Защо България се справи по-добре от Гърция

Алексис Ципрас, Ангела Меркел

Безотговорно харчене преди кризата доведе Гърция до сегашното безизходно положение, смята ръководителят на Центъра за анализи Bruegel Гунтрам Волф. В статия, публикувана на блога на института той прави сравнение с България, която според него се е справила по-добре защото винаги е разбирала ограниченията на валутния борд. Но намеква, че любимите проекти на властта може да струват скъпо.

Значителна част от дебата на напоследък бе концентрирана върху управлението на фискалната криза в Гърция и върху това дали скоростта на реформите е достатъчно висока. Искам вместо това да обърна внимание на предкризисното управление, като сравня Гърция с непосредствения й партньор България. Развитието на текущата сметка доведе до криза едната страна, но не и другата. Защо? Както Макиавели в „Принцът” смятам, че след като наводнението дойде, вече е трудно то да се спре. Политиците трябва да построят нужните язовири преди това.

Гърция и България имат много сходства – фиксиран курс, сходства по отношение на качествата на институциите и структурата на икономиките. Според класацията на Световната банка Doing Business Гърция е 61-ва, а България – 38-а. И двете страни са на дъното на образователната класация PISA за Европа. Но само Гърция е в жестока криза.

Големи дефицити по текущата сметка

Гърция - текуща сметкаПреди кризата България имаше по-голям дефицит от Гърция. Влошаването на нетните външни задължения на двете страни бе сравнимо до този момент. След това нетните външни задължения на България намаляха като процент от БВП, докато тези на Гърция се увеличиха до 12% от БВП.

Всъщност дефицитите по текущата сметка не бяха сравними. В България притокът на преки чуждестранни инвестиции предизвикваше дефицит по текущата сметка. Като страна в преход, инвестиционните възможности бяха значителни въпреки слабите институции, смята Волф. В Гърция безразсъдното заемане от правителството бе основният двигател на капиталовия внос. Притокът на ПЧИ бе незначителен, отразявайки вероятно относително високите капиталови нива и слаби институции, включително в областта на правата на собственост.

Различни фискални стартови позиции

Гърция - бюджетБългария прояви фискално благоразумие преди кризата. В Гърция фискалната позиция се влоши през добрите години от 1999 до 2008 г.

България имаше среден бюджетен излишък от 1.3% през 2000-2008, докато Гърция – дефицит от 6.1%. Тези дефицити подкрепиха една слаба държава, страдаща от корупция и лошо управление.

Когато кризата настъпи, двете страни приложиха сходни фискални стимули, но стартовата позиция на Гърция бе по-лоша. И двете страни приживяха влошаване на бюджетите си. През 2009 г. Гърция увеличи дефицита си с 5.7%, докато България с 3.8%, което бе последвано от нови стимули в размер на 3.1% от БВП. След това България коригира бюджетния си дефицит от 4% през 2010 г. до почти нула (0.5%) през 2012 г., докато Гърция трябваше да го намали от15.6% през 2009 г. до очаквани 2.7% през 2014 г., за да постигне първичен баланс (преди разходите за лихви).

Обратната хипотеза

Би ли могло да се направи фискална консолидация по по-безболезнен начин?

Ако фискалната корекция бе по-малка, колко голяма трябваше да е спасителната програма? Би ли било възможно да се договори програма, дори по-голяма от сегашнатат (240 млрд. евро – б.р.), която е над 100% от БВП?

Най-реалистичната опция би било по-ранно преструктуриране на дълга, но опозицията бе голяма. Според Волф, преструктуриране на стойност 20-30 млрд. евро би забавило фискалната консолидация с две-три години. Също така ефектът от понижените мерки за икономии ще бъде елиминиран от високите лихви и ефектите, свързани с доверието. Дори при сценарий, който забавя фискалната корекция с две години, колапсът на БВП все пак би бил значителен поради лошите условия за финансиране на страната.

Доверието на финансовите пазари

Доходността на българския дълг е значително под тази на гръцкия след началото на кризата. Добра новина бе, че спредът се понижи преди изборите в Гърция, но скорошното повишение на лихвите и загубата на доверие са основание за песимизъм за гръцката икономика през 2015 г. Трудно е да се обоснове по-добро предложение, след като кризата вече е настъпила, смята Волф.
След 25% спад от началото на кризата гръцкият БВП на човек от населението е равен на този от 1999 г. България е с 8% над нивото от 2008 г. и доходът й на глава от населението от 1999 г. се удвои.Читателите ще кажат, че нещата не са добре в България и растежът е разочароващ. Това е вярно, но поне е положителен. По-нататъшни мерки трябва да се фокусират върху инвестиции, които увеличават производителността на икономика. Проеките-любимци (pet projects – проекти, които са фаворизирани не поради своята важност) на корумпираните институции и финансирани с бюджетни дефицити трябва да се избягват, препоръчва Волф. Това е сериозно предизвикателство, което може да обясни защо българските граждани бяха скептични за скорошното предложение на правителството да увеличи държавния дълг (в оригинала е дефицита, но е поставен хиперлинк към статия за новия външен дълг за 16 млрд. евро – б.р.)

Уроци

1) Фискалното неблагоразумие на Гърция преди кризата имаше висока цена. Необходимите корекции имаха голямо влияние върху безработицата и БВП. Трудно е да се определи колко по-бавни фискални корекции (по-малки изисквания за първични излишъци, съответно по-дълъг график за изплащане на заемите – б.р.) биха помогнали.

2) Големите дефицити по текущата сметка не са проблем сами по себе си. Големите външни задължения не водят по неизбежност до внезапно спиране на капиталовите потоци и проблеми с валутния курс, докато те отразяват приток на производителен капитал. Обратно, ако притокът на капитал се дължи на неблагоразумна фискална политика (или неусточив бум в жилищния сектор като в Ирландия и Испания), които се харчат неефективно от една слаба държава, резултатът може да е криза на платежния баланс.

3) Човек може да спекулира дали паричният съюз е дал на Гърция стимул да води по-безотговорна фискална политика, отколкото България, която винаги е била наясно, че валутният борд може да бъде поддържат, само ако страната се ползва с доверие. Това виждане може да предполага, че Гърция е смятала, че членството в еврозоната премахва фискалните ограничения. Също така – че финансовите пазари очакват bail-out. Но причината е и в дългата исотрия на високи публични дефицити на Гърция и провалът на европейския фискален надзор.

4) Съпоставимата фискална консолидация в други страни нанесе по-малко вреди отколкото в Гърция. Истинският урок е да не се увеличава скоростта на фискална консолидация по време на периода на корекции. Когато институциите са слаби трябва да имате благоразумна макроикономическа политика преди кризата да ви удари. Слабите институции означават по-малък потенциален растеж и намаляват капацитета за справяне с кризата. Това е случаят вътре в паричния съюз, както и за страни с валутен борд като България. Това приказка за фискалното благоразумие в добри времена.

В заключение, ще бъде трудно да се намери решение на сегашното безизходно положение. Еврогрупата правилно се съгласи Гърция да има по-малки първични излишъци през 2015 г. и те могат да искат по-ниски първични излишъци през следващите години. По изчисления на Волф, първичен излишък от 2.5% е съвместим с намаляващо съотношение дълг/БВП при сценарий за умерен растеж. Трябва да се намери за нивото на дълга. Докато лихвеното бреме е пренебрежимо, високите нива на дълга подкопават доверието на инвеститорите и са източник на политическо напрежение. Това за болезнени въпроси и поставят на изпитание доверието в правилата на паричния съюз.

Със съкращения