Инж. Пламен Панчев: Ромите са основен трудов резерв

Споделяте ли оценките, че недостигът на квалифицирани кадри ще спре развитието на  „Тракия икономическа зона” /ТИЗ/?

– Не казвам, че няма такъв проблем. Това е проблем на цяла Европа. Ние забелязахме този проблем преди време, когато не беше толкова остър и започнахме да работим заедно с общините и работодателите.[floated align=“right“]Инж. Пламен Панчев е съосновател на проекта „Тракия икономическа зона“. Той е завършил  Висшия лесотехнически университет – София със специалност „Озеленяване“. Председател е на Съвета на директорите на „Сиенит холдинг“ АД, първият частен дивелъпър на индустриални зони в България.[/floated]

Но и днес е съвсем ясна една друга тенденция – новите производства не са с толкова много работни места. А тенденцията при нас е към високотехнологични производства. Аз съм сигурен, че привличайки все повече такива производства, ще намерим добър баланс.

Общият стремеж е да повишим квалификацията и производителността на хората. Тук също има сериозен резерв. Европейските средства, които не са малко, трябва да ги използваме по-рационално.

Поставили сме си за акцент да разработим комплекс от мерки, за да подобрим условията за инвеститорите, които са вече тук. Това включва достъпни жилища за работниците и усилия в професионалното образование. Липсва ни англоезично училище за децата на мениджърите чужденци. Работим върху подобряването на мобилността на работната сила. Ето най-после ще пуснем градска линия до община Марица. Община Марица и Община Пловдив се споразумяха за това, трябва да отчетем и техния принос.

Това, че общините работят заедно си е наш патент. Трябва да им отдадем заслуженото, защото загърбиха регионалното противоборство. Разбраха, че така е добре за всички. Дали предприятието е базирано в Пловдив, или в Марица, данъците (без местните) влизат в държавата. Важното е в България да влязат максимално много данъци, за да има какво да се разпределя.

Един друг голям резерв са ромите. Изпуснали сме тези, които вече са пораснали, но всяка година идват млади хора, защо да ги изпускаме и тях. Но това трябва да започне рано, да се социализират още в детските градини.

Как английската компания „Уилям Хюз” направи от тях перфектни работници (в предприятието 70% от работниците са роми – б.р.). Има и други фирми, които успяват – като българската „Макс Европа“. Наш си е проблемът, ние не полагаме достатъчно усилия. Няма да се уморя да повтарям: „Направете различни програми за училищата, в които ромите преобладават, адаптирайте ги за тях.“ Стига сме си заравяли главата в пясъка. По-добре ли е да ги изгубим като ученици още в пети клас или да има отделна програма, която да им даде професия? Ако искаш, направи две програми, важното е да имат професия.

Как работеха навремето? Ние ги накарахме насила да не работят.  Струва си да се води тази битка, но никой не иска да я започва. Това е много дълъг процес.

В малките общини много ясно го виждам проблема в училищата, които са сегрегирани. Трябва  ли да чакаме да дойде „Уилям Хюз”, за да започнем да спасяваме училището в Калековец? Ние все пак си имаме държава.

Решение ли е вносът на кадри?

– Вносът на работна сила е нещо задължително. Избор нямаме, всяко забавяне на решаването на този проблем ни връща назад. Чехия и Словакия отвориха трудовите си пазари. 300 000 украинци работят в Полша. Тези проблеми с изтичането на кадри ги имат всички нови страни-членки на ЕС. Вярно е, че ние сме по-малко и при нас много личи. Спирането на емиграцията  не става с вайкане и обвинения. Можем да ги спрем, само ако направим нещо тук.

А междувременно може да се внесат кадри, например от Украйна. Сега приемаме половинчати мерки, разрешаваме заетост до три месеца в туризма, например. Тъкмо обучиш служителя и той трябва да си тръгва. Догодина пак. Не можеш да си повишиш качеството на услугата по този начин.

Кое е основното, което допринесе за успеха на икономическата зона?

– Постоянството. Повече от 20 години вършим това.

Трябва да похвалим и добрите взаимоотношения с общините и държавата. Партньорството с „Индъстри Уоч” също ни помага. Добри думи заслужават и самите инвеститори.

Доскоро и ние не виждахме успеха на това публично-частно партньорство. Сега искаме  да  надградим и да направим още по-добра тази форма. Надяваме се да бъдем подкрепени от подходящо законодателство. Явно е, че тази дейност е в сериозен публичен интерес.

Едно нещо, което направихме едва наскоро, е институционализирането на проекта. Районът за целенасочена подкрепа от държавата „Тракия икономическа зона“ бе създаден през 2015 г. Законът за регионално развитие дава тази възможност. За съжаление, не сме успели да намерим верния път за използване на европейски средства за подпомагане на такъв проект. Частично се надяваме чрез „Клъстер Тракия икономическа зона“ да намерим подходящо европейско финансиране за изработване на стратегия и по-ясна програма за развитие на проекта. Досега ни липсваха изследвания, проучвания за самите фирми и процеси в ТИЗ.

Може ли да се репликира този модел, който изградихте в Пловдив, в други райони?

– Повече от година водим разговори с Община Хасково и Община Бургас и съвсем наскоро „Клъстер Тракия икономическа зона” подписа споразумение с двете общини за разширение на зоната. Вече говорим не само за чужди инвеститори.

Защо не в Северна България, където със сигурност има свободна ръка?

