ТПТИ – за и против

Доналд Туск и Барак Обама

В средата на 2013 г. ЕС и САЩ започнаха преговори по т.нар. Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), като до април 2015 г. бяха проведени девет кръга преговори. Оттогава насам бяха публикувани редица изследвания за потенциалните ефекти от споразумението върху икономиките на ЕС и САЩ. Темата, макар и със закъснение, стана част от публичния дебат у нас. Привържениците и противниците на споразумението се фокусират върху различни негови аспекти – търговската либерализация, от една страна, и клаузата за защита на инвеститорите, от друга. Много спорове предизвикват и нетарифните ограничения, в това число отпадането на по-строгите европейски правила за безопасност на храните.

Либералните икономисти

Липсата на пълен анализ на очакваните ефекти върху България е една от причините за появата и разпространението на редица митове около ТПТИ в обществото в последните месеци, твърдят от Института за пазарна икономика. Сред най-популярните митове са, че САЩ ще залеят България с ГМО, българската земя ще бъде надупчена за шистов газ, местни предприятия ще фалират пред конкуренцията от САЩ, само големи корпорации ще спечелят от споразумението и т.н. Тези митологеми почиват както върху непознаване на документите около споразумението, така и върху открита манипулация на общественото мнение от страна на определени групи.

ИПИ оценява положително потенциалните ефекти от освобождаване на търговията между ЕС и САЩ върху икономиката на България.
Направеният анализ показва нарастващото значение на американския пазар за българските производители на стоки и услуги. Балансът във взаимната търговия остава положителен за България, като износът за САЩ е около 1,5 пъти по-голям от вноса от този пазар. Износът както на стоки, така и на услуги от България за САЩ се увеличава с двуцифрени темпове през последните пет години, като САЩ вече се нарежда сред основните износни пазари за България извън ЕС. Този ръст е особено впечатлителен, ако се отчита фактът, че около 50% от износа на стоки се облага с мита.

Един от разпространените митове около подготвяното споразумение е, че от освобождаването на търговията ще спечелят само големите корпорации. От наскоро публикуван анализ на Европейската комисия, “Малките и средни предприятия и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции”, се вижда, обаче, че малките и средни предприятия (МСП) са активен участник в международната търговия. По-конкретно, 88% от всички износители от ЕС а САЩ са МСП, като 28% от стойността на износа се генерира от МСП. В случая с България, 87% от всички износители за САЩ са МСП, а 40% от износа ни за САЩ се дължи на МСП. Тези данни ясно показват важната роля на малките и средни предприятия както за общия износ от ЕС за САЩ, така и за износа от България за американския пазар.

Друг мит около бъдещото споразумение гласи, че митата във взаимната търговия са относително ниски и тяхното премахване не би имало особен ефект. В случая на България и нейния износ за САЩ, обаче, това не е точно така, защото половината от износа се облага с мита. Т.е. очакваното премахване на митата във взаимната търговия би имало преки положителни ефекти за половината от българския износ за американския пазар. Още повече, че за близо 40% от стоковия износ митническата бариера е относително висока (над 2%), а за редица стоки митата достигат двуцифрени числа. Т.е. прекият позитивен ефект от очакваното премахване на митата ще бъде особено изявен за около 40% от българския износ за САЩ.

Според ИПИ не е вярно, че България изнася стоки с ниска добавена стойност, а внася такива с висока добавена стойност.

Двете най-големи пера в износа на България за САЩ, които заемат близо 30% от износа, са машините и електрическото и електронно оборудване. И двете продуктуви групи бележат висок ръст през последните 5 години – около 30% годишно. От прегледа на статистиката също се вижда, че около ¾ от износа на стоки от България за САЩ е високо конкурентен, т.е. с Индекс на разкритите сравнителни предимства над единица. Ако се премахнат митата във взаимната търговия, може да се очаква, че и продукти, които са по-ниско конкурентни и в момента не се изнасят за САЩ, ще успеят да проникнат на американския пазар. Това се потвърждава от сегашния износ на няколко български продукта, които са с индекс на разкритите сравнителни предимства под единица, т.е. не са особено конкурентни, но се радват на нулево мито за пазара на САЩ.

