Спасяването на Monte dei Paschi – трудна мисия

Монте Паски

Спасяването на италианските банки може да се нуждае от повече средства.
ЕЦБ настоя Monte Paschi, която е най-старата банка в света, да набере 8.8 млрд. евро, двойно повече от търсената сума при проваления опит за рекапитализация, който разчиташе на суверенния фонд на Катар. След стрес тестовете се предполагаше, че банката ще има нужда от 5 млрд. евро, но отливът на депозити през месеците на несигурност засили проблемите.

Рекапитализацията допълва усилията банката да се отърве от лоши кредити за 28 млрд. евро. Твърди се, че при провал на този план банката ще изчерпа ликвидността си до четири месеца, повече от официалните оценки, според които тя има на разположение 11 месеца.

Това е най-голямата национализация на банка в Италия от 30-те години и тя идва като първо изпитание за Паоло Гентилиони, новият премиер на страната, който замени Марио Ренци. До 20 млрд. евро са на разположение на Monte Paschi и други нуждаещи се банки, при условия, че инвеститорите също понесат загуби.
Двете камари на парламента в Рим одобриха спасителния план за 20 млрд. евро на 21 декември. Първата задача е увеличаването на държавния дял от 4% в Monte dei Paschi di Siena SpA.
Една от основните цели на правителствената операция по спасяване на банката е да се гарантират интересите 40 000 дребни облигационери.
Публично-частният спасителен фонд Atlante се очаква да поеме част от лошите кредити след държавната помощ.

Има опасения, че пакетът от 20 млрд. евро няма да е достатъчен да покрие капиталовия недостиг на италианските банки, които са тормозени от лоши кредити за 360 млрд. евро. Италианското правителство, чиито задължения надхвърлят 130% от БВП, има свои собствени финансови проблеми.

Европейските правила са насочени към това да запазят наливането на пари на данъкоплатците в закъсалите банки, без техните акционери и облигационери да понесат загуби. По силата на т. нар. споделяне на бремето, притежателите на второстепенни (по-рискови) облигации са изправени пред загуби в случай на държавна помощ. Но докато облигациите от първо ниво ще бъдат конвертирани в акции при 75% от номинала им (25% подстрижка), останалите няма да понесат загуби.
Около 30 млрд. евро от тези по-рискови облигации на Monte dei Paschi са притежание на дребни спестители.

Първоначално се смяташе, че фондът ще осигури 3 млрд. евро за рекапитализацията на банката, а останалите ще дойдат от орязването на задълженията към облигационерите. Но последната оценка на ЕЦБ повишава сумата, която държавният фонд трябва да задели само за Monte dei Paschi на 6.5 млрд. евро.

Това означава, че средствата в спасителния фонд може да не са достатъчни за останалите банки.

Остава неясно какво накара ЕЦБ да изиска по-голяма рекапитализация. Едно от обясненията е свързано с очертаващи се ликвидни проблеми. Едномесечната ликвидност на банката се понижи от 12.1 млрд. евро или 7.6% до 7.7 млрд. евро или 4.78% от общата й дейност. Банката загуби 20 млрд. евро депозити през първите девет месеца и 2 млрд. евро само в началото на декември.

Според коментар на Института Брьогел е възможно да има и други фактори, които са накарали ЕЦБ да преосмисли оценката си за капиталовия недостиг на банката. Те припомнят, че банката отчете капиталов недостиг ( CET1) от -2.2% при неблагоприятния сценарий по време на стрес тестовете през юли. Очевидно сега ЕЦБ преразглежда допусканията на стрес тестовете, но не разкрива по какъв начин. Икономистите предполагат, че промяната може да засяга параметрите на неблагоприятния сценарий или пък да е повишен капиталовият праг. По подобен начин например бяха проведени стрес тестовете на гръцките банки при прегледа на качеството на активите им през 2015 г., като праговете бяха вдигнати от 8% при базовия и 5% при неблагоприятния сценарий (валидни при големите стрес тестове от 2014 г.) до 9.5% и 8%. Фактът, че ЕЦБ не разкрива причината за тази промяна също поражда спекулации и за останалите банки.

