Отчетите на банките се променят силно след стрес теста

МФ и БНБ

Първите отчети на банките след прегледа на качеството на активите и стрес тестовете хвърлят съмнения върху блестящия резултат от проверката. Някои от банките влошават резултата си през третото тримесечие и дори излизат на загуба за периода от юли до септември, основно в резултат на начисляване на допълнителни обезценки.

Това се вижда ясно в таблицата, която показва по-плавна промяна при финансовите институции, които нямаха проблем да се вместят в изискванията на БНБ за най-малко 4.5% капиталова адекватност (CET1) или 10% заедно с буферите.

След приключване на прегледа на активите през август БНБ не обяви изрично какъв е капиталовият недостиг по банки, а коментира какви са необходимите корекции след приспадане на обезценките и печалбата към 30 юни. Но числата към 30 септември за някои банки чувствително се различават от обявеното към юни. ПИБ, Инвестбанк и Пиреос са начислили значителни обезценки през третото тримесечие, като първата банка, която отчете значителна печалба за полугодието, дори излиза на загуба през тримесечието.

Обезценките имат двояко влияние върху необходимите корекции (увеличения на капитала или продажба на активи) след прегледа на активите. От една страна обезценките преди 30 юни бяха признати и доведоха до намаляване на тези корекции. От друга страна, новите обезценки намаляват печалбата и оттук капитала.

Същевременно отчетите и на трите банки с по-големи обезценки сочат и намаляване на кредитите и на част от финансови инструменти през третото тримесечие. И трите увеличават ликвидните си средства, което може и да е предписание на БНБ.

Таблицата дава достатъчно основания за изводи.

банки
Печалба на банките, хил. лв.

А обобщените резултати от прегледа на качеството на активите по банки, обявени на 13 август, са тук. В третата колона е посочена нетната корекция (след приспадане на обезценките и печалбата към 30 юни). Капиталът, който банките трябва да осигурят (последната колона), се изчислява като от превишението на базовия собствен капитал (втората колона) се извадят тази корекция и необходимите капиталови буфери (предпазен и за системен риск).

Данните за деветмесечието показват още ръст на банковата печалба до 1.07 млрд. лева или с 279 млн. лв. повече от реализираната за деветте месеца на предходната година. Натрупаните от началото на 2016 г. разходи за обезценка по кредити и вземания възлизат на 567 млн. лв. (при 604 млн. лв. за същия период година по-рано). Те нарастват двойно спрямо 30 юни.

[textblock style=“1″]Прегледът на качеството на активите и стрес тестовете не са свързани с ЕЦБ и Европейския надзорен механизъм и поради тази причина резултатите не са изготвени във формата на ЕЦБ -(Disclosure templates на ЕЦБ, Main results and overview, section C: MAJOR CAPITAL MEASURES IMPACTING TIER 1 ELIGIBLE CAPITAL FROM 1 JANUARY 2014 TO 30 SEPTEMBER 2014). Това се казва в отговор на БНБ на искането за представяне на резултатите във формата, използван от ЕЦБ. Освен това БНБ не е информирала ЕЦБ за резултатите. Това предрешава въпроса за това дали европейската банка ще ползва резултатите от прегледа на активите, ако се стигне до решение за присъединяване към Банковия съюз (което би означавало, че най-вероятно ще надзирава Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ПИБ), или ще прави свой преглед.

Освен това централната банка посочва, че една банка все още не е отстранила нарушение, установено прези миналата година. Припомняме, че според годишния отчет на БНБ за 2015 г. за две банки е било установено, че са формирали големи експозиции към групи свързани клиенти, при което размерът на експозициите надвишава максимално допустимото съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. В единия случай нарушението – превишаване на максималния размер на голяма експозиция, е отстранено. В другия случай става дума за голяма експозиция, в която са включени експозиции към кредитни институциии то все още не е отстранено. От отговора на БНБ не се разбира дали става дума за български банки. [/textblock]