Проект: Всеки може да е счетоводител

компютър

Проектът на изцяло нов закон за счетоводството, предложен след дълго съгласуване от МФ, премахва всички изисквания към съставителите на счетоводни отчети, но за сметка на това не намалява съществено изискванията за одит. Малките и средните предприятия могат да не прилагат Международните счетоводни стандарти.

С проекта се предлага въвеждане на четири категории предприятия – микро-, малки, средни и големи предприятия и три групи предприятия, изцяло в съответствие с
изискванията на директивата. Микро и малките предприятия съставят съкратен отчет. Освен това микропредприятията са освободени от задължението да съставят отчет за дейността и да представят приложенията към годишния отчет (за малките предприятия – съкратено приложение към годишните финансови отчети).
Новост са облекченията за дъщерни предприятия, които им позволяват да не изготвят доклад за дейността и пояснителни приложения към годишния финансов отчет, когато отговарят на определени условия.

Според проекта микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
-балансова стойност на активите – 718 000 лв.;
-нетни приходи от продажби – 1 430 000 лв.;
-средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.
При малките предприятия тези показатели са съответно 8 000 000 лв., 16 000 000 лв. и 50 души.

Но се предвижда малки предприятия, които не надвишават следните показатели, да бъдат освободени от задължението за одит:
-балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
-нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
-средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
Всички малки предприятия, които надвишават два от тези показатели, ще подлежат на задължителен одит. Освен това задължително се заверяват отчетите на средните и големите предприятия, предприятията от обществен интерес, предприятията, за които това изискване е предвидено от закон (например, АД – по ТЗ), както и големите фондации в обществена полза.

Сега облекчена форма на финансова отчетност прилагат предприятията, които в текущата или в предходната година не надвишават показателите на два от следните критерии:
– балансова стойност на активите към 31 декември – 1,5 млн. лв.;
– нетни приходи от продажби за годината – 2,5 млн. лв.;
– средна численост на персонала за годината – 50 души.

Новата счетоводна директива 2013/34/ЕО позволява по-високи прагове за одит (балансова стойност на активите от 4 млн. евро и приходи от продажби от 8 млн. евро).

Съгласно действащото законодателство в България задължително се прилагат международните счетоводни стандарти и по изключение – националните. В проектозакона се предлага само големите предприятия и предприятията от обществен интерес да прилагат международните счетоводни стандарти, а всички останали предприятия националните стандарти. Според МФ обаче е облекчение за бизнеса. Международният стандарт за малки и средни предприятия, който е съобразен със спецификата на малкия и среден бизнес и е по-лесен за прилагане от международните счетоводни стандарти не е приет нито от европейските институции, нито в България, пише в мотивите на новия закон. И в момента има НСС за малки предприятия.

Отпадат изискванията към физическите лица – съставители на счетоводни отчети. Сегашният закон изисква хората, които подписват отчетите да имат висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, одита, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство от две до пет години. Лица с икономически техникум също можеха да съставят отчети при осем години стаж като счетоводител.


Други промени

Отпада задължението за превод на български език на всички счетоводни документи, които постъпват в предприятието на чужд език. Съгласно
действащото законодателство за всички документи се предвижда задължителен превод, с изключение на документите, свързани с отчитане на данък върху добавената стойност.

За първи път се въвежда т. нар. нефинансовата декларация, която съдържа информация по отношение на социални въпроси; въпроси, свързани с работниците и служителите на предприятията; зачитане на правата на човека; превенция и борба с корупцията и подкупите, и други. Нефинансова декларация ще изготвят само големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които са с персонал над 500 души. Тя ще се изготвя след 1 януари 2017 г.

>>МФ иска търговски представители и членове на бордове да носят солидарна отговорност по ДОПК

Лобистки закони в полза на одитори и адвокати

Бизнесмен

Висшият съдебен съвет е успял чрез група депутати да прокара промени в Закона за адвокатурата, с които определени дейности, извършвани от нотариуси, юрисконсулти на банки и счетоводители, стават монопол на адвокатите. В същото време ИДЕС – съсловната организация на одиторите, разработва промени в Закона за счетоводството, които бяха остро разкритикувани от счетоводители.
Законопроектът за адвокатурата е внесен от осем депутати от различни групи, начело с Данаил Кирилов, председател на правната комисия.
Редица обичайни дейности на счетоводителите и специализираните счетоводни предприятия са определени като “адвокатски”, реагираха от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия. Те дават пример:

