Изравнени сили преди изборите в Израел

Израел

Дни преди парламентарните избори в Израел (на 17 март – б.р.) левоцентристкият Ционистки съюз – обща листа на лидера на Партията на труда Исак Херцог и бившата министърка на правосъдието Ципи Ливни – има лека преднина в социологическите проучвания. Дясната партия „Ликуд“ на министър-председателя Бенямин Нетаняху се нарежда втора. Но ако се съди по допитванията и като се изключат промените и изненадите в последния момент, Нетаняху има доста по-големи шансове да състави коалиция, казват анализатори пред ДПА.

„Израел иска промяна“, „обрат веднага“ и „Биби, върви си у дома“, скандираха десетки хиляди израелски демонстранти в Тел Авив малко преди изборите във вторник.

Шансовете обаче са в полза на спечелването на трети пореден мандат от израелския министър-председател Бенямин (Биби) Нетаняху.

Неговата дясна партия „Ликуд“ има почти равна подкрепа с левоцентристката листа на лидера на Партията на труда Исак Херцог и бившата министърка на правосъдието Ципи Ливни.

Почти всички допитвания напоследък дават лека преднина на листата на Херцог и Ливни спрямо „Ликуд“.

Никоя партия в Израел обаче не е събирала достатъчна подкрепа, за да управлява сама. От значение е не коя формация ще получи най-много депутатски места, а кой има най-големи шансове да състави стабилна коалиция.

Ако се съди по допитванията, отговорът е ясен: Нетаняху.

Това е вярно, макар да се прогнозира почти равно разпределение на местата между двата главни блока в 120-членния Кнесет. Като цяло проучванията дадоха на лагера на десните и религиозните партии и на лагера на левите и центристките партии по 60 места – плюс-минус едно-две.

Каквито и сметки да се правят, ако се съди по сегашните допитвания, изглежда почти невъзможно Херцог да състави коалиция на мнозинството.

Ключова причина за това е, че арабските партии, смятани за част от левоцентристкия лагер, никога не са се присъединявали към каквото и да било правителство и казват, че няма да го направят сега, като настояват, че „времето не е назряло“, докато продължава израелската окупация на Западния бряг.

За първи път арабските партии се обединиха в една обща листа, която се надява да се нареди като трета политическа сила.

Нейният прагматичен лидер Айман Оде казва, че иска да бъде първият арабски опозиционен водач в израелската история.

За да постигне Херцог обрата, на който се надява опозицията, е нужно да се съчетаят доста обстоятелства, обяснява политологът Авраам Дискин.

Ще е необходимо няколко центристки или леви партии да се представят по-добре на практика, отколкото в допитванията, което да даде мнозинство на левоцентристкия лагер. Само тогава Херцог би имал шанс да бъде препоръчан на президента като най-подходящия кандидат за съставяне на следващото правителство. Общата арабска листа може да го подкрепи отвън, без да се присъединява към коалицията.

Ако ултраортодоксалната партия „Яхад“, за която се прогнозира едва да прескочи изборната бариера, в крайна сметка не успее да влезе в парламента, това също би отслабило религиозно-десния лагер.

Или ще трябва популярният бивш министър от „Ликуд“ Моше Кахлон, който създаде своя центристка партия, да реши да подкрепи Херцог, а не някогашния си шеф Нетаняху, което според анализатори е малко вероятно.

Президентът Реувен Ривлин казва, че ще настоява за правителство на националното единство, включващо както „Ликуд“, така и Ционисткия съюз, ако няма изявен победител.

По думите му главната цел на това правителство на единството би трябвало да бъде реформиране на избирателната система на Израел, измъкване на страната от застоя, в който се намира, и нови предсрочни избори.

Нито Нетаняху, нито Херцог искат това, но то остава вероятна възможност. Сътрудници на Нетаняху казват, че неговият първи избор са десните и религиозните партии.

Много израелци продължават да подкрепят Нетаняху, защото искат силен лидер в тревожна обстановка. Те се чувстват заплашени от враждебни групи и режими в обхванатия от размирици Близък изток – от Иран до Хамас в Газа, Хизбула в Ливан и „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак.

