ЕК критикува стрес тестовете

ЕК, ЕС

България остава в групата на страните с прекомерни икономически дисбаланси, заедно с още пет страни. Комисията остава критична по отношение на банковия надзор и практиките в застрахователни дружества и пенсионни фондове.

Европейската комисия (ЕК) публикува Националните доклади за 2017 г. за напредъка на държавите членки в изпълнението на специфичните препоръки (СП) на Съвета на ЕС от 2016 година и включващ задълбочени прегледи относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.

Докладът, който е нещо като аналог на доклада по по Механизма за сътрудничество и проверка (мониторинга за правосъдието и вътрешния ред), е първа критична оценка от Брюксел за прегледа на активите и стрес тестовете. Те бяха проведени в изпълнение на Националната програма за реформи, след като през 2015 г. в същия преглед на дисбалансите ЕК посочи, че „без задълбочено външно прочуване не може да се гарантира стабилността на финансовия сектор“.

Според новата оценка на ЕК България, заедно с още пет държави членки, продължава да изпитва прекомерни дисбаланси. Това се дължи основно на висока корпоративна задлъжнялост и непълна адаптация на пазара на труда, посочва в своето съобщение МФ. Министерството обаче спестява в прессъобщението посочените слабости във финансовия сектор.

В частта за банките и пенсионните фондове докладът е силно критичен, като посочва проблемите с кредити за свързани лица и други нередности. Пълният доклад за България е достъпен на този линк.

„Банковият сектор се стабилизира, но наследени проблеми, свързани със слабото управление и надзор все още не са отстранени напълно“, пише в документа. Според доклада „някои институции се нуждат от повишено внимание, включително една системна банка. Справянето с трудните за оценка активи и нездрави бизнес практики, включително заеми за свързани лица, остава основно предизвикателство за властите“.

ec-bankiВ него се посочва, че са необходими по-нататъшни действия, за да се отстранят останалите източници на слабости във финансовия сектор, включително надзора над банките и небанковите финансови институции, както и слабостите в уредбата на несъстоятелността.

Планирането на стрес тестовете страдаше от известни недостатъци, се казва още в документа.

Посочват се и проблеми при застрахователните дружества. Остават да бъдат разрешени въпроси, свързани с някои презастрахователни договори и надзор на групово равнище. Според някои проверители презастрахователните вземания не са правилно оценени в счетоводния баланс на проверените предприятия. Ако това бъде потвърдено, налагащите се корекции биха могли да окажат значително въздействие върху капитала на някои дружества и може да се изискват допълнителни последващи действия, пише ЕК. (Напомняме, че КФН възложи нови проверки в сектора.)
Установените в прегледите допълнителни рискове, включително инвестициите между свързани лица, кръстосаните участия и някои презастрахователни договори, продължават да бъдат основни предизвикателства пред властите. Освен това в прегледа не се оценява изцяло груповата сила на някои застрахователни предприятия, което води до допълнителни неясноти, които трябва да бъдат разрешени от надзорния орган, се казва в документа.

Активите на частните пенсионни фондове бяха обект само на незначителни корекции (между 0 и 3,4 % за отделните фондове) при прегледа на акциите им. Корекциите бяха предимно от надценяване на инвестиционните имоти и корпоративните облигации. Проверителите обаче са подчертали важни въпроси за някои от фондовете, посочва ЕК.
„Все още не са отстранени рисковете за дългосрочните ползи за титулярите на партиди в пенсионните фондове. Тези рискове включват концентрация на активи на вътрешния пазар за търгувани и нетъргувани активи, ниската ликвидност и обем на търговия на националната фондова борса и липсата на достатъчно информация относно експозициите към кредитиране на свързани лица. Всички тези рискове биха могли да имат значително въздействие върху средствата на разположение на титулярите на партиди по време на етапа на изплащане, който ще започне по същина около 2020 г. За някои фондове бе установено, че не разполагат с подходящи инструменти за идентифициране и мониторинг на свързаните лица. Също така в някои случаи бяха идентифицирани сложни структури на собственост и кръстосани участия.“, пише в документа, който разсейва предимно розовите оценки на КФН след прегледа.

