Парични стимули за масите – възможно ли е?

Корбин

Изборът на Джеръми Корбин за лидер на Лейбъристката партия бе посрещнат с ехидно задоволство от консерваторите, които са убедени, че това ще маргинализира основния им опонент. Мнозина, включително у нас, гледат на Корбин като на маркист с ексцентрични идеи и неподходящи приятели. Някои от идеите му са наивни, или, както посочи левият „Гардиън” икономическата му програма почива на грешни числа. Но също в „Гардиън” бе публикувано писмо на група икономисти, което твърди, че именно политиката на консерваторите е крайна и настоява да се определи границата на икономическия екстремизъм. Възможно ли е неочакваният възход на Корбин да има по-сериозни основания?

Такъв въпрос би предизвикал насмешка, но човек се замисля, когато го види в „Ню Йоркър” или британския „Телеграф”. Особено в „Телеграф”, където Амброуз Еванс Причард заяви, че може би най-спорната идея на Причард – количествени облекчения за народа, не е лишена от смисъл.

Директното парично финансиране на дефицитите е това, от което светът ще има нужда, ако икономиката отново изпадне в рецесия при близки до нулата лихвени проценти и нива на дълга, доближаващи исторически рекорд. Според главния икономист на HSBC Стивън Кинг такава драстична мярка може да е последното спасение. Джеръми Лоусън от Standard Life коментира, че централните банки трябва да финансират директно фискални стимули и дори направо да инжектират пари в сметките на домакинствата, ако е необходимо.

Ако трябва отново да се прилагат количествени облекчения (QE) – макар че точно сега САЩ и Великобритания се готвят да затегнат политиката си, ще е по-подходящо да се инжектират пари дирекно в икономиката, твърди „Телеграф“. Нека припомним, че при политиката на QE – политика, прилагана от Фед и Банк ъф Ингланд, а сега от ЕЦБ, централните банки изкупуват дългове (основно ДЦК), като по този начин вливат пари в икономиката с надежда да тласнат нагоре разходите и да ограничат дефлационния натиск. Благодарение на тази политика САЩ и Великобритания се измъкнаха от рецесията. Но както показа опита на САЩ тези пари се насочиха основно към покупка на активи, допринесоха за рекордите на фондовата борса и увеличаване на богатството на тези, които инвестират в акции и облигации. Корбин се застъпва за директно наливане пари в икономиката.

Варианти на парични стимули за хората са били използвани между Първата и Втората световна война. Финансовият министър на Япония Такахаши Корекийо нарежда на централната банка да финансира фискални разходи, докато се пробори с дефлацията, което извежда страната от Голямата депресия доста бързо.

ЕЦБ също се потопи в тези води. Тя тихомълком изкупува облигациите на ЕИБ, публична институция, която финансира инфраструктурни проекти. По този начин тя печати пари, за да финансира фискални стимули. Мащабът е малък, но принципът е същият като плановете на Корбин да накара Банк ъф Инглад да финансира една британска Национална инвестиционна банка. Неговият министър на финансите в сянка Джон Макдонъл размъти водите, когато преди три години се обяви срещу независимостта на централната банка.

Лорд Търнър, бившият шеф на Органа за финансови услуги (FSA) смята, че е възможно да се създаде нов режим, при който Комитетът по парична политика решава за обема финансиране на бюджета, като калибрира мащабите по същия начин, по който се определя обемът изкупувани облигации или се установяват лихвените проценти. „Трябва да има един напълно прозрачен режим с правила, които да гарантиран, че той няма да бъде използван прекалено или неправилно”, обяснява той пред „Телеграф”. Не се налага да казваме, че това ще бъде финансиране от последна инстанция, което ще се използва само при заплаха от дефлация или хроничен дефицит на търсене.

Нито една централна банка не иска да премине Рубикона към „фискална доминация”, като се страхува, че това ще е постави под натиск.

Някои се позовават на призрака на Ваймар, но хиперинфлацията от 1923 г. следва разпада след Първата световна война. Германците смятат за свой патриотичен дълг да не плащат данъци, които да бъдат източени за репарации. Това не ни казва нищо за паричното финансиране в стабилни демократични държави с добре функциониращи институции, но изправени пред дефлационна криза.

Техническото възражение срещу паричните стимули за масите е, че разходите за инфраструктура отнемат време и не може лесно да се прекратят, когато инфлацията започне да расте.

Ето защо Фед и Банката на Англия се придържат към изкупуване на дълг. Облигациите са ликвидни и може да бъдат продадени лесно, когато цикълът се обърне. Много по-трудно е да се изтеглят паричните стимули, ако са предоставени по начина, който иска Корбин – като финансиране на мащабни жилищни, енергийни, транспортни и дигитални проекти.

