Тръмп срещу Клинтън за икономиката

Клинтън и Тръмп

Предизборната кампания в САЩ навлиза в решителна фаза, след като Доналд Тръмп получи подкрепата на републиканците и ще се изправи срещу Хилари Клинтън.

В оставащите месеци двамата ще сблъскат гледни точки по икономиката, а позициите им са твърде различни.

Тръмп се обявява за намаляване на данъците, включително за богатите и за финансова реформа.
Клинтън ще продължи политиката на Обама, кат залага на повишавне на данъците за богатите, инвестиции в инфраструктура и повишаване на минималната заплата.

Данъци

Тръмп предлага намаляване на етажите на данъчната прогресия от седем на три, като най-високата ставка се понижи от 39.6% на 25%. Най-бедните няма да плащат данък.
Корпоративният данък ще се понижи от 35% на 15%, ако Тръмп бъде избран и прокара идеите си. Ставката за малкия бизнес, който плаща подоходен данък, ще се понижи до 15%.

Според Moody’s Analytics това ще създаде повече работни места и ще направи американските компании по-конкурентоспособни. Прогнозата е, че икономиката щe нарасне с 3.7% догодина в резултат на този план спрямо 3% при базовия сценарий.

Но това намаляване на данъците ще съкрати бюджетните приходи с 9.5 трилиона долара през следващите 10 години, според оценки на Центъра на данъчна политика. Според тях най-много биха спечелили хората с най-високи доходи, като горните 1% от населението ще получат увеличение на доходите със 17.5% при средно увеличение на дохода след данъчно облагане от 7.5% за всички американци.
.
Според Тръмп подобряването на икономиката и намалявнето на бюджетните разхищния ще затвори дупката в бюджета. Но повечето експерти, например Oxford Economics, се съмняват. Хроничните бюджетни дефицити биха довели до ръст на лихвените проенти и могат да предизвикат рецесия.

Според Oxford Economics при подобна политика САЩ ще навлязат в рецесия през 2018 г. и в крайна сметка ще загубят 3 млн. работни места.

Клинтън предвижда увеличаване на данъците за богатите домакинства. Не е ясно дали тя ще последва призива на президента Барак Обама за намаляване на корпоративния данък до 28%. И тя, и Тръмп искат да сложат край на сливанията с чуждестранни копании, за да се избегне плащането на данъци в САЩ (т. нар. инверсия). Клинтън предвижда данъчен крдит за бизнеси, които наемат чираци или инвестират в райони със загуба на работни места.
Според Центъра за данъчна политика нейните предложения биха увеличили федералните приходи с 1.1 трилиона долара през следващото десетилетие. Тези средства ще се използват за платено майчинство, образование и икономическо развитие. Икономистите от Oxford предвиждат малък ръст на икономиката.

Търговия

Тръмп напада Китай за валутни манипулации, поради опитите на Пекин да стимулира износа чрез обезценяване на юана. Той заплашва да обложи с високи мита вноса от Китай и Мексико и се противопоставя на Транстихоокеанското партньорство. Той също така напада Клинтън и за споразумението с Канада и Мексико, договорено от нейния съпруг през 1994 г.
Според експертни оценки вълна на протекционизъм рискува да предизвика ответни мерки, което би намалило износа на САЩ. Идеята на Тръмп е да върне работните места в САЩ, но компаниите могат да не преместят мощностите си в Америка преди да са сигурни колко дълго ще издържи подобна политика. По-високи мита ще увеличат инфлацията в САЩ.

Клинтън е по-неясна, но като цяло се очаква да продължи политиката на Обама, въпреки някои забележки към Китай и критиката си към Транстихоокеанското споразумение. Аз също имам своите притеснения за търговските споразумения, но търговската война е нещо различно, казва тя.

Минималната заплата

Тръмп първоначално се противопостави на ръст на минималната заплата на федерално ниво, а след това заяви, че подкрепя по-висока минимална заплата, но предпочита това решение да се остави на отделните щати.
Клинтън подкрепя вдигане на федералната минимална заплата от 7.25 долара до 12 долара на час. Нейният главен опонент Бърни Сандърс настояваше за 15 долара.

Според изследване на бюджетната служба на Конгреса от 2014 г. увеличаване на минималната заплата до 10.10 долара (тогава) би изтеглило 900 хиляди души над границdта на бедност, но ще доведе до 500 000 по-малко работни места.

