Един адвокат и ВТБ имат повече власт над БТК

Цветан Василев

От няколко седмица политико-финансово-съдебната сага КТБ е в нова, ожесточена фаза. Компанията LIC33 обяви, че е придобила ключови активи, финансирани от банката, но смята да изплати дългове за 900 млн. евро, държавата прие спешни промени в закона за банкова несъстоятелност и бе готова да даде извънредни правомощия на прокуратурата, НАП започна да налага запори. А от Белград мажоритарният собственик на банката Цветан Василев периодично разкрива подробности за някои от операциите на банката и заплашва с още разкрития.

Колкото повече той говори, толкова повече въпроси възникват. Започваме с един от основните неизяснени въпроси: Какво всъщност придобива (или ще придобие, защото според Василев сделката не е съвсем окончателна) Пиер Луврие? И какво запорира НАП? Отговорът на този въпрос отчасти ще ни обясни защо главният прокурор Сотир Цацаров отхвърли идеята да може да разваля сделка, предлагайки щедро това правомощие на финансовия министър. Много малка част от дружествата имат за краен собственик българско физическо или юридическо лице.

Какво (ще) купува LIC 33

Самият Пиер Луврие спомена следните дружества – БТК, НУРТС България, Дунарит, Авионамс, ГАРБ, Фърст Диджитал.

Общата оперативна печалба (EBITDA) на тези компании е 180-200 млн. евро, а нетните им задължения – 900 млн. евро, твърдят от купувача. На други места и в други изявления въпросните 900 млн. евро са консолидиран дълг или EV.

Според презентацията на LIC33 компанията придобива 43% от БТК и 91% от компанията-майка на „Дунарит” и „Авионамс”.
Придобиването ще стане след одобрение от регулаторите, пише още там.
Според Цветан Василев „на първо място” Луврие придобива контрола върху компаниите Хедж инвестмънт и ТЦ-ИМЕ. Какво придобива на второ място той, Василев не казва.

На 30 март, след известно колебание, КЗК поиска да бъде уведомена за предстояща конценрация, като добави в списъка още две дружества, за които Луврие не е говорил – „Сана Спейс Хотели” и „ТВ7”. Косвен собственик на Сана Спейс е „Рема Трейд” на Васил Дойчев, а телевизията се притежава в крайна сметка от кипърска офшорка.

Какви акции блокира НАП?
През последната седмица са вписани няколко десетки запора на стойност около половин милиард лева. На практика те не спират овладяването на ключовите активи от Луврие, но са блокирани други фирми.
Например, макар да да е запориран целият капитал на БТК, става дума за един от собствениците по веригата. Много по-голям ефект щеше да има, ако бе запориран целият капитал на „Бромак Телеком Инвест”, например, но това не е направено.

Бяха запорирани и дяловете в „Сана”, корабостроителницата, строителните проекти, ТВ7 (последното е по пътя на фалита). Блокирани са и акциите на „Литекс моторс“, което не е собственост на Василев, а на близкия до него Гриша Ганчев. Няма наложени запори върху акции и дялове на други компании, които по публично достъпна информация са свързани с КТБ – например, медиите, за които говори Василев.
Тук ще кажем, че не само НАП е проявила активност. Разпореждането с имущество на някои от останалите длъжници е блокирано поради несъстоятелност. Сред тях, освен Корект Фарм, за което писахме, са Евробилд 2003 г., където фалитът е бил поискан от КТБ, Критие и „Дивал 59 (последното вече сръбска собственост), както и още две компании. Друго важно предприятие, което бе свързвано с КТБ – „Техномаркет“, което вече се контролира от Едоардо Миролио, е било заложено като цяло предприятие във вразка с два кредита към Банка ДСК. Преди това търговската компания изглежда си е осигурила финансиране и от БАКБ. Квесторите на КТБ също са били активни – те са вписали залог за Гипс АД, но са вдигнали обезпеченията по кредитите на Костенец ХХИ.
запори
БТК и Дунарит, още по-малко пък „Сана”, нямат общ собственик, поне доколкото е известно. Но има следи, които водят към две ключови дружества – ТЦ-ИМЕ и „Хедж инвестмънт”. Те пък имат общ контрол – чрез офшорката ЕFV, която още миналото лято е била готова да прехвърли този контрол.

Да опитаме да наредим пъзела, макар от него да липсват парчета.

Кой контролира БТК?