Освен прекия износ на стоки от България за САЩ, при анализа на ефектите от ТПТИ върху износа от България трябва да се отчитат и непреките ефекти по линия на т.нар. вериги на предлагането или вериги на добавената стойност. Български фирми все по-активно се включват в такива вериги на предлагането последните години, като стават доставчици на материали и компоненти за големи европейски производители. Последните продават част от крайните си продукти и на американския пазар, което реално представлява непряк износ от България за САЩ.

По оценка на ИПИ, непрекият износ на стоки от България за САЩ посредством такива вериги на предлагането възлиза на около 200 млн. долара. Ако тази сума се добави към стойността на прекия износ на стоки от България за САЩ, който за 2013 г. е около 400 млн. долара, то целият износ на стоки от България за САЩ достига около 600 млн. долара. Към износа на стоки трябва да се добави и износът на услуги за около 300 млн. долара (за 2013 г.). По този начин целият износ на България от САЩ достига около 900 млн. долара или около 1,6 млрд. лева.

Ще се отнася до износа на услуги, заложените цели на ЕК за премахване на редица нетарифни бариери пред този износ от ЕС за САЩ, ако бъдат постигнати, също ще имат пряк положителен ефект върху износа от България. Целите на ЕК касаят пряко бизнес услугите, морския транспорт, финансовите и застрахователните услуги, комуникационните услуги, които са над 20% от българския износ на услуги за САЩ, т.е. може да се очаква ръст на износа на такива услуги. Паралелно с това може да се очаква, че облекчените условия за износ на услуги от ЕС към САЩ ще открият възможности за износ и на други услуги, който в момента не се осъществява заради високите нетарифни бариери.

Трябва да се отчита и фактът, че някои от основните износители на стоки и услуги от България за САЩ са американски инвеститори в България. САЩ са 9-тият най-голям инвеститор в България според данните за кумулативните преки чужди инвестиции в страната за периода от 1996 до 2014 година. За този период американски компании са инвестирали около 1,5 млрд. евро бруто в България, което представлява 3,4% от всички ПЧИ за периода. За разлика от някои други водещи инвеститори на българския пазар като Кипър, Холандия и Швейцария, при които инвестициите в голяма степен отразяват използването на благоприятния данъчен режим в тези страни от страна на български предприемачи, инвестициите от САЩ са автентични, т.е. те в болшинството си отразяват приток на американски капитал.

Прави впечатление, че голяма част от американските инвестиции в България са в сферата на високите технологии, електрониката и компютърните услуги – Майкрософт, Тъмбълуийд, Ай Би Ем, Хюлет Пакард, АМИС, ВиЕмУеър, Джонсънс Контролс са част от примерите. През последните години навлязоха и по-малки американски фирми за разработка на софтуер на българския пазар, като част от разработваните продукти се изнасят обратно за САЩ. Тези инвестиции стоят и зад резкия ръст на износа на компютърни услуги (разработка на софтуер), който вече достига над 40% от общия износ на услуги от България за американския пазар.

Може да се предположи, че евентуалното подписване на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции ще доведе до нарастване на инвестициите от САЩ в България поради следните причини:

1/ Освобождаването на двустранната търговия между ЕС и САЩ от съществуващи тарифни и нетарифни бариери безспорно ще увеличи търговския стокообмен през Атлантическия океан (при равни други условия). Предвид това, че част от износа от България за САЩ се произвежда от дъщерни дружества на американски компании в България, то може да се очаква, че американските инвестиции в страната също ще се увеличат.

2/ Частта от споразумението, посветена на защитата на инвестициите, ще намали риска от национализация или други увреждащи действия от страна на страната-домакин (т.е. България) срещу инвеститори от САЩ.

3/ Сериозната разликата в заплащането на труда, която ще се запази в дългосрочен план, ще продължи да насърчава инвестициите от американски компании в България, особено що се отнася до трудоемките отрасли, където трудът е основен входящ ресурс (т.е. фактор за производство).

Освен върху износа на стоки и услуги от България за САЩ и инвестициите на американски компании на българския пазар, подготвяното споразумение ще засегне и вноса на американски стоки на българския пазар. Данните за външната търговия показват, че от общо 100 групи продукти, които България внася от САЩ, само 8 са с нулево мито. В същото време митата върху някои групи продукти (млечни продукти, яйца, мед, месо, захар) са от порядъка на 40-50%. Планираното премахване (или силно редуциране) на митата чрез ТПТИ ще засегне над 40% от директния внос от САЩ в България.

