Тихият провал на шумните извънредни закони за КТБ

КТБ

Когато през миналата година властите в спешен порядък приеха законодателни промени, позволяващи да се атакуват сделки, свързани с КТБ и да се развалят прихващания, мнозина повярваха, че поне част от имуществото ще бъде събрано. Но най-очакваният иск – свързан с Вива Телеком, е на път да приключи с фиаско. На камък удрят и повечето искове за разваляне на прихващания, показва справка в деловодната система на СГС. Много знакови сделки изглежда все още не са атакувани. Но за една от тях – прочутата цесия на Александър Сталийски за „Рубин“, има неочаквано развитие.

В началото на септември СГС е оставил без движение иска на синдиците на КТБ срещу „Вива Телеком България“ по чл. 60а, който позволяваше да се иска връщане на имущество с произход банката. Този текст, приет миналата пролет, целеше да се достигне до крайния получател на активите, като се елиминират пощенските кутии, които са формални длъжници и да се иска разваляне на сделки, ако третото лице – краен получател не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото или полученото е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. В случая третото лице е собственикът на БТК.

Но аргументите, с които съдът връща иска на синдиците, навеждат на мисълта за пропуски в исковата молба. Съдът настоява синдиците на КТБ да кажат какъв точно иск се предявява – „дали се твърди, че ответникът като трето лице не е изпълнил насрещна престация или че насрещната престация е на значително по – висока стойност от полученото…. Ако се твърди, че е предявен иск по чл.60а ал.1, т.2 от ЗБН се конкретизира какво е полученото – дали е под – формата на парична или непарична вноска в капитала. Да се конкретизира петитума – дали се иска връщане на акции или се иска връщане на получената от ответника като трето лице под формата на парична престация/или непарична вноска.“ Това нямаше да е толкова необичайно, ако подобни искания не са били отправени към съда и девет месеца по-рано.

Поредното решение съвпадна с формалното приключване на сделката за БТК. Дни, дори часове преди разпореждането на съда люксембургската фирма Viva Telecom на Спас Русев получи контрола над БТК в резултат на търга, проведен в края на 2015 г. По-голямата част от сделката за 330 млн. евро бе финансирана от ВТБ. Смята се, че „имуществото с произход банката“ в случая с БТК е 120 млн. евро. Затова въпросното решение бе ключово.

Синдиците са имали срок една седмица да внесат пояснения, но системата на СГС не показва последваща кореспонденция, което означава, че делото може да бъде прекратено.

Юристи, пожелали анонимност, коментираха, че тексът на чл. 60а поначало е неясен – например, дори съдът да уважи исковете не е ясно кому следва на се върне имуществото – на първото лице по веригата, или на ищеца (КТБ).

Доста бавно се точат и делата срещу прихващанията, на които премиерът Бойко Борисов лично възлагаше надежди да се съберат 800 млн. лева. Единственият по-значим пробив тук е решение от 1 септември, с което се обявяват за недействителни няколко прихващания с кредити на „Рубин Инвест“, включително прихващане „на вземането на „Рубин Инвест” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 20 071 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен между А.А.С. и „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „К.И.” АД с договор за цесия, сключен на 24.10.2014 г., и след това на „Рубин Инвест” АД с договор за цесия, сключен на 27.10.2014 г., срещу задълженията на „Рубин Инвест” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, възникнали на основание договор за кредит от 13.02.2012 г., договор за кредит от 12.04.2012 г. и договор за кредит от 10.12.2012 г.“. Съдейки по описанието, това е прихващането, последвало цесията, с която Александър Сталийски спаси депозита си в КТБ.

В интервю за ktbfiles.com мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев каза за Сталийски: „Говори се, че сега бил развалил отношенията си с Борисов“. Решението на съда обаче не е окончателно. С известно закъснение тази година синдиците са завели още едно дело срещу „Рубин Инвест“, за което няма подробности. Все пак обявяването на цесията за недействителна едва ли ще върне активите на банката, тъй като след нея те са прехвърлени и апортирани с цел да се скъса връзката.