Да започнем с БТК. Веригата на собствеността в случая е добре известна или поне доскоро беше. Според един от последните документи на компанията като публично дружество, БТК е 100% собственост на „Вива Телеком Холдинг”, а то се притежава от ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. (InterV Investment S.à. r.l, регистрирано в Люксембург, със седалище 13-15, Авеню дьо ла Либерте, L-1931 под номер RCS Люксембург В 171.844.. Негов собственик е В2 Инвестмънт С.а.р.л. (V2 Investment S.à. r.l.) регистрирано под номер В 171.764 на същия адрес. След това 100% от дяловете на В2 Инвестмънт С.а.р.л. се притежават от В Телеком Инвестмънт С.К.А. (V Telecom Investment S.C.A.), командитно дружество с акции, регистрирано на същия адрес в Люксембург само че под номер В 171.742. Това дружество вече се притежава от двама основни акционери, както и множество акционери с по-малко от 5%. Двамата акционери са:
– 43,264% от акциите на В Телеком Инвестмънт С.К.А. доскоро се притежаваха от „Бромак Телеком Инвест“ АД; 33,307% от акциите на В Телеком Инвестмънт С.К.А. се притежават от Крушер Инвестмънт Лимитид (Crusher Investment Limited), регистрирано на адресМ 4-ти етаж, западно крило, Трафалгар Коурт, адмирал Парк, Сейнт Питър Порт, Гърнзи GY1 2JA, под номер 55375;
– 100% от акциите на „Бромак Телеком Инвест” АД се притежаваха непряко от Цветан Радоев Василев, чрез „Бромак” ЕООД и „Бромак Финанс” ЕАД. Но тук има важна промяна (виж по-нататък)
– 100% от капитала на Крушер Инвестмънт Лимитид се притежават от ВТБ Кепитал ПИ Инвестмънт Холдинг (Кипър) Лимитид (VTB Capital PE Investment Holding (Cyprus) Limited), а негов непряк собственик е Отворено Акционерно Дружество ВТБ Банк

Промяната засяга въпросните 43%, за които в края на 2014 г. Теодора Пеева – изпълнителен директор на ТЦ-ИМЕ подаде сигнал, че са прехвърлени от Бромак Телеком Инвест на SHCO 79 S.a.r.l. Люксембург. Тогава КЗК съобщи, че в началото на ноември 2014 г. ТЦ-ИМЕ е сключило с КТБ договор за залог, по силата на който предоставя като обезпечение на банката всички притежавани от дружеството акции от капитала на „Технотел инвест“ АД и по този начин е лишено от възможността да упражнява както юридически, така и фактически контрол върху „Технотел ивест“ АД и „Бромак телеком инвест“ АД

Но какво общо има ТЦ – ИМЕ? Това е ключовата компания на Василев и получател на голяма част от заемите от КТБ. Не е ясно какъв дял от нея придобива Луврие.
Според последните документи от ноември 2014 г. 46% от капитала й са собственост на „Кен Трейд” (този дял е запориран сега), което пък се притежава от кипърската офшорка Trelex Investments. EFV International Financial Ventures държи 44%, а останалото е на самата КТБ.
През ноември 2014 г. ТЦ-ИМЕ предоставя акциите си в „Технотел Инвест” АД (последното е акционер в „Бромак телеком инвест“ АД – не е много ясно с какъв дял) като обезпечение към КТБ.

Според изявление на Цветан Василев от 31 март компанията, държател на този пакет от 43,3% в БТК (Бромак, Бромак Телеком инвест), винаги е била негова. „Смешният плач на слугите на Пеевски и прокуратурата, че виждате ли, дружеството Технотел инвест било ограбено, показва само едно – че за тези хора право не съществува. Иначе щяха да знаят, че този договор е отдавна прекратен и ангажимент на придобиващата компания е да изплати дълга на Технотел инвест към банката.” Не е ясно за кой договор говори Василев (вероятно визира сигнала на Теодора Тенева за SHCO 79).
Но да продължим с версията на собственика на КТБ, според когото ТЦ-ИМЕ е страна по договор с компания-SPV на VTB Capital и съответно има права върху 33,3% от компанията – майка на Виваком.
По-точно ТЦ-ИМЕ има и споразумение с Крушър от 5.09.2012 г. , което предвижда да му бъдат прехвърлени дялове в V Telecom Investment General Partner S. A., Люксембург. Така твърди и Теодора Танева в писмо до квесторите от миналата есен, когато изглеждаше, че противниците на Цветан Василев (или както ги нарича по това време групата на шестимата) е на път да овладее ТЦ-ИМЕ. Но само преди месец апелативният съд отхвърли доводите на СГС, с които по искане на „Сиболе” (компания, контролирана от Делян Пеевски) бяха запорирани ТЦ-ИМЕ и EFV и им бяха назначени синдици. Възвръщайки си контрола над ТЦ-ИМЕ, Василев усилва и позициите си в БТК. Това съвпада по време със засиления интерес на българските представители на ВТБ към компанията. До този момент руската банка имаше по-скоро пасивна позиция, а освен това имаше твърдения, че през септември те са се споразумели с Василев за БТК.

