми и вълната от сливания. Намалялата конкуренция задържа печалбите високи; през последните години, печалбата като дял от БВП се близка до най-високите нива през последния половин век. В един по-конкурентен пазар, домогващите се до върха фирми ще наемат работниците и ще оказват натиск на на големите компании да използват парите си за инвестиции, които създават работнти места. Ако заплатите растат по-бързо от печалбите, това може да увеличи още търсенето на труд, тъй като работниците ще похарчат увеличението в местната икономика. Бюрокрацията без съмнение спира някои фирми да правят инвестиции, с цел насърчаване на растежа. Но голямата изгода би дошла от създаването на среда, в която компаниите се конкурират за привличане на работници.

Демографията променя баланса между труд и капитал

Хора

Какво значение има намаляването на населението за икономиката? Върху това разсъждава Джордж Фридман от Стратфор.

Като човек, израснал в свят, в който експлозивното увеличаване на населението води до икономическа катастрофа, бих очаквал краят на бума в раждаемостта да бъде приветстван тържествено, пише той. Твърди се обаче, че свиването на населението, особено през преходния период преди отмирането на по-старите поколения, ще остави сравнително малка група трудещи се да издържат много голям група пенсионери, особено предвид нарастването на продължителността на живота в развитите промишлени държави. Освен това дълговете, натрупани от по-старите поколения, ще трябва да бъдат изплащани от по-малобройното по-младо поколение.

Ако брутният вътрешен продукт (БВП) намалява със същия темп като населението, то БВП на човек от населението би трябвало да остане без промяна. Проблем би имало, само ако БВП се свива по-бързо от населението или напълно излезе от синхрон.

Няма причина обаче да се предполага, че БВП би се свил заедно със спада в броя на населението. Капиталовата база на обществото няма да изчезне. Да предположим дори, че населението намалява, но БВП се понижава с по-бавен темп или дори нараства. Тогава БВП на човек от населението би нараснал и по този показател хората ще бъдат по-проспериращи, отколкото са били по-рано.

Сред ключовите променливи, които смекчават проблема с намаляването на населението, ще бъде непрекъснатият напредък в технологиите с цел да се увеличи производителността. Можем да наричаме този процес автоматизация или роботизация, но индивидуалната производителност на труда нараства във всички производствени сфери от началото на индустриализацията, като темпът на растеж се ускорява. Основните промени са във връзката между труда и капитала.

Намаляването на населението обаче ще има и друго, при това по-съществено последствие. Броят на световното население е бил стабилен до средата на 16 век. Раждаемостта се е увеличила около 1750 година и нараства стабилно до началото на 20 век, когато рязко скача.

За последните около 500 години населението нараства с ускоряващ се темп. Това означава, че в историята на модерната индустриализация и капитализъм винаги е имало излишък на работна сила. Също така се наблюдава и недостиг на капитал, в смисъл че капиталът е бил по-скъп от труда. Предвид постоянното производство на все повече човешки същества, предлагането на работна сила оказва натиск върху цената на труда. За първи път от 500 години обаче ситуацията се обръща. Първо, раждат се по-малко хора, което означава, че трудовата сила ще се свие и цената на всички видове труд ще нарасне. Досега това не се е случвало в историята на индустриализирания човек.

В миналото недостигащият ключов елемент бе капиталът. Сега обаче капиталът ще бъде в излишък, а трудът ще бъде скъп. Това няма да се случи единствено, ако производителността расте толкова бързо, че трудът остане в излишък.

При подобно развитие ще навлезем в революционна ситуация, при която отношението между труд и доходи ще трябва да се промени. В допълнение към повишаването на БВП на човек от населението, действителното разпределение на богатството ще се измени. В момента сме в период, през който натрупването на богатство се насочи към по-малко ръце, а пропастта между горните слоеве на средната класа и средната класа нарасна.Ако цената на парите се понижи, а цената на труда нарасне, то широките неравенства ще се изменят и историческата логика на индустриалния капитализъм би била съществено преформулирана, ако не и обърната наопаки.

Трябва също така да помним, че трите изходни фактора за производството са земя, труд и капитал. Стойността на земята, разбирана в по-широк смисъл като недвижими имоти, се променя в известна зависимост от населението. Със спада на населението търсенето на земя ще се свие, което ще понижи цените на жилищата и ще повиши още повече БВП на човек от населението. Пътят към приблизителното равновесие ще бъде каменист и изпълнен с финансови кризи. Например, намаляването на стойността на жилищата ще застраши нетното богатство на средната и висшата класа.

Приспособяването към свят, в който лихвите трайно са по-ниски спрямо първата ера на капитализма пък ще противоречи на очакванията и следователно ще поведе финансовите пазари по непознати пътища.

Спадът на населението все пак е прозрачен и силно предвидим процес, така че има достатъчно време собствениците на жилища, инвеститорите и всички останали да напаснат очакванията си. Положението обаче няма да бъде еднакво във всички страни.

Средно и слабо развитите държави ще се сблъскат със спада, след като развитите икономики вече са се приспособили към него. В страни като Русия пък спадът на БВП на човек от населението ще зависи от цената на суровини като петрола. Населението намалява дори там, където няма развита индустриализация, а в райони, в които има само урбанизация и прединдустриално земеделие, последиците са тежки. Има места без „предпазна мрежа“ и Русия е сред тях.

Намаляването на населението силно ще измени начина на действие на икономиките, но в развития индустриален свят това няма да бъде катастрофа, дори напротив. Може би най-значимата промяна ще бъде, че през изминалите 500 години банкерите и финансистите имаха превъзходство, а в общество с недостатъчно работна сила ключът ще бъде трудовият ресурс. Нямам представа как ще изглежда този бизнес модел, но не се съмнявам, че други ще открият.

Със съкращения по материали на БТА