Ципрас отново е под натиска на кредиторите

Алексис Ципрас

Гръцкият премиер Алексис Ципрас е изправен през искания за допълнителни икономии в размер на 3.6 млрд. евро, които не са част от Третия пакет.
Искането на еврозоната и МВФ създава рискове за подновена нестабилност в Гърция, в която и тази седмица има стачки.

В понеделник Атина поднови преговорите с кредиторите, но според източници на „Катимерини“ е малко вероятно споразумение преди Великден. Преговорите са фокусирани върху нови мерки за икономии на стойност около 5,4 млрд. евро, главно намаляване на пенсиите и промяна на данък общ доход и допълнителен пакет от 3,6 млрд. евро „извънредни мерки.“
Атина се стреми да не поема конкретни нови мерки, а МВФ настоява за по-нататъшни съкращения на заплати и пенсии на държавните служители и нови увеличения на ДДС, което ще е политически токсично за правителството на Алексис Ципрас.

Що се отнася до пакета за 5.4 млрд. евро от мерки, двете страни казаха, че са много близо до споразумение миналия четвъртък, точно преди представянето на два законопроекта – единия за основен ремонт на пенсионната система, а другият – за нова скала на облагане с ДОД. Що се отнася до пенсиите, двете страни все още трябва да се споразумеят за източника на икономии на стойност 70 млн. евро, относително малка сума.

След споразумението с кредиторите, постигнато в последната минута през миналото лято, гръцката икономика отново навлезе в рецесия, безработицата се задържа упорито на 25% и публичната подкрепа за еврото отслабва. Подновеният натиск за икономии отразява несъгласие между еврозоната и МВФ. Макар европейските кредитори да смятат, че Атина е направила достатъчно, за да осигури първичен бюджетен излишък от 3.5% преди 2018 г., МВФ смята, че положителното салдо преди лихвените плащания ще бъде само 1.5% от БВП. Но тъй като Германия настоява МВФ да остане в програмата, кредиторите се обединиха в искане за допълнителни мерки в размер, равен на 2% от БВП.

Това поставя под напрежение коалицията на Ципрас с „Независимите гърци“ и собствената му партия. Гръцкият премиер има крехко мнозинство от едва три депутатски места в парламента. Bloomberg разглежда три сценария.

1. Ципрас приема горчивото хапче

Това няма да е първият път, когато гръцкият премиер капитулира пред исканията на кредиторите. След като социологическите проучвания сочат преднина на основната опозиция „Нова демокрация“ и при изчерпване на ликвидните резерви, Ципрас може да реши отново да тръгне по този път. Той може да каже в парламента, че това отворя пътя за преструктуриране на дълга, което кредиторите обещават от 2012 г. Той също така може да заяви, че допълнителните мерки ще се наложат само ако Гърция не изпълни бюджетните цели и за разлика от договорените през миналата година са по-безполезнени. Евентуално споразумение ще бъде подписано от финансовия министър Евклид Цакалотос, лидер на вътрешната опозиция, което ограничава несъгласието в СИРИЗА. Колкото по-неконкретни са мерките, толкова повече пространство за маневриране ще има Ципрас. Следващите редовни избори са през 2019 г.
Пазарите смятат този сценарий за най-вероятен. Ако Ципрас се съгласи на допълнителни мерки, финансовите министри на еврозоната могат да обсъдят следващия транш на 28 април.

2. Предсрочни избори

Ако няма споразумение с кредиторите, Ципрас може да разпусне парламента и така да остави гласоподавателите да решат. Това е карта, която той също използва през миналата година, когато се появиха несъгласия в СИРИЗА. Лявата фракция, която се отдели от Ципрас, не успя да спечели депутатски места на изборите през септември.
Миналата година той получи подкрепа от проевропейската опозиция, но сега тя може да не подкрепи правителство, водено от Ципрас. Проучванията, които в Гърция често са грешни, показват, че консерваторите от Нова демокрация възстановяват преднината си след повече от две години.
Евентуална нейна победа вероятно ще доведе до коалиция с умерени партии или правителство на националното единство. Въпросът – както и през 2012 г., е дали няма да се загуби ценно време.
Възможно е също така да се стигне до патова ситуация в парламента или Ципрас отново да победи с подновена риторика срещу икономиите. Това съживява риска от дефолт по дълга през юли и излизане от еврозоната.

3. Референдум

Ципрас може да заяви, че кредиторите искат повече от договореното в Третия спасителен пакет и да поиска нов мандат за прилагане на мерките, както направи при шокиращия референдум през юли миналата година. Проучване на Kapa Research през април, показва, че гърците биха отхвърлили нови икономии. Опозиционните партии могат да призоват за бойкот на референдума. Ако избирателната активност в крайна сметка е ниска, позицията Ципрас може да стане неудържима. И все пак, референдумът ще му даде повече свободно пространство отколкото предсрочни избори.