Освен това се посочват проблеми в самата на КФН, включително липса на „прозрачност в процеса на вземане на решения, което поражда опасения за оперативната независимост по отношение на политическо вмешателство или неподходящо влияние от страна на самия финансов сектор“.

В доклада се посочват още слабостите на трудовия пазар, бавното намаляване на частния дълг и натрупването на условни държавни задължения – като това за АЕЦ „Белене“, тема, която този сайт много пъти е поставял.

През март 2016 г. ЕК реши, че страната ни изпитва прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват решителни действия и специфичен мониторинг, най-вече поради рисковете, произтичащи от развитията във финансовия сектор и високата корпоративна задлъжнялост. Тези три области – банките, небанковият сектор и високата задлъжнялост остават критични и в новия доклад.

Издържа ли БНБ стрес теста си

Димитър Радев

Комплексната оценка на банките – прегледът на активите им и стрес тестовете, приключи в разгара на лятото с добра новина. Българската банкова система е стабилна, а някои банки дори са се презапасили с капитал отвъд границите на разумното. Но има две институции, които ще трябва да увеличат капитала си за всеки случай. Техните имена също не са изненада – ПИБ и Инвестбанк.

Проверката на банките бе поискана, за да се разсеят опасенията, че слабият банков надзор прикрива нарушения в тях. Това бе скъпо упражнение – не толкова заради директните разходи, които бяха платени от банките, а защото неизвестността ги накара да се въздържат от рискове (да пропускат възможности) и да се опитват да увеличат лихвените маржове, което не бе благоприятно за клиентите.

И докато резултатът е в рамките на предварителните очаквания, важният въпрос е как е постигнат той. От отговора зависи и мнението ни за самата БНБ, защото стрес тестът бе преди всичко оценка за това дали централната банка се е разделила с лошите практики от миналото.

Логично бе БНБ да извърши проверката като преследва две цели, които донякъде си противоречат – да дисциплинира банките и да не създава допълнителна паника. За това доколко е изпълнена първата цел можем само да гадаем по размера на обявените корекции и по предстоящите мерки. Втората цел можем да приемем за постигната – включително чрез неясното обявяване на резултатите в почивен ден.

Черна кутия

И така, главният резултат от проверката са необходими допълнителни корекции (провизии и корекции на стойността на активи) в размер на 665 млн. лева. По-голямата част от тези корекции идват от ПИБ – 420 млн. лева, и Инвестбанк – 104 млн. лева. Това не е сумата на установените допълнително нередовни кредити, тъй като допълнителните провизии са различен процент от тях.

От доклада става ясно, че 3.7 млрд. лв. кредити (7.14% от рисково претеглените активи) са прекласифицирани като необслужвани експозиции, което е довело до индивидуално начислени провизии за 474.9 млн. лв. Отделно са начислени провизии на портфейлна база (предимно за ипотечни кредити) за 149 млн. лева и обезценки на активи, които банките са придобили като обезпечения – 41 млн. лева.

Как се е стигнало до този резултат обаче остава неясно. БНБ е изключително пестелива на подробности за причините, довели до тези корекции. Така например тя обяви доста енигматично кои са индикаторите за обезценка – коефициент на покритие на дълга, мерки за въздържане (това са предоговорени, отписани или рефинансирани кредити) и др. От текста все пак става ясно, че основната част от установените провизии са за кредити на предприятия, за които е приложена презумпцията за недействащо предприятие (в такъв случай те трябва да са добре обезпечени, за да не се обезцени кредитът).

Според доклада не са установени „отклонения от регулаторните изисквания за големи и свързани експозиции.” Доставчиците на услуги (проверителите – б. а.) не откриха разминавания с приложимата регулаторна рамка при прегледа на всички идентифицирани експозиции към свързани лица“. Това е твърдение, което трябва да бъде защитено по-подробно.

Другият резултат е по линия на стрес тестовете, които в утежнения сценарий са се отразили по-неблагоприятно на някои институции. Две банки (отново ПИБ и Инвестбанк) достигат отрицателен капитал през 2018 г., относително по-слабо се представят Интернешънъл Асет банк и Токуда, които хипотетечно биха паднали под регулаторния минимум. Тези резултати обаче нямат непосредствено проявление, тъй като БНБ прие стрес тестовете само за сведение.

