Какво точно могат да правят временните синдици на банка

Менда Стоянова

Водени от стремежа да опазят имуществото на КТБ, депутатите от бюджетна комисия приеха промени в Закона за банкова несъстоятелност, които могат да предизвикат нови правни спорове. Те обаче няма да се случат в пленарната зала, тъй като този път, поучени от ратификацията на тригодишната програма за емисия на дълг, управляващите си осигуриха подкрепата на БСП и лично на Мая Манолова.

Според текстовете, които почти сигурно ще бъдат одобрени утре на второ четене*, ще може да се назначат временни синдици още  преди съдът да се произнесе окончателно по несъстоятелността на банка.Промяната се прави заради КТБ, чийто лиценз бе отнет на 6 ноември, но тя още не е обявена в несъстоятелност, тъй като това решение на БНБ се обжалва. Предстои произнасяне на петчленен състав на ВАС по жалбата.

Временните синдици ще могат да искат отмяна на цесии и прихващания, разрешени от квесторите, както и да наемат международна разследваща компания за проследяване на парите.

Очаква се те да бъдат назначени до края на следващата седмица от списък, предоставен от БНБ. Съдът е длъжен да реагира незабавно на предложението за временен синдик, който ще дойде от Фонда за гарантиране на влоговете – най-големия кредитор на банката след изплащане на гарантирани депозити за 3.5 млрд. лева.

Ввременният синдик ще има изрично изброени правомощия, които не включват осребряване на имущество, както изрично подчерта председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Най-важното правомощие засяга правото на временния синдик да отправя отменителни искове към съда. То звучи дословно така: „предявява искове по чл. 59, ал. 5, чл. 60 и 60а и молби за обезпечение във връзка с тях, като посочените в чл. 60, ал. 1 и 2 срокове се изчисляват спрямо датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел 8 от ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т.2 от същия закон“.

Цитираният чл. 59, ал. 5 е именно поправката, която бе гласувана през ноември и с която уж се забраниха прихващанията. Тя всъщност обявява за недействителни прихващания, извършени след поставяне на банката под специален надзор, с една важна уговорка – „освен за частта, която всеки от тях би получил при
разпределението на осребреното имущество“. Economix.bg писа още тогава, че този текст няма да спре прихващанията.

А според чл. 60, след като се постанови несъстоятелността, синдикът може да обяви за недействителни предишни сделки, с които е ощетена банката, например, „сделка, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, във вреда на кредиторите, страна по която е свързано с банката лице,администратор или акционер на банката, както и негов съпруг, роднина по права линия и роднина по съребрена линия до шеста степен включително, съответно свързано с него лице“. Това е стар, рутинен текст. Но за разлика от редовния синдик, за когото сроковете се смятат от датата на неплатежоспобността, временният ще съобразява сроковете спрямо датата на поставяне на банката под специален надзор.

Другият посочен член –  60а, е нов и предвижда синдикът или фондът да могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход банката срещу всяко трето лице, ако „третото лице не е получило престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му“. Произход от банката означава тя да е предоставила парични средства на длъжник, които в крайна сметка са достигнали до третото лице, независимо от броя на прехвърлянията – тоест, имат се предвид лица, които са придобили задължения към банката в резултат на прихващане със свой депозит. Този сложен текст допуска отменителни искове към лица, скрити зад т. нар. пощенски кутии, които бяха само транзитен получател на огромни кредити. Възможно е той да е свързан със загадъчното изявление на премиера Бойко Борисов за схема, свързана с БТК.

Временният синдик ще може да представлява и управлява банката с отнет лиценз, да опазва, „попълва“ и управлява имуществото на банката, да издирва и уточнява имущество, „да събира паричните вземания на банката“ и други.

Тези текстове са интересни, тъй като според чл. 3, ал. 2 от Закона за банкова несъстоятелност от датата на отнемане на лиценза на банка „не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.“. Този член не се отменя, нещо повече временният синдик може да спира изпълнението на сделки, които го нарушават.

Временният синдик може да спира и сделки в нарушение на чл.116, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции, тоест сделки, които представляват изпълнение на парични задължения на банката. С поставянето на КТБ под специален надзор БНБ спря изпълнението на задълженията й. Именно това дава основание на проф. Валери Димитров да твърди, че придобитите чрез цесия депозити са негодни за прихващания, тъй като условието е вземането да е изискуемо (а то не е, тъй като изпълнението на задълженията на банката е спряно). Коментирайки промените, Менда Стоянова заяви, че предстои съдът да се произнесе дали прихващанията са законни, а междувременно парламентът трябва да опази имуществото на банката.

По-рано през деня основният акционер в КТБ – „Бромак“ възрази остро срещу промените и ги обяви за противозаконни. Фигурата на временния синдик, който да работи, без да е ясно дали ще започне процедура по несъстоятелност, или не, се въвежда за първи път в нашето законодателство. Така според адвокатите на „Бромак“ дружеството на Цветан Василев, което обжалва отнемането на лиценза на КТБ, подобни извънредни промени в закона нарушават и българското, и европейското законодателство. Според адвокатите на съда се оказва „натиск по какъв начин да постанови окончателното си съдебно решение по спора за отнемане на лиценза на КТБ – да е бързо и в полза на българската държава, която има да си събира пари от банката“.

* Промените се въвеждат като предложение преди второ четене на законопроект, внесен от РБ по друг повод.