1. По чл. 24, ал. 1, т. 1 – представителство пред административните органи, служби и др.;
Специализираните счетоводни предприятия и счетоводителите представляват клиентите си пред редица административни органи и служби като НАП, НОИ, БНБ, НСИ др. Ако това се приеме, малките фирми няма да могат например да подават отчетете си с електронния подпис на счетоводната къща.
2. По чл. 24, ал. 1, т. 2 – изготвяне на заявления, отговори, молби, искови молби, тъжби, жалби и др.;
Счетоводителите постоянно комуникират с НАП по ревизии и проверки, изготвят заявления за Регистрация по ЗДДС и т.н., посочват от асоциацията.
3. По чл. 24, ал. 1, т. 3 – устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси
Счетоводителите ежедневно консултират клиенти по данъчните закони.
4. По чл. 24, ал. 1, т. 4 – справки в административни органи и получаване на документи от тях;
Това дори не се нуждае от коментар. Всеки гражданин има право на справки по Закона за достъп до обществена информация.
5. По чл. 24, ал. 1, т. 5 – изготвяне на договори, в това число трудови договори, и пълномощни
6. По чл. 24, ал. 1, т. 8 – изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри;
Счетоводителите изготвят годишни финансови отчети и ги подават в Търговския регистър, облекчавайки клиентите си.

Всички тези дейности, когато са възложени от клиент, се смятат за адвокатска дейност. Законът освен това разширява правомощията на адвокатите – например, дава им достъп до данни на ГРАО.

Този законопроект не е единствен случай на лобизъм

Институтът на дипломираните експерт счетоводители дни по-рано внесе в Министерство на финансите нов Закон за счетоводството, който дава права на одиторите да регулират счетоводната професия. Законът трябва да влезе в сила от 1 януари на 2016 година.
Поводът за новия Закон за счетоводството е Директива 2013/34/EС, чиято цел е всъщност да облекчи отчетността на малките и средни предприятия. С тази цел през октомври е създадена работна група със задача подготовка на необходимите законодателни изменения в действащите нормативни актове – Закона за счетоводството, Закона за независимия финансов одит, НСС, във връзка с транспониране на Директива 2013/34/ЕС, в националното законодателство до 20.07.2015 г.
Тя е включвала 35 лица, представители на ИДЕС, НАП, НСИ, счетоводните организации.

Работната група заседава няколко пъти, но по неясни причини МФ възлага на ИДЕС да изготви проектозакона.

Организацията предлага текст, който се стреми да запази сравнително висок праг за одит, въпреки че директивата препоръчва значително вдигане на прага, така че да се заверяват само отчетите на средни и големи предприятия. Според проекта праговете за задължителен одит са увеличени само колкото да компенсират натрупаната инфлация от датата на приемане на сегашия закон.
Новите прагове за задължен одит включват два от следните три критерия:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 2 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби за годината – 3 300 000 лв.;
3. средна численост на персонала за годината – 50 души.

Освен това се предлага по-малко облекчение от възможното и по отношение на изготвянето на приложения към годишните отчети. Директивата освобождава от това изискване предприятия, които отговарят на два от следните три критерия – приходи под 700,000 евро, активи под 350,000 евро и/или под 10 наети. Според проекта само предприятия с нетни приходи от продажби до 150 000 лева и до 10 заети се освобождават от това изискване. Сега облекчението е за оборот до 100 000 лева.

В своя проект ИДЕС предлага създаването на нова структура на държавна издръжка, наречена Национален съвет по счетоводство. Неговата задача е да изработва Националните счетоводни стандарти за реалния и публичния сектор, да прави предложения за законодателни промени, да дава указания по прилагане на НСС и МСС и други. Създаването на съвета, което не е обсъждано в работната група, се налага тъй като ИДЕС предлага и друга съществена промяна – МСС да се прилагат само за големите предприятия, предприятия, част от група и предприятията в обществен интерес (не е определено кои са те).

Малките и средните предприятия вече задължително ще прилагат само НСС. Досега те имаха избор да прилагат международните стандарти, което те можеха да решат да направят, например, ако са във фаза на растеж и търсят чуждестранен инвеститор. Недействащите предприятия (например, КТБ в момента), както и неправителствените организации (повечето от които разчитат на дарения от чужбина и съответно трябва да се отчитат по разбираеми стандарти) също прилагат само НСС, а не МСС.
Тези национални стандарти трябва да се изготвят до 20 юли, което е доста кратък срок.