Инфраструктура

Тръмп се обяви за план на стойност 1 трилион долара, който да възстанови магистрали, мостове и летища, но не е дал подробности, нито е обявил как ще го финансира.
Клинтън смята да похарчи 275 млрд. долара през следващите пет години и да създаде инфраструктурна банка, която да подкрепя проектите. Тя смята да го финансира като затвори възможностите за избягване на корпоративни данъци.

Според Moody’s всеки долар, инвестиран в инфраструктура, увеличава БВП с 1.23 долара.

Финансова реформа и Фед

Тръмп иска да премахне законите, приети през 2010 г. като реакция на финансовата криза, тъй като те ограничават кредитирането. Финансовата реформа доведе до създаване на Бюро за финансова защита на потребителите и принуждава банките да поддържат по-големи капиталови буфери.

Клинтън иска да наложи рискова такса на най-големите банки и да затегне правилата, които им забраняват да извършват рискови операции за своя сметка.

Ако се приемат идеите на Тръмп, ефектът върху икономиката би бил леко стимулиращ, но с цената на излагане на по-голям риск и обратното (при Клинтън).

Очаквано или неочаквано, отношението на Тръмп към Федералния резерв е по-меко от това на колегите му републиканци. Последните критикуват политиката на лесни пари, тъй като създава рискове за инфлацията, но Тръмп заяви в интервю за Ройтерс, че не смята, че Джанет Йелън върши лоша работа и промени настояваненто си Фед да повиши лихвите. Въпреки това той е казвал, че предпочита републиканец начело на централната банка.

Клинтън се обявява по-скоро за институционална реформа, например, за изваждане на банкерите от бордовете на 12-те регионални банки на Фед.

Победата на Тръмп разделя републиканците

САЩ

Супер вторникът – най-важното гласуване в кандидат-президентската кампания в САЩ, приключва с победа за Хилари Клинтън при демократите и за Доналд Тръмп сред привържениците на републиканците. Но победата на Тръмп предизвиква все по-драматично разделение в партията на Линкълн.

Милиардерът побеждава в 7 щата в супервторника, отстъпвайки Оклахома и Тексас на Тед Круз, а Минесота – на Марко Рубио (няма данни за Аляска). В седем щата печели и Клинтън – Алабама, Арканзас, Вирджиния, Джорджия, Тенеси, Тексас и Масачузетс, изпреварвайки убедително Бърни Сандърс.

Въпреки това резултатите във вторник показват някои уязвимости за Тръмп, коментира „Вашингтон пост”. Той губи решаващите в последния момент в много щати в полза на Марко Рубио, което показва, че сенаторът от Флорида печели от втвърдяването на тона спрямо Тръмп (Рубио и Круз преминаха в открита атака срещу Тръмп през последната седмица). Губернаторът от Охайо Джон Касич също доближи Тръмп във Върмонт.

Супервторникът отбелязва забележително разминаване в перспективите на двете основни партии, добавя „Ню Йорк Таймс”, който традиционно клони към демократите. Стабилният и привидно неумолимо обединение на Демократическата партия зад Хилъри Клинтън стои в ярък контраст с враждебния и разширяващ се разкол в средите на Републиканската партия след доминацията на Доналд Тръмп

Тръмп предизвика критични бележки и от страна на влиятелни републиканци като председателят на Камарата на представителите Пол Райън. „Когато виждам нещо, което върви срещу това, което сме като партия и страна, ще го кажа много ясно: Ако човек иска да бъде кандидат на Републиканската партия, не може да има укриване на данъци и игри. Трябва да отхвърлим всяка група или кауза, която е построена на фанатизъм. Тази страна не плячка на предразсъдъците на хората. Обръщаме се към най-високите си идеали. Това е партията на Линкълн. “

Самият Тръмп се обяви за обединител и заяви, че разширява подкрепата за републиканците. В този дух се изказа и губернаторът на Ню Джърси Крис Кристи, който се отказа от кампанията си и миналата седмица призова привържениците си да гласуват за Тръмп.

До моментd Тръмп има 274 делегата, Круз – 145, а Рубио – 82.

Клинтън вече има 527 делегата срещу 325 на Сандърс. Но Демократическата партия изпраща 712 делегата без мандат, които решават сами кого да подкрепят и обикновено гласуват за партийния лидер. По данни на АП само 22 от тях ще подкрепят Сандърс