Нобелова премия за анализ на потреблението и бедността

Нобелова награда

Професорът от Принстън, британецът Ангъс Дийтън е новият носител на Нобелова премия за икономика заради приноса му в разбирането на личният потребителски избор и това как той влия върху формулиране на икономическа политика, която насърчава благосъстоянието и намалява бедността.

Като свързва конкретните индивидуални избори и съвкупното производство, неговите изследвания помагат за трансформиране на микроикономиката, макроикономиката и икономиката на развитието.

Приносите му, заради които е удостоен с наградата, засягат следните три въпроса:

Как потребителите разпределят разходите си сред различните стоки? Освен да се обясни моделът на потребление, е важно също да се оцени как реформите, като промени в косвените данъци засягат благосъстоянието на различните групи. В своите ранни работи около 1980 г. Дийтън развива Система на почти идеално търсене – гъвкав, но прост начин за оценка на това как търсенето на всяка стока зависи от цените на всички стоки и индивидуалните доходи. Неговият подход и по-късните му модификации сега са стандартни инструменти – както в университетите, така и за практически цели.

Колко от дохода на обществото се харчи и колко се спестява? За да се обясни капиталообразуването и мащаба на бизнес циклите е важно да се разбере промяната на взаимодействието между доходите и потреблението с времето. В няколко работи около 1990 г. Дийтън показва, че преобладаващата теория на потреблението не може да обясни фактическите отношения, ако отправната точка са съвкупното търсене и потребление. Вместо това човек трябва да обобщи как индивидите адаптират своето потребление към индивидуалния доход, който се колебае доста по-различно от съвкупния доход. Тези изследвания ясно показват защо анализът на индивидуалните данни е ключът към разплитане на модела, който виждаме в съвпупните данни.

Как най-добре да се измерят и анализират богатството и бедността? В своите скорошни изследвания Дийтън подчертава как надеждните мерки на индивидуалното ниво на потребление на домакинствата може да се използва за различаване на механизмите зад икономическото развитие. Неговото изследване разкри важни клопки при сравненията на бедността в различно време и на различни места. Той също прави емпирични изследвания за връзката между бедността и дискриминацията и подобни теми.