Валутни войни като за бестселър

Валутни войни

През последните дни, когато Китай предприе корекции, довели до девалвация на юана, мнозина (или поне четящите на китайски) си припомниха бестселъра на Хонгбин Сонг „Валутни войни“.

Публикувана през 2007 г., книгата има четири продължения и от нея са продадени милиони копия. През 2009 г. Файненшъл таймс” обявява „Валутни войни” за най-популярната книга в Китай. Последното издание от 2014 г. се занимава с последиците от количествените облекчения и изкуственото повишаване на цените на Уолстрийт.

Книгата вероятно е най-популярният представител на т. нар. икономическа националистична литература. Успехът и в Китай се дължи и на положителните отзиви от официалните ръководители. Сонг изгражда повестванието върху презумпцията, че западният свят се контролира от група частни банки, които управляват централните банки. Фамилията Ротшилд е в дъното на всички злини, книжните пари са виновни за финансовите бедствия. Много от тезите не са по-различни от добре познатите конспиративни теории, свързани с ролята на Федералния резерв, които се разпространяват в САЩ. Това не трябва да учудва. Конспиративните теории са най-лесният начин да се обяснят натрупаните дисбаланси във световната икономика.

Сонг предвижда, че до 2024 г. ще има големи промени в световната валутна система. Ако Китай не може да доминира в тази система, тя не трябва да участва и трябва да има своя сфера на финансово влияние.

Този въпрос е развит специално във второто издание, в което Сонг твърди, че сенчестият световен елит ще въведе една световна валута около 2024 г. Доларът ще бъде детрониран поради политиката на разхищения на САЩ и намаляващата роля на Запада.

Първите издания на книгата носят явния отпечатък на финансовата криза и надеждата, че крахът ще накара света да приеме единна валута.

„Тази криза само подгря общественото мнение за една единна световна валута… Необходима е друга, още по-голяма криза, за да стане реалност световната валута”, казва той в интервю за Ройтерс.

Книгата е посрещната със смесени чувства от икономистите, но нейната популярност е знак за начина, по който Китай възприема световната икономика, доминирана от САЩ – със смесица от презрение, подозрение и благоволение.

Китай се страхува, че САЩ иска да го подчини, което не пречи да е най-големият инвеститор в американски държавни облигации, които имат значителен дял от нейните чуждестранни резерви.

Популярността на „Валутни войни” отразява убеждението на Пекин, че неговата мощ не съответства на начина, по който е устроена световната финансова система.

Сонг всъщност познава добре Съединените щати, тъй като е следвал във Вашингтон. Според него централните банкери са в ролята на Ф.Д.Рузвелт през 1941 г., който е бил предупреден за атаката на Пърл Харбър, но не я е спрял.

Тогава, през 2009 г., той подозира, че централните банкери са изчакали кризата с идеята да се осигури консенсус за обединена глобална валута. Според Сонг, Федералният резерв може да подкрепи план за една валута, основана на златото и кредити за въглеродни емисии, което може да остави Китай с планина от безполезни долари. Според Сонг инвеститорите могат да спечелят, купувайки злато и платина. Много от тези предсказания, поне засега, не се потвърждават. Нека припомним, че именно през 2009 г. Китайската централна банка отправи предложение за нова световна валута, а бившият изпълнителен директор на МВФ Доминик Строс-Кан заяви, че е склонен да обсъжда китайското предложение, което е „интересно”, но още не му е дошло времето. След това, през 2010 г. ДСК коментира, че „би било ползотворно да започнем да проучваме подобни идеи в момента”, защото ако светът разполага с алтернативи на долара, “това би ограничило влиянието върху световната финансова система на политиката и условията, които налага една, пък била тя и доминиращата в света държава”.

След това този дебат като че ли заглъхна. Лесното обяснение е, че чрез ареста на Строс-Кан САЩ са показали какво ще се случи с всеки, който дръзне да оспори хегемонията на долара. Истината е, че тогава нито Китай, нито Русия, нито останалият свят бяха готови.

Пекин трябва да се противопоставя на този план, докато не укрепне достатъчно, така че да бъде равнопоставен на Запада, твърди Сонг.

Дали днес, когато САЩ са по-силни отколкото през 2009 г., икономиката на Русия е съсипана, а огромната и недобре балансирана машина на китайската икономика се опитва с гръм и трясък да вземе завоя, са налице подходящите условия за обсъждане на новия финансов ред?

Китай, фиксиран върху целта да разшири влиянието на юана, чрез включването му в кошницата на СПТ, засега не бърза да даде отговор.