Херцог, който е по-силен в социално-икономическата област, не е възприеман сериозно като алтернатива, когато става дума за сигурността.

По време на кампанията Нетаняху успява да държи сигурността на водещо място в дневния ред, включително като направи обръщение пред Конгреса на САЩ във връзка с Иран.

Дни преди изборите той и неговият министър на отбраната Моше Яалон сметнаха за важно да посетят военна база на Западния бряг. Това отново даде възможност на Нетаняху да повдигне въпроса за Иран, а Яалон предупреди, че моментното спокойствие, което изпитват цивилните израелци, не бива да бъде приемано като даденост.

Яалон каза, че израелските сили за сигурност постоянно осуетяват нападения на бойци и ако нямат свободата да действат на Западния бряг, „днес оттук може да бъдат изстреляни ракети и минометни снаряди по Тел Авив, летище „Бен Гурион“ и други места“.

Едно ново правителство на Нетаняху би означавало продължаване на застоя на мирния процес, след като той последователно показва, че изграждането на селища и преизбирането му от десните избиратели е по-важно за него от мирно споразумение с палестинците.

„Нетаняху се проваля . . . Който иска да сложи край на управлението на Биби и годините на незначителност, трябва да се присъедини към мен и да гласува за Ционисткия съюз“, каза Херцог.

„Нещата не са решени“, казва Дискин.

Според него обаче шансовете са 75-80 процента в полза на Нетаняху и 20-25 – на Херцог.

Вероятни сценарии за следващо израелско правителство

В момент, когато израелците се готвят да гласуват на 17 март, едно нещо е ясно: нито една партия няма да може да състави правителство сама, както и става от десетилетия.

Избирателната система на страната улеснява влизането на множество малки партии в Кнесета и всеки път, когато пускат своите бюлетини, гражданите знаят, че политическите лидери трябва след това да водят продължителни пазарлъци, за да сформират следващото правителство.

Президентът Реувен Ривлин има задачата да даде на лидера на водеща партия да направи първи опит за съставяне на коалиция.

Обикновено това е формалност, основаваща се на това кой е по-вероятно да успее да сформира работещо правителство. Но изборът на Ривлин може да бъде решаващ, в случай че силите са изравнени.

Следват вероятните сценарии за следващо правителство на Израел:

1) Министър-председателят Бенямин Нетаняху и неговата националистическа партия „Ликуд“ съставят правителство, включващо десни и десноцентристки партии.

При един вариант Нетаняху разчита на светски партии като тази на градската средна класа „Йеш атид“, която беше част от последното правителство.

При друг премиерът може да реши да разбърка нещата, като се опре на религиозни формации като партия „Шас“. Това едва ли ще окаже съществено въздействие върху външната политика и политиката към палестинците, но може да се отрази на правилата в социалната област в Израел.

2) Правителство на голяма коалиция, включваща както дясната „Ликуд“, така и левоцентристката Партия на труда. Подобни правителства са периодично повтаряща се тенденция през последните десетилетия – често когато основните партии са с изравнена изборна подкрепа. Много израелци смятат, че такива кабинети са скъпи и не толкова продуктивни.

Сътрудникът по политическите въпроси в Европейския съвет за външни отношения Дими Рейдер е на мнение, че политическият тон в подобни правителства обикновено се определя от националистическото крило.

„Понякога левият партньор тръгва да води преговори, но няма мандат или подкрепа, за да предизвика някаква значителна промяна“, казва той.

3) Анализатори отказват да изключат напълно възможността за предвождана от Партията на труда коалиция, която може да включва широк спектър от партии.

Подобен брак обаче би бил доста труден за уреждане. Един вариант би изисквал Партията на труда да се коалира с десноцентристки партии и общата арабска листа, но представители и на двата лагера показват, че биха отказали такава сделка.

В Израел много партии като цяло се стремят да избегнат да бъдат в опозиция в парламента, тъй като смятат, че не могат да служат на своите избиратели, ако не са в управлението.

Това води до напрегнати преговори, щом станат известни окончателните резултати, а понякога и до изненади. /БТА/