Но тези възражения са неоснователни. Двете централни банки вече държат огромно количество облигации, които трябва да бъдат продадени. Лихвените проценти могат да бъдат повишени преди изтегляне на QE, и това е всъщност нещото, което Фед планира да направи. Задължителните резерви на банките може да се повишат. Има изобилие от инструменти.
Някои кейнсианците отхвърлят хеликоптерните пари като ненужно усложнение, когато правителствата могат да разчитат на старомодна фискалната политика и вместо това да заемат пари. Но фискалните и парични стимули не са еквивалентни. „Има граници за това колко дълг ще приемат пазарите „, обяснява лорд Търнър.

Прякото парично финансиране повишава ръста на номиналния БВП, намалявайки реалнатат тежест на дълга. В САЩ използват вариант на този трик в края на 40-те години, за да намали дълговото наследство след Втората световна война.

Япония направи обратното след като се спука балонът на фондовата борса през 1990 г., като разчиташе почти изцяло на фискални разходи, докато Шиндзо Абе не поръча на централната банка количествени облекчения през 2013 г. Като резултат нейният дълг достигна 250% от БВП. Както подчерта МВФ, Япония е заплашена от криза на облигациите във всеки момент.

Но ще бъде гибелно да се повери паричното финансиране на Корбин и неговите якобинци, съветва „Телеграф”. По-безопасно ще бъде такъв високорисков експеримент – ако се наложи да се провежда, да се повери на консервативни управленци, които могат дискретно да го лансират под различен облик. Можем да го наречем „управление на номиналния БВП“, за да не плашим никого.

Корбин наистина стигна далеч в своите критики към пазарния капитализъм, но  той е прав, че нивото на инвестиции във Великобритания е ужасно ниско в сравнение с останалите развити страни. Ако частният сектор не отговори на предизвикателството, то е задължение на държавата до поеме отговорност, пише „Телеграф“.

Пет неща, за които Корбин е прав

„Ню Йоркър”, макар да не спестява критики към идеите на новия лидер на лейбъристите и да изразява съмнение, че той може да се превърне в ефективен лидер, посочва, че за някои неща той е прав.

  1. Икономиите не работят. След кризата в САЩ администрацията на Обма отначало обяви програма със стимули, но под натиска на Конгреса приложи някои ограничения на разходите. А британското правителство през 2010 г. наложи пакет о съкращения и увеличения на данъците. Така през 2009 г. в САЩ дефицитът достигна 9.8% от БВП, а на Острова – 11% от БВП. През 2014 г. дефицитът в САЩ е 2.8% от БВП, а във Великобритания – 4.9% от БВП. Страната, която подходи по-умерено, има по-малък дефицит.
  2. Консерваторите са екстремисти. Плановете от миналата година да се разшири съкращаването на разходите във Великобритания до 2020 г. издава стремеж да се демонтира социалната държава, а държавните разходи да слязат на нивата от 30-те години.
  3. Британската икономика не е балансирана. Предложението за създаване на Национална инвестиционна банка, която да инвестира публични средства в инфраструктура, може и да предизвиква съмнения за нейната ефективност или начин на финансиране. Но то отразява реален проблем. През последните 30 години британската икономика зависи изключително от финансовите услуги на Ситито. Около ¾ от работните места, създадени по време на възстановяването, са в Лондон и Югоизточна Англия.
  4. Експанзията на НАТО на Изток е проблематична. Критиките на Ивет Купър, която също бе претендент за поста, за това, че не може да има анексира за политиката на Русия спрямо Украйна са правилни. Но Корбин има своите основания да твърди, че експанзията на НАТО до западните граници на Русия допринася за напрежението. През последните години организацията обсъждаше приемането на повече страни, включително Грузия и Украйна. Путин неведнъж е използвал страха от обкръжаване да разпалва националистически страсти вътре в Русия. Всъщност, последните събития напомнят предупреждението на Уорън Кристофър от 1994 г., че „бързото разширяване на НАТО на Изток може да превърне нео-империалистическа Русия в самосбъдващо се пророчество.“
  5. Бомбардирането на Ислямска държава не помага. Това няма да помогне на бежанците, а ще създаде повече. Според скорошен доклад на разузнаването, за който съобщи АП, твърди, че въпреки бомбардировките, ISIS не е по-слаба, отколкото е била преди дванадесет месеца. Наистина Корбин също няма план – той предлага дипломатически усилия за разрешаване на гражданската война в Сирия, но не казва как ще се постигне това. Въпреки това критиките му по отношение на военната стратегия са правилни.