Какво се крие зад серията повишения на битови услуги

София

Само за седмица софиянци бяха изненадани с поскъпването на три от общо петте регулярни услуги, които средният жител на столицата плаща – ток, вода и градски транспорт. Ще поевтинее парното – заради продължаващото понижение на цените на природния газ, а конкуренцията поддържа ниски цените на телефонните разходи.

Съвпадението е прекалено, за да е случайно. Но кой е общият му знаменател? На пръв поглед обединяващото е, че става дума за публични компании, но това няма да е съвсем точно. Концесионерът „Софийска вода” е под контрола на френската „Веолия”, докато ЧЕЗ, която поиска поскъпване на тарифите с 20% – е дружество на едноименната чешка компания. По-широкият общ знаменател е, че във всички случаи става дума за монополи и за регулирани или административно определяни цени. Това предполага, че не пазарът, а само страхът от протести и общественото недоволство са коректив на решенията за поскъпване.

Дали все пак те не са отговор на зараждащи се инфлационни процеси? Но националната статистика отчете задълбочаване на дефлацията.

Време е за индексация

И „Софийска вода”, и Центърът за градска мобилност” изтъкват като аргумент факта, че дълго време не са коригирали цените. Същата бе и обосновката за увеличаването на цените на винетките през декември. Те не бяха повишавани от 2008 г. и бяха вдигнати еднократно с 44%. Различни представители на правителството и ГЕРБ в края на миналата година поставяха именно този акцент в обясненията си, а не факта, че увеличението е необходимо, за да се осигури по-добра поддръжка на пътищата. Вероятно, за да се избегне контрааргумента с плачевното състояние на пътищата.

Твърдението, че повишенията на цените се налагат, защото досега не е имало ръст, показва доколко дълбоко вкоренени са инфлационните нагласи. Едно от обясненията е, че макар и в дефлационна среда, заплатите (и минималните прагове) продължиха да растат, което се отразява на печалбите на компаниите.
Наистина, ако се вземе по-дълъг период – например от 2010 г. насам, когато за последен път е повишена цената на водата, все пак е натрупана известна инфлация. По данни на НСИ – 3.1%.

Инфлационният аргумент не обяснява обаче решението за поскъпване на цената на градския транспорт в София от 1 лева на 1.60 лева. Нека да припомним – единичният билет поскъпна от 0.7 лв. на 1 лев от 1 юли 2008 г. Оттогава досега инфлацията е нараснала с 9.9%. А билетът поскъпна с 60%.

Напук на евтиния петрол

Има и други съображения, които лишават решението на Столичния общински съвет от аргументи. 2008 г., когато общинарите гласуваха предишното увеличение на билета, бе година на скъп петрол – 143 долара за барел в края на юни 2008 г. Но сега петролът е евтин – около 43 долара за барел. От отчетите на транспортните оператори се вижда, че цената на километър пробег е намаляла още през 2014 г. и би трябвало да е продължила да намалява и през 2015 г.

Според съветника от ДБГ Прошко Прошков чрез увеличената цена на билета за еднократно пътуване се стимулира покупката на карти и се покрива част от дефицита в системата.
Според общината реалната стойност на едно пътуване е 1.64 лв., а 15% пътуват с еднократен билет.

„Решението е политическо, но предложението е експертно. Не чух аргументи против вдигането на цената, а за отлагането на решението“, каза столичният кмет Йорданка Фандъкова. Според нея от увеличението ще бъдат осигурени допълнителни 15 млн. лева.
Не става ясно как това ще помогне на общинските транспортни дружества и как ще се промени техният бизнес план. Според баланса на Центъра на градска мобилност за 2014 г. той е на печалба от 8 млн. лева., а „Метрополитен” АД – 428 хил. лв. В същото време „Столичен автотранспорт” губи 4.6 млн. лева, а „Столичен електротранспорт” – 4.3 млн. лева.

Без план и обосновка

Както и при винетките, решението за поскъпване на билетите бе наложено при неясна система за таксуване занапред. Ако по отношение на пътните такси мъглявите планове включват въвеждане на смесена система, включваща и тол такси от догодина, по отношение на градския транспорт темата от неясното бъдеще е въвеждането на т. нар. тикет система.
По думите на Йорданка Фандъкова средствата ще отидат за нови автобуси, паркинги и за въвеждането на електронната система за таксуване. За тази система се говори вече цяло десетилетие, тя вече е факт в други градове като Русе, а в София трябва да бъде внедрена от 2018 г.

