Гърция на Карибите

Порто Рико

Американският финансов министър Джейкъб Лю явно не беше особено поласкан, когато в началото на юли, в разгара на гръцката дългова драма, германският му колега Волфганг Шойбле му предложи да заменят Гърция за Пуерто Рико. По този начин Шойбле му напомни, че докато целият свят е вперил поглед в Гърция, на Карибите се разиграва подобна драма, пише Дойче веле.

Пуерто Рико вече и официално е във фалит. Миналата седмица островната държава не изплати навреме заеми в размер на 58 милиона долара. Бяха преведени само 628 000 долара. Това е първи случай за Пуерто Рико, откакто държавата е обвързана със САЩ преди 117 години. Малката държава има дългове в размер на 72 милиарда долара.

Новината не дойде изненадващо. В края на юни губернаторът на Сан Хуан Алехандро Гарсия Падиля сподели в интервю за „Ню Йорк Таймс“, че дълговете са „неизплатими“. „Мащабите на дълговете ни пречат да излезем от дяволския кръг на рецесия и спад в икономиката. И тук не става дума за политика, а за математика“, заяви той. Рейтинговите агенции оценяват неизплащането на дълга като държавен фалит и понижиха кредитоспособността на страната до най-ниско ниво. Карибският остров и преди почти нямаше достъп до международните финансови пазари. Поради особения си статут на „свободно присъединила се към САЩ територия“ Пуерто Рико не може самостоятелно да обяви банкрут. За разлика например от град Детройт, който по този начин преодоля дълговата си криза.[floated align=“left“]От 1952 г. Пуерто Рико е „Свободно присъединила се към САЩ“ държава с права на самоуправление. Върховната законодателна власт принадлежи на Конгреса на САЩ, където Пуерто Рико е представен от комисар-резидент. Страната има Законодателното събрание и се управлява от избран губернатор. Страната с население 3.6 милиона, има БВП от 103 млрд. долара, което е почти двойно повече от България. Дългът й, който попадна под мораториума, е 72 млрд. долара.[/floated]

Дълговата драма на Пуерто Рико започна през 2006 година, когато отпаднаха [floated align=“right“]В средата на миналия век Пуерто Рико опитва да привлече инвеститори от САЩ, но след като през 1974 г. Конгресът решава, че изискванията за минималната заплата ще важат и за тази територия, това се оказва трудно. Така се въвеждат огромни данъчни облекчения през 1976 г., чиято отмяна (пак по настояване на Конгреса) през 2006 г. доведе страната до рецесия. Инвеститорите се ориентираха към Каймановите острови. Преди три години страната се опита да привлече инвеститори, възползвайки се от това, че жителите й са граждани на САЩ, но имат особен данъчен статут. Тя предложи на мениджърите на фондове да се преместят на острова и да изнесат своите услуги в замяна на плосък данък върху печалбата от 4% и необлагане на дивидентите, платени от печалби от експортните услуги. Подобни облекчения за дивиденти, лихви и капиталови печалби, бяха предвидени за инвеститори.[/floated]данъчните облекчения за американските фирми. Много фармацевтични фирми напуснаха острова след отпадането на данъчните облекчения. Индустриалното производство на страната се срина. Американските икономисти Ан Крюгер и Ендрю Уолф описват в наскоро публикувана студия как структурните проблеми, икономическият шок и слабите държавни финанси в Пуерто Рико са довели до стагнация. Вследствие на това страната е изпаднала в рецесия и дългове. В резултат от кризата в държавния бюджет поради раздутия държавен апарат дълговете на страната от 63 процента от БВП през 2000 г. надхвърлят 100 процента през 2015.

Фактически колониалният статут на Пуерто Рико не допринася с нищо за решаването на проблемите. Подобно на Гърция като част от еврозоната, правителството в Сан Хуан не може да провежда самостоятелна парична политика в сферата на американския долар. Освен това в Пуерто Рико са в сила същите стандарти на трудовия пазар и социалната сфера, каквито и в САЩ. Обичайната за САЩ минимална заплата обаче е свърхпропорционална за територията на Пуерто Рико, където доходите на глава от населението са два пъти по-ниски от тези в най-бедния американски щат Мисисипи. Към всичко това се прибавят и високите разходи за издръжка на живота, които са свързани с едно споразумение от 1920 година. Според „Merchant Marine Act“, всяка стока, която достига или напуска Пуерто Рико по морски път, трябва да бъде транспортирана от американски кораби с американски екипаж. А това увеличава разходите за вноса. Корабите под чужд флаг плащат ужасяващи мита и данъци.

За да преодолее икономическия срив, правителството в Сан Хуан изпълнява изискванията на кредиторите. От 2010 година насам бяха съкратени масово работни места. Правителството увеличи цените на водата, бензина и електроенергията. Въведе по-висок данък собственост, оряза държавните пенсии и парите за здравеопазване. Пенсионната възраст беше увеличена. Бяха затворени много училища. Всички тези мерки обаче не донесоха така желания резултат. По-скоро те въвлякоха страната още по-дълбоко в „дяволския кръг“, за който говори губернаторът Алехандро Гарсия Падиля. Политиката на икономии задуши икономическата активност и много млади хора се преселиха в САЩ. През изминалото десетилетие близо една десета от населението на Пуерто Рико е напуснало острова.

Сега правителството в Сан Хуан иска да преговаря с кредиторите от пенсионните каси и хеджфондовете. Чрез спирането на плащанията властите в Пуерто Рико се опитват да упражнят натиск за преструктуриране на дълговете. Защото при един нерегулиран фалит кредиторите вероятно ще загубят повече пари. Правителството в Сан Хуан обяви мораториум върху дълга. Подробностите ще станат известни след 1 септември. По всичко изглежда, че това ще бъде началото на дългогодишни преговори.