Отменени са и някои прихващания на „Промишлено строителство холдинг“ и някои по-малки сделки.

Въпреки че текстовете, позволяващи да се атакуват прихващания, бяха приети още в края на 2014 г., напредъкът е малък, а в много случаи прихващанията са позволили вдигане на залози и разпореждане с активите. До голяма степен трудностите са очаквани, предупреждавахме за това още когато се прие законът (виж тук), но бавенето поражда въпроси.

Ако човек е много добронамерен, може да открие само една причина за това забавяне – това е определение на САС от 30 юни тази година, което спира едно от делата, докато не мине касационното обжалване и не се реши окончателно каква е началната дата на неплатежоспособността на КТБ. Но и това основание отпадна.

Едва през последните дни, например, има движение по исковете срещу прихващания на други знакови длъжници като „Сиболе“ и „Табак Маркет“. Някои искове на синдиците срещу прихващания и други сделки са били отхвърлени и единственото, което спасява кредиторите на банката от това да плащат солидните съдебни разноски, е, че държавната такса по тези дела се внася последващо, но съдът е на последно място в списъка на кредиторите.

В други случаи са отменени прихващания, но за малки суми, докато за основните сделки няма следа в системата за справки, че изобщо са атакувани в СГС. Това се дължи на организацията (или липсата на такава) през първите месеци и разпределянето на делата между различни кантори, обслужващи КТБ.

Прави впечатление отсъствието на заведени искове срещу прихващанията, извършени от знакови длъжници като „Инфраструктурна компания“, „Химимпорт“, НУРТС, ТЕЦ „Марица Изток“ 2 и др.

Не са атакувани и прихващанията на „Риск Инженеринг – Д“, както и повечето прихващания на „Кимпекс Енерджи“. Това са дружествата, с които цесии направи Вежди Рашидов. Според деловодната система на СГС има един иск срещу второто дружество, който е отхвърлен и решението на съда е влязло  в сила, тъй като не е обжалвано. Съдейки по сумите и инициалите обаче това са цесиите на италиански гражданин и българска гражданка. kimpex

Цесията на Рашидов ще е от първите атакувани пред българския съд сделки, заяви миналата година финансовият министър Владислав Горанов след приемането на поредните поправки в закона. Фактът, че досега такъв иск не се появява, едва ли се дължи на пропуск в деловодната система на СГС.

Самите цесии са законни, но промените в ЗБН дадоха основание да се атакуват прихващания, ако кредиторът е знаел за настъпилата неплатежоспособност или цесията е след датата на неплатежоспособността (20 юни 2014 г.). Цесиите на Рашидов са с дата 17.10.2014 г. и са последвани от прихващане (това се потвърждава и при съпоставка на сумите в публикуваните от синдиците списъци).

Според приключилите дела не е общоприето, че всички цесии след 20 юни 2014 г. са недействителни. Така например в защитата на „Аркус“ (на база проектодоклад, делото не е решено) се казва, че че разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията от 28.11.2014г. е „неприложима по отношение извършените от него прихващания, тъй като изявленията за тях са направени преди приемането й, а в приложимата редакция с оглед датата на достигане на изявленията до адресата относителна недействителност може да се иска само по отношение извършени от банката изявления за прихващане.“

Освен това (колкото и да е невероятно) има цесии, които са регистрирани с дата от май 2014 г. – преди фалита на банката.

Следващата таблица обобщава делата или липсата на такива, свързани с големите прихващания:

По-големите прихващания на депозити и кредити в КТБ
По-големите прихващания на депозити и кредити в КТБ

За съжаление, няма друг начин да се проследи напредъкът на исковете, заведени от синдиците на КТБ. Не разполагаме и с обобщена информация за постигнатото от тях, а отчетите, които те изготвят по закон, са формални и не позволяват да се направят изводи за работата им. Фондът за гарантиране на влоговете в банките все още не е отговорил на запитване по Закона за достъп до обществена информация, отправено чрез МФ на 30 август, нито е изпратено решение за удължаване на срока за отговор.