– Много пъти коментираме, че наличието на една свободна територия не прави индустриална зона.  Говорим с инвеститори, които казват: Имаме терен. Да, но няма как да се случи без опитен предприемач, който развива този терен.  Ние днес имаме много добри отношения с общините, успяхме да обединим усилията отначало на девет, а сега реално и повече общини. Вече четири  клъстера работим на тази територия. Успяхме да привлечем израелски и италиански партньори. Много добри думи трябва да кажем за партньорството с КЦМ 2000 в промишлено-търговска зона Куклен, която е част от проекта ТИЗ.

Но това не стана за един ден. Ние също сме имали своите неуспехи и затруднения.

Какви са намеренията ви за Високотехнологичния парк?

– Водим преговори с две големи фирми, но опитът показва, че тези преговори траят между една и две години. Единият инвеститор е вече познат у нас, от сектор Мехатроника и иска да вземе една десета от зоната. Те в момента сравняват две или три държави, следващият етап е да изберат конкретната локация.

Тези фирми знаят с години напред как ще се развива бизнесът и покрай тях и ние се научихме. За първи път изготвихме планове за следващите 10  години.

Имате ли предварителни изисквания към профила на инвеститорите в зоните?

– Опитваме се да насочваме инвеститорите, но не всеки инвеститор се съобразява, тъй като има свои виждания за предимствата на зоната. В състава на ТИЗ са зони с различна икономическа специфика, което прави проекта уникален – има зони в областта на леката и тежка индустрия, в т.ч. машиностроене, на високите технологии и агро сектора. Така инвеститорът има възможност за избор.

Когато решавате какъв тип инвеститори да търсите, включват ли се аргументи като мястото в производствената верига?

– Тепърва се опитваме. Има ясни сигнали от български инвеститори, които виждат възможностите, които се откриват.

Имаме 12 световно известни фирми, за които имат възможност да работят малки и средни предприятия. Със създадената вече устойчива среда, се надяваме да дойдат и техните поддоставчици.

Едното изследване ни показа много ясно, че при нас логистиката на метали и хранителни продукти се развива с много добри темпове. Обявената концесия за интермодалния терминал и концесията на летището са проекти, които също ще допринесат за развитието на зоната.

Ромският проблем се сведе до 124 къщи в Гърмен

роми

По един удивителен начин правителството смали ромския проблем до проблема с бутането на 124 къщи в кв. Кремиковци на с. Гърмен.

След като Европейският съд за правата на човека поиска да се спре бутането на незаконните постройки, докато не се осигурят жилища на живеещите в тях, кметството в Гърмен бе натоварено със задачата да намери жилища, в които да настани под наем семействата. Наемът ще се плаща от общината, не е ясно колко и докога.

След срещата на местната управа с правителството министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова е обяснила, че решаването на казуса е ангажимент на местната власт, която трябва да урегулира земята. След което всеки, който желае, може да си купи и да строи законно също толкова опасни бараки без топла вода.

Това е опростяване на проблема и то издава зле прикрито желание неприятният случай да бъде отчетен като приключен преди изборите, за да не пречи на успехите.

Нали не си представяте, че като се съборят къщите и те се построят наново върху регулирана земя, нещо ще се промени. Освен дето общината в Гърмен ще си възстанови някои разходи за сметка на таксите. Конкретно за ромите в този злополучен квартал може и да се промени, ако на някой му хрумне да ги използва като витринка и насочи натам помощи и еврофондове, за да каже после, че панацеята е да се узакони земятата.

В случая с Гърмен проблемът е допълнително усложен от това, че ромите имат адресна регистрация на място, което се води „Извън регулация“, а общината издала декларации за търпимост. Но дори без това, решаването на въпроса с гетата е трудно. Европейският съд по правата на човека, Комитетът по правата на човека на ООН и Европейският комитет по социални права настояват, че събарянето на единствените жилища на бедни семейства нарушава международното право.

В този случай трябва да бъде предложено временно настаняване или седмична грижа за децата по Закона за социално подпомагане. Ангажиментът да осигури временен дом на ромите е на общината. Министерството на регионалното развитие, което чрез ДНСК е органът по събаряне на сградите, информира за предиска с директоцията по социално подпомагане в Гоце Делчев, според която ромите са отказали временно настаняване.

Не е много ясен този въпрос, който включва не добре уредени отношения между общината, областната управа, регионалното и социалното министерство. Да не забравяме и МВР, което трябва да поддържа реда и адресните регистрации.

Една от основните пречки за решаването на ромския въпрос е, че само малка част от твърде раздробените общини в България имат ресурса да се справят с ромския въпрос. Това е национален въпрос, но правителствата се ограничават до стратегии и пожарни мерки.

Освен в Гърмен гета има на много други места в страната и техният проблем не е в дневния ред. Ние дори не знаем колко са и къде са, няма статистика по въпроса. А като няма данни, няма и оценка на предполагаемите разходи.

Освен това проблемът с ромите в България не се изчерпва с гетата, дори напротив. Много роми, които живеят на регулирана земя (по селата) живеят в бедност, неграмотни са, нямат сигурно препитание, някои от тях се издържат с кражби. За да се промени това, не са нужни стратегии за интеграция на ромите, а програма, което да осигури жилища за бедните, ясни условия за изплащането им (включително наем или принудителна ипотека) и препитание, което на първо време може да дойде само от земеделието.