Руската заплаха и други неясноти

Така стигаме до липсващите парчета от пъзела.

Основната причина за този преглед на веригата на собствеността на фирмите около КТБ, запорите и други финансови документи, е едно изявление на Цветан Василев, което остава наразтълкувано.
„Огромният риск за „Виваком” не идва от мен, а по линия на руската банка ВТБ. Първо ВТБ в момента държи 33% от пакета, който не е неин. Той е платен от компания, която дължи пари на КТБ А (очевидно ТЦ-ИМЕ). В момента г-н Луврие е мажоритарен собственик на тази компания. Второ, през май има падеж на мостов заем от 150 милиона евро и ако никой не намери начин да го рефинансира или да се споразумее с ВТБ, а ВТБ отказаха комуникация с мен, тогава „Виваком” би станала 77% руска държавна собственост. Е, къде е заплахата за националната сигурност, питам аз. А това предстои и неминуемо ще се случи, ако не се реагира адекватно“. Това каза той в интервюто за „Гласове” на 30 март, а ден по-късно добави: „ТЦ-ИМЕ е страна по договор с компания-SPV на VTB Capital („Крушър”) и съответно има права върху 33,3% от компанията – майка на Виваком…. за придобиването на Виваком са платени малко над 150 милиона евро”.

За тези 150 млн. евро, заради които има залог върху дяловете на „Вива телеком“ писахме още миналата година, но има доста неясноти. Как изобщо е възможно да се придобият 77% от БТК срещу 150 млн. евро? По документи кредитори първоначално са ВТБ и КТБ (за 150-те милиона, за цялата операция по придобиване на БТК един Василев знае). Значи ВТБ в най-добрия случай е осигурила част от 150 млн. евро, КТБ – чрез ТЦ – ИМЕ е финансирало руската банка за нейния първоначален дял от 33% (на по-горните нива от схемата), но някакси Василев е допуснал ВТБ да може да може да получи целия пакет от 77% от БТК (без дела от 23% на миноритарните акционери – бивши кредитори).

Проблемът е, че обезпечението по мостовия заем за  InterV Investment (дяловете на „Вива Телеком“) е в полза на ВТБ и КТБ, а Василев вече не контролира последната. Освен това ВТБ е започнала да изкупува вземанията на други кредитори към БТК. Неизпълнението по този заем оставя Василев с празни ръце.

Когато Василев и ВТБ придобиха контрола над БТК през 2012 г., обявената цена бе 265 млн. евро. Тогава бе преструктуриран 1.7 млрд. евро дълг на телекома чрез сложна схема, включваща изплащане на задължения, преобразуване в акции и отписване. Задълженията на БТК бяха намалени до 588 млн. евро. По-късно – през 2013 г. БТК емитира облигации за 400 млн. евро, с което консолидира голямата част от дълга си. Част от тези облигации бяха придобити от ВТБ, а падежът им е през 2018 г. Мостовият заем изглежда финансира остатъка от дължимото на кредиторите, защото също през ноември е заличен предходният залог от 618 млн. евро в полза на RBS, тоест към предишните кредитори на банката.
Срещу тези 150 млн. евро с падеж през май руската банка (по-точно ВТБ Капитал) има залог върху акциите на „Вива Телеком“. Той е съвместно в полза на ВТБ и КТБ, а по-късно през 2014 г. ВТБ Капитал прехвърля с цесия по 10 млн. евро от вземането си на ВТБ – Австрия и МИБ-Москва (банката на СИВ). На каква стойност е залогът в полза на КТБ не е обявено.