Като цяло ИПИ заключава, че преките положителни ефекти от ТПТИ специално за България ще дойдат по линия на прекия и непрекия износ на стоки и услуги за САЩ, който расте със всяка следваща година. А потребителите в България ще спечелят, тъй като около 40% от вноса от САЩ в момента се облага с мита.

Лявата критика

Както и в ЕС, критиките срещу ТПТИ не са заради отпадането на митата, а заради някои други клаузи, най-вече споразумението за защита на инвеститорите.
Трансатлантическото споразумение не е икономически, а политически договор, се казва в позиция на „Солидарна България“ – сдружението, което обедини лявата опозиция срещу ТПТИ у нас. Подготвя се нещо много по-голямо от митническо и дори от търговско споразумение – всеобхватен договор, който се стреми да обхване всички страни на стопанския живот от двете страни на Атлантика с далечни последствия върху сфери, които само привидно изглеждат извън обхвата на споразумението.
Безспорно най-неприемливата клауза в ТПТИ е въвеждането на механизъм за защита на инвеститорите /ISDS/ – търговски трибунали, които тълкуват дали и доколко са нарушени правата на инвеститорите. Те не се водят от законодателството на отделните държави и на ЕС, по правило делата са тайни, често дори не се публикуват мотивите за решенията. Досегашната практика на подобни съдилища е показала, че независимо какъв е изходът от конкретното дело, държавите плащат разноските (средно около 8 млн. долара). Важен момент при арбитража е и липсата на апелативна инстанция
като гаранция за добро правосъдие

Обсъжда се и решение двете страни по споразумението предварително да съгласуват законодателството си, чрез механизма за т.нар. „регулаторно сътрудничество“. Той ще обхваща както регулаторните актове на ЕК и аналогичните им федерални агенции в САЩ, така и националното законодателство на страните-членки. За това писа FAZ през януари, разкривайки работен документ, озаглавен „Initial Provisions for Regulatory Cooperation”. Така например чл.5, ал.1 предвижда „Всяка от страните да направи публично достъпни поне веднъж годишно в списък планираните регулации на централно ниво, предоставяйки информация относно тяхната цел и обхват.”

Според доклада на „Солидарна България“ прогнозите за влиянието на на споразумението върху растежа в Европа са надценени. Прогнозираното изменение на ръста на БВП в различните изследвания се колебае между +0,48% и -0,5%. С оглед на факта, че прогнозите са за 10-12-годишен период, може да се каже, че изчисленията са в рамките на статистическата грешка.
Според тях от ТПТИ ще се възползват повече големите фирми, които вече изнасят към САЩ, тъй като ще бъдат пряко облагодетелствани от намаление на митата, ако изобщо дължат такива.

Те оспорват и значението на търговията със САЩ – което е основната тема на доклада на ИПИ. Износът на българските фирми към трети пазари се засили в последните години, най-вече към Азия. Увеличеният износ към трети пазари вероятно се дължи на факта, че дори по време на световната икономическа криза тези страни регистрираха по-висок икономически растеж в сравнение със страните от ЕС. Европейския съюз все още е най-големият и най-важен търговски партньор за България – 62%. На фона на европейския и азиатските пазари износът към САЩ е символичен – 1,4% за 2013 и 2014 г.

От „Солидарна България“ признават ръста на износа на услуги и аутсорсинга за САЩ. За 2012 г. компютърните и информационните технологии съставляват 37,3% от износа на услуги към САЩ, делът на аутсорсинга устойчиво расте. Това всъщност е най-сериозното перо във външнотърговските отношения между двете страни въобще. Но според сдружението това се дължи на ниски данъци, ниски заплати и държавни помощи.

България изнася суровини и материали – стоки с ниска добавена стойност и внася такива с висока добавена стойност. Понастоящем не разчитаме на американски храни и фармацевтични продукти, настояват от Солидарна България. От сдружението са скептични и към твърденията на Министерството на икономиката за очаквани ползи от закрилата на територията на САЩ на географски означения за сирена, кашкавал, кисело мляко, вина, розово масло поради незначителния износ на тези продукти.

Основната преграда пред засилването на търговския стокооборот между България със САЩ не са митата, а високите транспортни разходи и нуждата от откриване на местен американски офис със съответните разходи, според лявата критика.