Голям ден за банковия сектор в Европа

Франкфурт

Преди Коледа акционерите и служителите на големите банки в Европа могат да си отдъхнат. Поне за малко. Италия обяви спасителен план за „Монте деи Паски“, а „Дойче банк” постигна споразумение с щатските власти за по-малък размер на глобата.
Италианското правителство одобри на среднощно заседание срещу петък пакет от 20 млрд. евро за спасяване на банковия сектор в страната. Той все още няма одобрението на Европейската комисия. Минути след съобщението третата по големина банка в страната Monte dei Paschi обяви, че ще се възползва от спасителния фонд за рекапитализацията си. От началото на годината акциите на банката загубиха 87% от стойността си и поевтиняха рязко в четвъртък. Усилията й да събере от пазарите 5 млрд. евро и да избегне държавна помощ се провалиха в този ден, седмица преди изтичането на крайния срок, даден от ЕЦБ.
Европейските правила за преструктуриране на банки изискват облигационерите, както и акционерите да понесат част от загубите. Правителството в Рим каза, че ако банката се обърне към спасителния фонд, нейните облигации ще бъдат принудително конвертирани в акции. Условията на новия държавен фонд, предвиждат ограничени загуби за инвеститорите. Тосканската банка предвижда, част от облигациите, които се притежават основно от институционални инвеститори, да претърпят „подстрижка“ от 25% преди конвертирането в акции. Облигациите, притежавани от граждани (това е големият проблем на Италия) ще бъдат конвертирани без загуба, тоест по номинал.Банката ще замени тези акции, получени от принудителната продажба с облигации и тогава държавата ще купи книжата.

Ако всички 20 млрд. евро от спасителния фонд бъдат използвани, публичният дълг на Италия – един от най-високите в еврозоната – ще достигне 134% от БВП. „Лошите“ заеми на банковия сектор в Италия се оценяват на 360 млрд. евро.
За средства от фонда се очаква да кандидатстват още и „Банка Венето“ (Veneto Banca) и банка „Популяре ди Венеция“ (Banca Popolare di Vicenza).

Междувременно в САЩ администрацията на Обама се опитва да приключи делата, които води срещу няколко банки за рискови ипотеки отпреди кризата. В четвъртък тя постигна споразумение с Deutsche Bank AG на стойност 7.2 млрд. долара обезщетение за издаването на т. нар. токсични ценни книжа. В същото време тя подаде иск срещу Barclays PLC, който съдържа обвинения за измамни практики при продажбите на стойност 30 млрд. долара.
Тези съобщения издават бързането на отиващия си президент да приключи висящите дела относно поведението на големите банки преди кризата преди да предаде властта на Донал Тръмп в средата на януари. Това произтича от несигурността как избраният президент ще уреди останалите дела.
Споразумението с Deutsche Bank вероятно ще донесе известно облекчение за акционерите на банката, които бяха разтревожени от по-голяма очаквана глоба, обявена през септември, коментира Wall Street Journal. Първоначално щатското правосъдие искаше санкция от 14 млрд. долара.
По-малко от половината от сумата (3.1 млрд. долара) ще бъде платена с брой, а 4.1 млрд. долара ще бъдат платени по-късно във фонд за помощ на потребителите. Условията за тази помощ – включително преструктуриране на заеми, за да се подпомогнат потребителите, все още трябва да бъдат уточнени между банката и правителството.
През последните три години САЩ постигна подобни споразумение с много банки, вкл. J.P. Morgan Chase & Co., Citigroup Inc. и Goldman Sachs Group.
Директният иск спрямо Barclays, чийто размер не е обявен, е по-необичаен, твърди WSJ= През 2012 и 2013 г. бяха заведени два такива иска срещу Bank of America Corp., единият от които бе отхвърлен при обжалването. Британската банка отхвърля изцяло претенциите и по неофициална информация е отказала да се съгласи на обезщетение от 5 млрд. долара. Възможно е тя да очаква по-благоприятно отношение от администрацията на Тръмп.
В петък министерството на правосъдието постигна споразумение и с Credit Suisse Group AG за продажбата на ипотечни облигации преди кризата. Швейцарската банка съобщи, че то включва глоба на стойност 2.48 млрд. долара и плащания в подкрепа на потребителите от 2.8 млрд. долара, които ще бъдат направени в продължение на пет години. В резултат тя ще отрази във финансовия си отчет за текущото разходи за 2 млрд. долара.
Все още не са решени случаите на други две европейски банки – Royal Bank of Scotland Group PLC and UBS Group AG.
Преговорите по претенциите на щатските правосъдни власти бяха огромен тъмен облак, надвиснал над уязвимите европейски банки. Инвеститорите се тревожеха дали капиталът им ще бъде достатъчен, за да посрещне исковете.