От препоръките към отделните банки се вижда, че има и други забележки, включително към банки, които се представят отлично – например, Уникредит Булбанк трябва да подобри управлението на риска, ДСК – колективното провизиране, а ЦКБ, която почти няма корекции и още няколко банки – бизнес плана и капиталовия план.

Объркване

За разлика от европейските стрес тестове у нас не бяха оповестени подробни резултати по банки. Освен това БНБ не обяви капиталовия недостиг на отделните институции, а т. нар. нетни ПКА корекции (в доклада с индивидуалните резултати) и „необходимост от корекции” и „мерки за покритие с допълнителни капиталови буфери” (в таблицата от прессъобщението). Това доведе до определено объркване, което се дължи на следното:

Нетните ПКА корекции отразяват всъщност провизиите, които банките следва да начислят в резултат на установена необходимост от преквалифициране на кредити и/или доначисляване на провизии. Тъй като проверката е към 31 декември 2015 г., БНБ реши да приспадне от тези провизии вече начислените обезценки, както и печалбата (неодитирана) според отчетите на банките към 30 юни за целите на таблицата, която бе представена на широката публика. За да покаже какъв капитал трябва да осигурят банките, се взема предвид и наличното превишение на капитала преди проверката (на практика почти всички банки отчитаха по-висок капитал от необходимото). Така че обявеното число на капитала, който трябва да осигурят ПИБ и Инвестбанк е с вече приспадната печалба към 30 юни. Имаше неправилни интерпретации по този въпрос.
Вероятно именно заради този начин на представяне (с корекция към 30 юни) банките бяха усърдни да отчитат печалби през първото полугодие.

Контрата остава в БНБ

Остават важни въпроси. Ще се спра на три от тях: Какво ще направи БНБ сега, защо изобщо имаше стрес тестове и как ще се промени поведението на банките?

Не всичко приключва с публикуването на резултатите. Банките тепърва ще отразят резултатите от проверката на качеството на активите (провизиите) в резултатите си към 31 декември 2016 г. Повечето от тях вече са начислили достатъчни обезценки. Освен това те трябва да изпълняват и предписания за промените в процедурите и правилата.

Резултатът от стрес тестовете, за който почти не стана дума досега, няма пряко счетоводно отражение. Но банките, при които има вероятност от неблагоприятно въздействие на евентуални шокове, трябва да одобрят промени в капиталовите планове, включително и ограничения за разпределяне на дивиденти, и някои да формират и капиталови буфери – в срок до 31 декември 2017 г. При необходимост ще се изискват и промени в бизнес моделите на банките.

Това означава, че мерките за намаляване на рисковете в банките (включително такива, които не бяха обявени) ще продължат, макар и не така шумно. Всъщност стрес тестът за БНБ не е свършил.

Със сигурност ще се промени и поведението на банките. Въздишката на облекчение, че само две от тях имат проблеми, които са управляеми, не означава, че банките ще разхлабят масово стандартите за кредитиране. Това едва ли ще се случи, още повече, че предстоят и други проверки. Но неизвестността пред тях намалява и няма да им се налага с всички сили да се опитват да поддържат лихвените маржове – често с риск от загуба на клиенти.

Така че краят на стрес тестовете е добра новина за клиентите, които може да очакват по-изгодни лихви.

[textblock style=“2″]За разлика от големите европейски вестници, които подложиха на критичен разбор резултатите от стрес тестовете, проведени от ЕБО, българските медии с много малко изключения се задоволиха да преразкажат съобщението на БНБ. Това не бе лишено от грешки, за което обаче вината е преди всичко на централната банка. Тя не само не направи пресконференция, но не проведе никаква предварителна разяснителна кампания. Да, ЕЦБ и Европейския банков орган не проведоха пресконференция тази година, но това са поредните им стрес тестове. В предишни години имаше закрити брифинги, както и разяснителна кампания – включително чрез инфографики и видеа. Журналистите у нас бяха оставени сами да разбират какво е CET1 или капиталов буфер и каква е разликата между корекции и обезценки.[/textblock]

Статия за в. СЕГА