Участието на Технотел/БТИ също е част от схемите по придобиване на БТК. От ревизия на НАП е установено, че през 2011 г. Технотел Инвест е предоставило на Бромак заем в размер на 348.563 млн. лв. През 2013 г. този заем е преоформен като дял от „Бромак Телеком инвест” (БТИ) АД (12.58 млн. акции на пазарна стойност 226 млн. лв.). (По това време Бромак притежава акции с номинална стойност над 169 млн. лева от БТИ, след увеличение на капитала от 120 до 170 млн. лева. От удостоверенията, приложени към фирменото дело се вижда, че са общо 140 млн. лева, вкл. забавени вноски са извършени в брой през ноември 2012 г. – вероятно със заема от Технотел).
От операциите може да ви се завие свят. Съгласно договор от декември 2012 г. Бромак прехвърля на БТИ 1.73 милиона акции от капитала на V Telekom Investment (командитното дружество) и същия брой акции от дружеството управител на горното дружество – V telecоm General Partner S.A. По този начин БТИ, в което Технотел е акционер, замества Бромак и КТБ в сделката за БТК. Освен това Бромак може да прехвърли на „Технотел” 25% от капитала на БТИ срещу 76.5 млн. лева. В друга сделка Бромак прехвърля на Технотел 8.33 млн. акции с пазарна стойност 149.94 млн. лева или 49% от капитала на БТИ, като се задължава да джироса акции до 30 юни 2013 г. Според ревизията не е намерено временното удостоверение с това джиро, но точно върху тези акции е наложен запор от НАП. След това се прави прихващане на договора за заем от 2011 г., от който са останали 221.809 млн. лева и парите, които Бромак има да получава от „Технотел” за дела си в БТИ (226 млн. лева, като фирмата на Цветан Василев продължава има вземания за 4.6 млн. лева). Тоест Технотел кредитира Бромак, а след това поема участието му в БТИ, което дружество едновременно с това получава 43% от люксембургската офшорка – краен собственик на БТК.
Как е реализиран делът на Крушър/ВТБ паралелно с това можем само да гадаем.

Дунарит и останалите компании

Военният завод „Дунарит“ бе приватизиран през 2005 г. от „Дивал 59“, впоследствие собствеността е прехвърлена на „Кемира“ ЕООД, чийто едноличен собственик е „Хедж Инвестмънт България“ АД.
Същото дружество притежава и 99.97% от „Авионамс“ АД (бившето „Терем – Георги Бенковски“). „Дунарит”, за която сме писали неведнъж, е доста печеливша компания със солидни поръчки за Близкия Изток, докато „Авионамс” има важна позиция с оглед на възможността да поеме поръчки за ремонт на руските хеликоптери (подобен опит се оказа в противоречие със закона за офшорките, написан от Делян Пеевски и Йордан Цонев – една от малкото сделки, спрени по този закон).

В „Хедж Инвестмънт България“ 90% от акциите се притежават от „EFV International Financial Ventures Ltd.“, регистрирано на Британските Вирджински острови.
Това дружество е ключово, тъй като притежава и 44% от ТЦ-ИМЕ. Любопитно е, че още през август 2013 г. директорите на офшорката са упълномощили столичен адвокат не само да представлява ЕFV в общите събрания на ТЦ-ИМЕ и Хедж Инвестмънт, но и да ги продаде на когото намери за добре и за колкото прецени. Поне до края на 2014 г. това пълномощно не е било оттеглено. Това подчертава важността на ЕFV в пъзела, за което свидетелства и казаното от Василев.
Но структурата на собствеността на компаниите предполага, че освен EFV Луврие е придобил – пряко или косвено, и дяловете на дружества, регистрирани в Женева и Кипър.

НУРТС е собственост на „Блусат партнърс” и „Манселорд”. От запорните съобщения научаваме, че малък дял има и близката до Василев „Кен Трейд”, което предполага прехвърляне на собствеността след увеличението на капитала през 2012 г.
Фърст Диджитал (Хану Про) е собственост на женевската Пюблител Холдинг. ГАРБ е собственост на София Медия Асоциация на Джордж Лукс (40%) и Юропиан Медия Холдинг, отново с женевски адрес. На същия адрес са и други компании на Василев, в това число “Сефинко”, чрез което той контролира ЗД „Виктория” (застрахователната компания остана встрани от текущите скандали).

Допълнена на 9 април