Могат ли счетоводителите да спасят света

Числа
Счетоводството не е това, което беше. Според Джейн Глийсън Уайт – авторката на „Шестте капитала или могат ли счетоводителите да спасят планетата“ в момента протича мини революция и тя ще има последици за всички нас.

счетоводители

Макар богатството на народите да е важно за световната икономика, светът все повече осъзнава, че ръстът е ограничен от ресурсите на планетата. Трябва да отидем отвъд отчитането на традиционния финансов и индустриален капитал и да вземем предвид ползите и загубите за природата и обществото. Тази революция разширява представите ни за богатство с още четири категории – интелектуален капитал (като интелектуална собственост), човешки (умения, производителност и здраве), социален (норми и обществени ценности) и природен (екология). Само ако те станат част от нашите финансови отчети и БВП, можем да се справим с бедствията, пред които сме изправени.

Само преди две години тази революция изглеждаше идеалистична. Но начинът, по който се правят финансовите отчети, започва да се променя.

Става дума за това как класифицираме света. Традиционното предположение е, че работата на счетоводителите е да измерват неща, които имат ясна, осезаема стойност – като стоките в складовете или паричната наличност. Неща като устойчивост на околната среда или социалното доверие, които вълнуват еколозите и антрополозите, обикнево се игнорират от пазарите – и от счетоводството.

Глийсън-Уайт вярва, че модерните счетоводни практики, които приемаме за даденост са продукт на конкретна икономическа среда, по-точно на индустриалната революция. Тази система, известна като двойно счетоводство, се появява за първи път във Венеция през 15 век, когато компаниите са търсили начини да измерят сложните операции, когато те започват да произвеждат огромно количество стоки.

Двойното счетоводство свърши добра работа в индустриалната епоха, но е по-неефективно в днешния дигитален свят, пише FT. Системата не улавя стойността на неосезаемите активи, които движат съвременния свят (идеи, мрежи и човешки отношения). Нито измерва разходи, които надхвърлят границите, като екологични проблеми или външни ефекти.

Според Глийсън-Уайт трябва да променим начина, по който третираме капитала, за да включим човешкия капитал, социалния капитал, природния капитал и т.н. Тя цитира счетоводители, които правят това. Например, компании като Puma и Unilever активно проучват екологичния и социалния отпечатък, наред с останалите финансови метрики.

Преди няколко години индийски учени се опитаха да изчислят разходите за околната среда, свързани с един хамбургер за 4 долара (например, загуби, свързани с дъждовните гори, въглеродния отпечатък, биоразнообразието и т.н.) и стигнаха до извода, че цената му трябва да бъде около 200 долара.

Правителствата започнаха да се намесват с подобни идеи. През 2007 Националната сметна палата оцени стойността на услугата на пчелите за британската икономика на 200 млн. паунда годишно. Стойността на дребно на това, което пчелите опрашват, е 1 млрд. паунда.

Една тиха революция се случва където най-малко очакваме – нашата счетоводна система, твърди Глийсън-Уайт. Много еколози смятат, че е срам да се сложат цени на всичко, а инвестиционните мениджъри мразят идеята за кампании, които се тревожат за нещо различно от акционерите; те се страхуват, че това отклонява вниманието. И наистина когато компаниите говорят твърде ентусиазирано за социална или екологична отговорност, това често звучи като нагласяване за пред публиката.

Въпреки това идеите на Глийсън Уайт ни карат да се замислим как измерваме и класифицираме света. Това може да е трудно за възприемане. И повечето от нас смятат, че е естествено счетоводителите да разделят икономическите транзакции от останалия социален контекст.

Всъщност както френският антрополог Марсел Мос посочи преди век, идеята да се отделят икономическите операции от по-широкия контекст не е нормална за повечето култури и през по-голямата част от историята. В повечето общества е така трудно да си представим икономически транзакции без социални връзки, колкото непозната е западната идея, че подаръците или доброволческите дейности са различни от търговските операции.