Вълната от популизъм заплашва и Европа

Норберт Хофер

В Европа, на която не са чужди въстанията срещу елитите, набира сили вълната от популизъм, която идва от Антантическия океан.

Няколко събития се приемат като тест за статуквото в Европа и първото от тях е референдумът в Италия, от който зависи политическото бъдеще на премиера Матео Ренци. Младият политик, който публично подкрепи Хилари Клинтън преди изборите в САЩ, заяви, че ще подаде оставка, ако референдумът не мине – което изглежда вероятно.

На 4 декември, когато са изборите в Австрия и референдумът в Италия може да стане денят, когато небето пада върху земята, пише журналистът от Financial Times Тони Барбър.

Най-голяма тревога предизвикват изборите  в Австрия, тъй като големи шансове има ултрадесният кандидат Норбърт Хофър. В нито една демократична европейска страна не е избиран ултрадесен лидер от Втората световна война насам.

Финансовите пазари се тревожат повече от предстоящия италиански референдум за изменение на конституцията, предложени от  Матео Ренци. Инвеститорите се опасяват, че провалът на инициативата на Ренци ще доведе до политическа нестабилност, което ще се отрази на уязвимия банков сектор.

Но поражение на Матео Ренци може да има и щастлив изход за него, смята FT. Работата е там, че предложенията на премиера включват съкращаване на пълномощията на Сената и укрепване на централното правителство.

Според избирателния закон в сила от юли победителят на парламентарните избори ще получи допълнителни места, което му гарантира абсолютно мнозинство в петгодишен срок. Тези промени бяха приети с цел запазване на властта на Демократичната партия на Ренци и неговите центристки опоненти. Но инициативата може да се обърне срещу създателите си, пише Барбър.

Ако конституционните реформи минат, а на изборите през 2018 г. победи партията „Пет звезди” на Бепе Грило, това особено политическо движение ще контролиза както правителството, така и парламентът до 2023 г. А именно Грило каза по повод на победата на Доналд Тръмп „Именно тези, които рискуват, упоритите хора, варварите ще водят света напред. Ние сме варвари”.

А „Форца Италия“ на бившия премиер Силвио Берлускони, написа в профила си в „Туитър“: „В Америка гласуваха с „Не“.

Що се отнася до Австрия, евентуална победа на Хофер на президентските избори ще отвори път за неговата Австрийска партия на свободата към триумф на парламентарните избори през 2018 г. Това ще бъде шок за Европа.

Новата година също идва с предизвикателство – особено във Франция, където изборите ще се проведат в обстановка на страх след терористичните актове.

Освен лидерката на ултрадесния Национален фронт Марин льо Пен, на тези избори вероятно ще се състезават бившите премиери Ален Жюпе и Франсоа Фийон и бившият президент Никола Саркози. Всички те са представители на естаблишмента. Ако Марин льо Пен, както се очаква, отиде на втори тур, нейните съперници трябва да се обединят и да формират пред избирателите образ на бъдещата Франция, в която няма място за расизма, правата на работниците се уважават, но се осъзнават трудните икономически решения, пише  Times. Не изглежда, че госпожа Льо Пен, с нейната жажда да заеме президентския пост, е готова да поиска от французите непопулярни икономически жертви и няма да успее да спре превръщането на страната в болния човек на Европа.

„Окаяните“ се надигнаха и потресоха света

Доналд Тръмп

Джералд Сийб, WSJ

Окаяните са, разбира се, терминът, който Хилари Клинтън използва за привържениците на Тръмп. Много от тези лоялни последователи гордо прегърнаха обидата, за да донесат зашеметяваща победа.

Надхвърляйки всички очаквания, Тръмп преправи Републиканската партия по свой образ. Той пренаписа някои от най-скъпоценните политически и философски принципи. Той съсипа традиционната увереност и на двете партии, че няма да може да привлече достатъчно работещи бели на своя страна.
Той хвърли политическата система на страната в зона на несигурност, каквато не е имало поне от консервативната революция на Роналд Рейгън през 1980 г.

Тръмп достигна дотук с ограничен брой съюзници, дори и в собствената му партия. Той е отчужден от председателя на Камарата Пол Райън. Няма почти никаква връзка с демократите в Конгреса.
Почти е сигурно, че Републиканската партия ще има напълно нова позиция по търговията (тя ще бъде скептична за споразуменията за свободна търговия); по въпросите на имиграцията (ще се фокусира върху незаконната имиграция като тежка икономическа и социална заплаха); интервенциите в чужбина (партията, чието президент нареди инвазията в Ирак е направлявана от човек, който го обяви за голяма грешка); и реформа на пенсиите и обезщетенията (веднъж готова да приеме трудното лекарство за намаляване на обезщетенията за възрастни граждани, партията сега е съветвана да направи обратното).

Накратко, Тръмп и неговите последователи трансформираха републиканците от консервативна в отявлена популистка партия.

Трудно е да се предвиди, кой ще работи за Тръмп. Негови най-близки съветници са децата му. Вицепрезидентът Майк Пенс бе ветеран от Конгреса преди да стане губернатор на Индиана, и би играл по-голяма роля от други в неговата позиция. Неколцина изявени личности от различни среди на републиканците – сенаторът от Алабама Джеф Сешънс, губернатора на Ню Джърси Крис Кристи и бившия кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани са на негова страна, но Тръмп има по-малък мозъчен център, отколкото един нов президент обичайно води във Вашингтон.
Неговата кампания остави страната разделена и гневна. В последните етапи на кампанията, когато Тръмп хвърли повечето усилия към разширяване на подкрепата си сред повече категории избиратели, това разделение само се задълбочи.Тази стратегия зареди милиони поддръжници на изборите. Дали нацията ще има способността да се вземе в ръце след края на кампанията е далеч по-малко ясно.

Със съкращения