Покрай решението за увеличаване на цената на билета бяха одобрени и щедри инвестиции – от 21 млн. лева за внедряване на тикет системата до 400 хил. лева за ремонт на спирки. Подготвя се концесия на допълнителни линии за градския транспорт на стойност 140 млн. лева за осем години.

От публично достъпните документи не става ясно колко пътници ползват градския транспорт по години и какви са шансовете пазарният дял на общинските транспортни дружества да се разшири. Или каква е ефективността на общинските превозвачи в сравнение с частните. Защото прави впечатление, че цената от 1.60 лв. надвишава, макар и с малко, цената на маршрутните таксита. А те не получават субсидии.

Едно е ясно. Сумата от 15 млн. лева бледнее на фона на разходите за градския транспорт, които са 209 млн. лева през 2014 г. (само разходите на транспортните оператори, без паркинги, продажби, светофари, спирки и т.н.). Това не е изненада, като има предвид, че столичният транспорт разчита основно на компенсации (субсидии от общината и държавния бюджет), а билетите и абонаментните карти покриват само 43% от постъпленията (на база отчета за 2014 г.). Впрочем и през 2008 г. имаше изчисления, че реалната цена е повече от два пъти по-ниска, но купуващите си билети плащат чрез тях преференциите на останалите.

След като непазарният компонент от постъпленията е толкова висок, то е обяснимо защо кметството нехае за реакциите на клиентите.
Всъщност столичната община трудно би могла да намери по-неподходящ момент за увеличаване на цената на услугата. По цял свят компаниите се стремят да предложат допълнителни екстри, когато се налага да вдигат цените. Но София го направи в момент, когато половината градски транспорт е нефункционален заради строящото се метро. Избраният момент за поскъпване на услугата показва, че държавните и общински структури не зачитат нито пазарната логика, нито настроенията на потребителите.

Неефективност и инвестиции

Обсъждането на подобни теми рискува да изпадне в капана на недооценените разходи за инвестиции и сигурност. (Той е добре познат покрай дискусиите за АЕЦ – и досега има хора, които смятат, че токът от АЕЦ „Козлодуй” е най-евтиният заради социализма или подобна причина, без да отчитат възстановимата стойност на реакторите).
Проблемът е особено очевиден в градския транспорт, където по данни на „Столичен автотранспорт” за 2014 г. средната възраст на автобусите доближаваше 20 години. След това бяха доставени стотина нови превозни средства по европрограми. Отново благодарение на бюджета на ЕС предстои и значително разширяване на мрежата на метрото, което може да превърне обществения транспорт в предпочитано средство и от хора, които могат да пътуват с личните си автомобили. Досега лошото качество на обществената транспортна услуга и закъсненията мотивираха повечето софиянци да пътуват с колите си, което води до колосални задръствания и увеличаване на замърсяването.
Но от решението на общинския съвет така и не стана ясно как с поскъпването на цената на билетчето ще се стимулира обновяване на транспортния парк, оптимизирането на транспортната схема и намаляване на напрежението сред шофьорите.
Искането на „Софийска вода” е също толкова смущаващо.[textblock style=“1″]Аргументите на ЧЕЗ

Предложението на ЧЕЗ е за увеличение с 21 % на дневната тарифа за тока от 1 юли. Това е записано в публикуваното ценово предложение на дружеството, което обслужва Северозападна България. Исканото повишение на нощната тарифа е с 22%, съобщи Дарик. ЧЕЗ са единствените, които са дали съгласие да бъдат публикувани ценовите им решения, докато от ЕВН и „Енерго-Про” само съобщиха предварителните си намерения. Поисканото от тях увеличение е по-скромно от 2.3% до 3.5 на сто – през нощта.

ЧЕЗ се аргументира с гарантиране на нормалното функциониране на електроразпределителната мрежа в Западна България и непризнатите технологични разходи. Освен това елекроенергията по нощна тарифа се продава на загуба.
За сметка на поскъпването на тока за бита, ЧЕЗ предлага цените за малкия бизнес да се понижат с 19%  през деня и с 13% през нощта.

