Топ мениджърите получават над 50 хил. евро годишно

борд

От 49 хил. евро до 120 хил. евро са възнагражденията на мениджърите на средни и големи компании, става ясно от ежегодния анализ на Българска Екзекютив Сърч Асоциация (БЕСА).

Проучването обхваща компании, ползващи услуги по директно търсене на управленски позиции, преминали през членовете на БЕСА. Това са фирми с персонал над 300 човека и над 10 млн евро оборот.

Анализът посочва някои тенденции в нивата на заплащане на водещите роли в организациите през последните 3-4 години.

Управляващите директори имат все по-разнообразни като пакет и нива възнаграждения. Те зависят от сектора, собствеността, регионалната структура и оборотът на компанията. Бонусите и други променливи плащания/участия (опции/акции) се задържат като нива, но се включват по-интересните и разнообразни фиксирани придобивки. Освен стандартните за ранга релокационни пакети, все по-често наблюдаваме предоставяне на членства, поемане на разходи за МBA програми, гъвкавост на пътувания, подкрепа на личен и семеен живот, както и все по-директни дискусии за компенсаторни пакети и бонуси при подписване на договор за поемане на нова роля (sign in bonus).
Оперативните позиции (Оперативен директор, вкл. Плант мениджър) заемат втора водеща позиция по нива на възнагражденията. Този факт се обуславя от високата активност и конкурентост в бранша (над 40% в индустриалния сектор). Определящ е и форматът на развиващото се производство в България, който често е фокусиран върху чисто производство на детайл или продукт, изцяло за компанията–майка. Тези структури обикновено имат малки административни функции, с оперативен фокус, а стратегическите решения се взимат от нивата извън България.

Финансовият директор, често член на Борда на директорите, запазва влиянието си, което зае в кризисните години. То е отразено и чрез нивото на възнаграждение, което изпреварва останалите „поддържащи“ функции. Промяната тук е по-скоро по отношение на търсените компетенции – лидерски умения, нетуъркинг, управление на риска и на паричните потоци, не толкова трансформационен мениджмънт. Наблюдава се промяна в обхвата и приоритетите на ролята – това е повлияно от създаването на центрове за споделени услуги, в или извън страната, които поемат дейности като осчетоводяване, управление на плащания и вземания, контролинг и други. В този контекст от финансовите директори все повече се изисква да управляват мулти-функционални и трансгранични взаимоотношения.

Освен в чисто търговските компании, Търговските директори сякаш губят двигателната си сила и носят все по-оперативен и тактически принос. Значението им по отношение намиране на рентабилен път към пазара и оперативното ръководство на екипи и канали на дистрибуция е значително, но стратегически най-силно участие наблюдаваме в български компании, търсещи пазари навън.

Нужно е да отбележим технологичните роли, които се откъсват от групата на „поддържащи“ функции и стават все по-стратегически и по-високо платени. Тази тенденция от секторна се разпростира и хоризонтално, измежду всички индустрии и компании, в които има вътрешни IT отдели. Нараства значението на тези роли за: бизнес анализи, информационна сигурност, разработване на бизнес стратегията на компаниите, за таргетиран подход към клиентите, както и подпомагане на процеса на ценообразуване и изготвяне на прогнози за продажби и т.н.

Ролята на Маркетинг директор на ниво страна спада в последните години, особено в международните компании, тъй като се наблюдава централизиране на стратегиите и подхода към продуктовите групи/услуги и силни процеси по клъстеризация. На обратния полюс са българските производители, които срещат трудности в това да намират и привличат маркетингови специалисти с широкоспектърен опит в областта. Търсят се експерти/мениджъри по дигитален маркетинг и мулти-ченъл маркетинг – опитът им в социалните мрежи е изключително търсен, но не непременно наличен на това ниво, което компаниите търсят, смята БЕСА.