Импийчмънт – мярка срещу безконтролната независимост

Близнашки

Предложените от правителството промени в Конституцията, които засягат Висшия съдебен съвет, бяха разкритикувани от бившия служебен премиер Георги Близашки.Той предложи и алтернатива – въвеждане на процедура по импийчмънт

Юристът се обяви  както срещу премахването на тайния вот на членовете на ВСС, така и срещу идеята главният прокурор евентуално да се отчита пред парламента. Неговата критика е мотивирана от независимостта на съдебната власт от законодателната. [floated align=“left“]Предложените промени в Конституцията:
Разделяне на Висшия съдебен съвет на на прокуроро-следователска и съдийска колегии (критикува се избирането на по-голямата част от прокурорската колегия от парламента);
Премахване на тайното гласуване във ВСС;
Намаляване на мандата на ВСС от 5 на 4 или 3 години (предизвиква много критики);
Главният прокурор да се отчита пред парламента един път в годината (обсъжда се)[/floated]

„Не може да има парламентарен контрол, защото това означава главният прокурор да бъде поставен в зависимост от Народното събрание. Точно това не трябва да се допуска. Както съдията, така и главният прокурор трябва да действа на основата на закона. Той трябва да се ръководи единствено от закона и от нищо друго”, подчерта Близнашки.

За да има контрол в случаите на грубо погазване на законността може да се предвиди импийчмънт, предлага професорът по конституционно право.

Процедурата по импийчмънт, която се предлага от Георги Близнашки, дава рамка за решаване и на други ситуации, в които независимостта на регулаторите се превръща в безконтролност. Такъв пример е управителят на БНБ.

В САЩ тази процедура е записана в конституцията и се прилага спрямо държавни служители, които са замесени в тежки престъпления. В известния случай с Бил Клинтън престъплението бе лъжата пред парламентарна комисия и злоупотреба с власт. Той бе оправдан от Сената.

Конституцията на България допуска отстраняване на президента само при държавна измяна и нарушение на основния закон (чл. 103). Процедурата предвижда искане за отстраняването на президента, което да бъде внесено от най-малко ¼ от депутатите. В пленарна зала обвинението трябва да бъде подкрепено от две трети от депутатите. По решението се произнася Конституционният съд. Досега е имало много заплахи за импийчмънт, но единственото достигнало до пленарна зала искане – срещу президента Първанов, през 2010 г., бе отхвърлено.

Подобна процедура за главния прокурор обаче бе отменена от Конституционния съд през 2006 г. Текстът на чл. 129 от Конституцията предвиждаше председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор да се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Това бе предвидено в случаите на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Подобно решение по отношение на съдиите, прокурорите и следователите може да вземе само Висшият съдебен съвет, както той го направи за съдия Румяна Ченалова.

Няма предвидена процедура за ръководителите на БНБ и други институции като КЕВР, чиито ръководители се избират от парламента. По отношение на БНБ независимостта й е гарантира от Договора за ЕС, което в съотвествие със Закона за БНБ бетонира управителя на поста му. (Чл. 108 от Договора гласи: “ Когато реализира властта си и осъществява своите задачи и задължения, посочени в Договора и Статута на ЕСЦБ, нито ЕЦБ нито националната централна банка или техните органи могат да искат или приемат инструкции от институциите на общността, от правителството на страната членка и всякакъв друг орган. Институциите на Общността и нейните органи, правителството на страната-членка приемат да се придържат към този принцип и няма да оказват влияние върху членовете на органите вземащи решение в ЕЦБ или на националните централни банки при изпълнението на тяхната дейност.”)