Както е при „Софийска вода” и градския транспорт, и тук проблем са гратисчиите. Всеки десети краде ток чрез манипулиран електромер, показват данни на ЧЕЗ.
[/textblock]

Някои елементи от политиката на концесионера са направили впечатление на Комисията за енергийно и водно регулиране, която преди време върна бизнес-плана за 2016 г. Според комисията в него не е посочено защо се налага увеличаване на служителите, заети с ВиК дейности (до 1127 души) Макар че този показател, отнесен спрямо водопроводната мрежа (броя сградни инсталации) е в рамките на средното за останалите ВиК оператори в страната, редица дейности са аутсорсвани и се водят външни услуги – от авариите до отчитането на водомерите. Общо чрез аутсорсването на такива дейности са спестени 597 работни места. Това прикрива факта, че дружеството е доста неефективно като брой служители, отнесени към 1000 бр. сградни инсталации. Освен това е направило впечатление, че въпреки твърденията за намаляване на загубите на вода (кражби и течове), „Софийска вода” залага намаляване на фактурираните обеми доставена вода. Това не се подкрепя и от увеличаването на населението на столицата.

Намаляването на загубите на вода е сериозно предизвикателство – те трябваше да намалеят до 32%, а все още около половината от водата се губи.
В последния отчет за 2014 г. правят впечатление и други неща. „Софийска вода” формира добра печалба от 16.4 млн. лева на фона на приходи от 154 млн. лева. Най-големите разходи за външни услуги включват охрана (5.3 млн. лева), ремонти (4.4 млн. лева) и отчитане на водомери – 1.6 млн. лева. Другите разходи за дейността (над 14 млн. лева) почти доближават разходите за заплати, като те се формират основно от обезценки на вземания и от провизии за глоби в размер на 5.3 млн. лева.
Както стана ясно на заседание на СОС през февруари, компанията плаща само лихви по дълг за 71 млн дълг, чийто падеж бе през миналата година. Въпреки това тя залага инвестиции от 58 млн. лева тази година, което е двойно повече от 2015 г. и според общинските съветници увеличението е несериозно. Надутите инвестиции може да са основание да се иска по-висока цена, коментира тогава Стоян Александров.
Ако хората искат качествена вода и да няма аварии, са необходими инвестиции, заяви обаче шефът на КЕВР Иван Иванов. Окончателно решение за цената на водата в София се очаква на закрито заседание на комисията на 28 април.

Но засега нито един от посочените по-горе случаи не ни убеждава, че поскъпването на услугата се прави с цел по-добро качество и гарантиране на сигурността на доставка.

Борисов не е прав за КЗК

В сряда трябва да започне изслушването на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на КЗК, един от най-мощните регулатори у нас. Но премиерът Бойко Борисов поръча на депутатите от ГЕРБ да намерат законов начин да го бойкотират.

Той реагира на коментар на лидера на ДСБ Радан Кънев, който видя зад номинациите за новия състав на КЗК задкулисни договорки, в които „прозират ясни корпоративни квоти“. Кънев не посочи конкретни предложения за подобряване на процедурата, но от последващ коментар стана ясно, че подозира договорка на ГЕРБ с ДПС и „хората на Ковачки“ (БДЦ има две номинации, едната е Калина Павлова, която е започнала кариерата си в Ел Ем Импекс – една от първите компании на Христо Ковачки.)

Премиерът нарече тактиката на Кънев „долна политика“ и добави:

„След като г-н Кънев и ДСБ и гражданският им съвет не желаят и дезертират от това да правят предложения и да участват в избора на КЗК, питам защо ГЕРБ трябва сам да понесе тази отговорност. Защо?. При това положение съм възложил на нашата парламентарна група да намерят начин и ние също няма да участваме. Тогава ще блесне цялата истина, че г-н Кънев обслужва БСП и ДПС“.

„Повече няма да нося отговорност и да позволявам някой да руши репутацията на ГЕРБ, на Цветанов или на който и да било в парламента“. Това, че се мъчиме да постигнеме някакъв консенсус, за да се избере нов състав на КЗК, на нас ни казват предварително, че каквото и да изберем, то е мафия. Що за глупост?“, допълни той.

