Кой слага капан на Димитър Радев

Иван Искров и Димитър Радев

Преди време писах, че с номинацията на Димитър Радев БНБ получава шанс за по-добро управление. Все още се надявам това да стане. Но предложените от Радев подуправители предизвикаха предимно отрицателни реакции, което е всичко друго, но не и добър старт на новото ръководство на централната банка.

Има опасност те да бъдат избрани само с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Ако това се случи, винаги ще стои съмнението, че изборът на новото ръководство на централната банка е бил част от договорка. Дори да е размяна на услуги в името на реформите, това ще е лош знак. Ако хората са убедени, че новият екип е бил наложен на Радев, то всички последващи опити за възстановяване на доверието в БНБ ще бъдат безсмислени.

Историята около избора на подуправителите на БНБ е малко по-сложна от етикета задкулисна сделка, който набързо се наложи през последните дни. Някои казват, че ако подуправителите бяха разпределени по политически квоти, отпорът нямаше да е толкова силен. Но пък БСП, която винаги досега е подкрепяла Димитър Костов, също се обяви против. Надявам се, че предстоящото изслушване на кандидатите ще изясни както техните позиции, така и аргументите на опозицията.

Има истина и в думите на изпълнителния директор на СИБанк и шеф на банковата асоциация Петър Андронов, че няма много специалисти, измежду които да се избира. Самият Андронов е един от малцината, които разбират от банков надзор, така че думите му тежат повече от сравнението на шефа на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян със стриптийз клуб.

Също така е вярно, че Димитър Костов, срещу когото се насочиха основно критиките, е професионалист. Фактът, че той е бил финансов министър по времето на правителството на Жан Виденов*, не беше пречка за избирането му за подуправител през 2005 г. и 2011 г. с ресор Банково управление. Но сега, когато му предстои да поеме надзора над банките, той застава на прицел и ще е необходимо много повече от богат опит и познания, за да убеди, че ще бъде безкомпромисен.

Никой не оспорва и експертизата на Калин Христов, подуправителят, отговорен за управление „Емисионно“. Той е обвиняван за това, че преди година в разгара на кризата в КТБ е предложил банкова ваканция, но това е малко преувеличено. Никога не бяха публикувани точните му думи (в залата или извън залата – говори се и за подслушан разговор), така че не знаем в какъв контекст е било направено това предложение. Ако на срещата на политици и банкери просто са били обсъждани възможните варианти, това не е чак такъв скандал какъвто би било едно настояване да се затворят банките веднага, както обясняват от БСП. Но Калин Христов, който след фиаското с КТБ рядко говори, дължи отговор на много други въпроси. На първо място, той трябва да изясни отношението си към присъединяването на България в еврозоната. По този пункт неговата позиция (поне доскоро) се различаваше от програмата, с която Радев бе избран за управител. Христов се противопоставяше и на влизането на България в банковия съюз. На предстоящото изслушване на кандидатите за подуправители в парламента той вероятно ще бъде питан и за законопроекта за „спасяване“ на КТБ от миналото лято.

Третата номинация – Нина Стоянова, се коментира най-малко. Стоянова не е известна и изводи за качествата й ще са прибързани. Тя влезе в светлината на прожекторите един-единствен път – когато заради неправилно попълнено пълномощно, бе отложено заседанието по делото КТБ. (На БНБ не й върви с документите по фалита на КТБ, дори решението от 20 юни бе пълно с грешки). Но въпреки оскъдната информация за нея, всъщност именно номинацията на Стоянова е най-показателна. Предлага се тя да поеме управление „Банково“ (на мястото на Димитър Костов, който да се прехвърли в Банковия надзор). Това управление събира един куп специфични дейности, които рядко вълнуват широката публика, но без които централната банка би била непълноценна – на първо място, надзора над платежната система, още фискалните услуги, статистиката, счетоводството. Стоянова, която е юрист, вероятно има представа от тези дейности, но един финансист не би се справил по-зле с Шестото ръководство за платежния баланс или Таргет 2.

Аргументът, че няма много подготвени хора за БНБ, сякаш не е в полза на назначаването на юрист начело на Банково управление. Може би това бе позицията, за която най-лесно можеше да се избере човек, който досега не е бил свързан с екипа на Иван Искров. Стоянова може да е блестящ юрист и лидер, но засега нейната номинация затвърждава впечатлението, че единственият нов човек, който ще бъде допуснат в УС на БНБ, е Димитър Радев. Сякаш някой държи външен човек да не вижда протоколите от заседанията на Управителния съвет (Стоянова като главен юрист знае повече от останалите шефове средно ниво в БНБ за критичните решения на УС).

Трябва да се признае, че парламентът положи усилия да проведе конкурсна процедура за избор на управител и подуправители. За първи път има публично изслушване. Но това не е достатъчно, то беше само първата от няколко стъпки за връщане на доверието в институцията. Останалите са мерки, които да гарантират повече отчетност и прозрачност. И това трябва да се направи бързо.

Едно решение, което ще свали много от съмненията в работата на БНБ, е разсекретяването на протоколите от заседанията на УС – примерно след пет години, за да се гарантира, че никаква чувствителна информация няма да повлияе на доверието в конкретна банка. Това би дало повече увереност на членовете на УС, ако се страхуват да останат малцинство, да защитават позицията си.

Преди една година политиците, начело с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов искаха пълна промяна в централната банка. Днес мнозинството смали амбициите си до смяна на управителя и се кани да постави Димитър Радев в капана на необходимостта да управлява с екипа на Иван Искров. Доверието е основният капитал на БНБ, а то зависи от състава на УС**. Широката публика може би не е в състояние да прецени колко са подготвени Костов, Христов и Стоянова по трудните банкови теми. Тя ще ги оценява само по начина, по който ще бъдат избрани и по това, че са част от екипа, който допусна фалита на КТБ. Общественото мнение може да бъде сериозен фактор при такива специфични теми.

Силният отпор, който срещнаха предложените от Димитър Радев подуправители, го поставя в трудна ситуация. Той трябва да избира между нови предложения за подуправител, която ще го покаже като склонен да отстъпва, или избор с подкрепата на ДПС. Или да търси други начини да ограничи щетите и да убеди чрез бързи мерки, че управлението на БНБ ще се промени.

* Управлението на БСП донесе финансова катастрофа, но фалитът на една трета от българските банки през 1996/97 г. се дължеше на факта, че още през 1995 г. 75% от кредитите не се обслужваха.
** Ако смяташе, че вината не е само на Иван Искров, президентът Росен Плевнелиев можеше да призове двамата членове на УС от президентската квота – проф. Стати Статев (назначен от Георги Първанов) и Боряна Пенчева, също да подадат оставки. Изключение е Лена Русенова, назначена дни преди затварянето на КТБ. В последните дни обаче се чуват гласове, че УС на БНБ не е бил информиран за състоянието на банките, включително защото системата за ранно предупреждение е на подчинение единствено на подуправителя Банков надзор. Добре ще бъде този въпрос да се изясни.