Реакцията на Борисов е пореден опит да нарежда на парламента (след коментара по повод комисията за Русия и Турция), като някои съзират в това нервност след очевидните опити на Цветан Цветанов да изгради собствена база в Народното събрание. Дали това е само за пред публиката тепърва ще видим.

По-явното обяснение е, че тя е продължение на недовършения спор с Радан Кънев, който след съдебната полуреформа изведе част от Реформаторския блок в полуопозиция. „Парадоксът е, че в момента Реформаторите имат 7 министри и над 20 шефове по бордове на директори, агенции и какво ли не, коментира по този повод прeмиерът в пространно интервю за за Медиапул. „Ако БСП и ДПС не гласуват с нас, в определени моменти ще увиснем заради РБ“, признава още премиерът в интервюто, но добавя също така, че никой не може да управлява без ГЕРБ.

Тази двойственост – недоволството, че се налага да се търси подкрепа извън коалицията, и увереността, че ГЕРБ е достатъчно силна, за да диктува на останалите, отразява чудесно схемата на властта от 2014 г. насам. Тъй като не притежава достатъчно гласове и някак не е европейско да се афишира като едноличен властник, Борисов търси подкрепа сред други партии и обича да говори за коалиционна култура. Постига го, когато прави отстъпки, включително чрез постове.

Но квотният принцип при избора на ръководители на независими регулатори, които предполагат дълбока експертиза, е дълбоко порочен. Видяхме го още, когато се избираха управител и подуправители на БНБ. Само силната обществена нетърпимост към безобразното ръководство от страна на Иван Искров, накара ГЕРБ  да потърси професионалист за управител на централната банка. Това беше първият случай, когато изборът на висши служители в държавата стана след нещо като конкурс и публично изслушване. Но още тогава процедурата разкри дефекти. Един от най-коментираните (тогава) бе невъзможността отделни народни представители да правят номинации. Много по-големият дефект обаче бе, че (както стана ясно и на въпросното изслушване) повечето народни представители не са в състояние да оценят кандидатите. Просто не знаят, затова разчитат на указания от централите си.

След това Народното събрание проведе още няколко конкурса – например, за омбудсман, с изслушване и всички салтанати. До каква степен тази проформа конкурсна процедура не е ефективна се видя тази зима, когато се избраха председател и членове на Фискалния съвет. ГЕРБ наложиха за председател Борис Грозданов, чиято професионална биография отстъпва с много (това е факт, не оценка) на тази на Любомир Дацов, останал само член на съвета. Друга експертна кандидатура – Георги Ганев, изобщо не събра подкрепа само защото не се вписа в квотното разпределение. Оттогава не се е чуло нищо за фискалния съвет. Няма и да се чуе до есента, когато ще произведе доклад във връзка с проектобюджета за 2017 г. и е малко вероятно той да е силно критичен.

Наистина за КЗК, където очевидно залогът е много по-голям, ГЕРБ се постараха да извадят по-силна кандидатура от Грозданов (Росен Желязков), но предстои да ни убедят, че това е достатъчно и Желязков ще бъде по-независим от Петко Николов.

Има явен проблем с избора на висши професионалисти и в такъв случай общественият интерес изисква да се обсъдят възможностите за усъвършенстване на процедурите. Но въпросът изисква по-широк контекст, защото се вижда, че едно изолирано усилие – прозрачна конкурсна процедура, не дава резултат. Партиите биха се тревожили повече дали номинират добри професионалисти (стига да могат да ги идентифицират и мотивират – това е друг проблем), ако след избора техните постижения и провали се пишат на тяхната сметка.

Нито една процедура няма да гарантира добър резултат, ако след това не са предвидени механизми за отчетност и публичност.

И ако си говореха като големи хора, първенците в държавата биха могли да достигнат и до други решения, които да върнат доверието в регулаторите.

Но вместо да защитава обществения интерес, Борисов остава верен на партизанския начин на правене на политика, сърди се и плаши с бойкот. В други държави това поведение би се сметнало за несериозно, но у нас назначаването на свои хора винаги се е смятало за печеливша стратегия.