Милост за счетоводителите

данъци

Всеки март носи нови изпитания за нервите и издръжливостта на счетоводителите.  Все по-обърканите и по-тежки изисквания на администрацията и неглижирането от страна на техните дребни клиенти ги поставят под двоен натиск.

Тази година беше особено тежко заради поредното усъвършенстване на Данък Уикенд и неговия близнак – т. нар. Данък Натура. Вместо да впрегне всички сили и да облекчи прилагането на данъка, правителството (по-точно министерството на труда и социалната политика) също допринесе за хаоса, като задържа до последно наредбата, от която зависеше дали фирмите, избрали облагане на личните разходи по ЗКПО, вместо по ЗДДФЛ, ще могат да спестят осигуровките. Администрацията, която иначе с готовност налага глоби за ден закъснение, обещава тази наредба от миналия септември и я прие в последния момент, като дори не сколаса да я публикува в Държавен вестник до 31 март – срокът, когато фирмите трябваше с данъчната си декларация да отбележат кой ред на облагане избират. Писала съм за това, но го повтарям и ще го потретя, защото прекрасно разкрива липсата на симетрия в отношенията.

Друга законодателна новост, която натовари счетоводителите, бе изискването акционерните дружества да имат счетоводен отчет доста преди 31 март, тъй като към тази дата той вече трябва да е одобрен от съвета на директорите и да е съставен доклад за дейността (по ТЗ). Тази година имаше и нови форми на счетоводни отчети.

А междувременно анализ на НАП разкри, че счетоводните къщи укриват обороти за около 200 млн. лева и даде знак, че ще започне да ги проверява по-често. Това породи сериозно недоволство. Вероятно и двете страни имат своите основания.

Проблемът идва от това, че административната тежест, особено що се отнася до дребния бизнес, нарасна неимоверно през последните години. Срещу това не стои увеличено заплащане за счетоводителите, достатъчно е да се видят обявите.

Управителите на малки фирми (45% от предприятията у нас са с нула наети лица) гледат на счетоводителите като на неизбежно зло, наложено им от държавата. Не са склонни (обикновено не могат да си позволят) да им плащат много, но са склонни да им прехвърлят цялата административна дейност – от ТРЗ до подготовката на документите за теглене на заем. Те с удоволствие биха се лишили и от услугите на счетоводител, стига да беше възможно.

Един от източниците на напрежение е фактът, че законодателството у нас не прави разлика между малка и голяма фирма и рядко признава маловажни нарушения (ако изключим правото на коригираща декларация, което е много добра практика). А за собственика на малък семеен бизнес, който често не печели повече от наемен работник, основният приоритет е да изкара някакви пари, а отчетността е на заден план.

Когато почти половината фирми се занимават с частен бизнес, само за да не са безработни,  и един човек прави всичко, не можем да очакваме чудеса от професионализъм от управителите им. Хубаво е очакванията и изискванията да имат общо с реалността.

Всичко това рефлектира през месец март, когато – няма как, фирмите започват да събират  забравени фактури, договори, декларации и други документи и ги представят за отчитане.

Това струпване е особено голям проблем за счетоводните къщи, където през март се събират документите на малките (нерегистрирани по ДДС) фирми. Големите все пак следват някаква регулярност.

Но дори когато клиентите са редовни, тримесечният срок за годишно приключване е кратък, тъй като в този период трябва да се направи инвентаризация на активите (при приходи над 200 хил. лв.), тест за обезценка и т.н. А често в този период възникват и извънредни ангажименти – например, данъчна ревизия или искане за допълнителни отчети от банката – кредитор.

Наистина, НАП направи доста да облекчи спазването на данъчните задължения и има най-добрата онлайн базирана система. Но това не е достатъчно.

Необходими са законодателни промени, за да се регулира мартенското „задръстване“ от желаещи да подадат декларациите си в последния момент. Това може да се направи с каскаден график за подаване на декларациите по ЗКПО. Например, срокът 31 март може да остане само за фирмите, регистрирани по Закона за ДДС към 31 декември, а останалите да имат право да подадат декларация примерно до 31 май. Друга опция е е по-късно деклариране за фирмите, които не подлежат на одит, или тези, отчитащи загуба.

Такава практика на разсрочено подаване на декларации има в други страни (например, в Холандия). МФ обаче не е склонно да я подкрепи, защото смята, че ще се отрази на ритмичността на бюджетните приходи. Това е несъстоятелно. Данъкът върху печалбата няма определящ дял от бюджетните приходи, предвидени са авансови вноски и основните суми постъпват от големи, а не от малки предприятия.

От друга страна, ако се избегне мартенският щурм на декларациите, ще намалеят грешките и ще се облекчи натоварването и на НАП, тъй като приемането на декларациите е изпитание и за тях.

Други възможни облекчения са свързани с опростяване на декларациите по Закона за ДДС, тъй като законът изисква ежемесечно деклариране дори при липса на оборот през съответния месец (например, за лицата по чл. 97а, които се регистрират независимо от оборота). (Виж повече – тук). Ежемесечното подаване на едни и същи декларации за осигуряването също би могло да отпадне, особено за самоосигуряващите се, които така или иначе правят годишно изравняване и за които броят на работните дни и подобни обстоятелства нямат значение. Добра идея е да се предвиди подаването на нова декларация само при промяна на обстоятелствата (например, ако лицето е ползвало болнични).

Това са само примерни идеи, целящи да илюстрират възможностите за облекчаване на бизнеса и на счетоводителите. Колкото по-бързо се направи това, толкова по-лесно ще стане за предприемачите да си гледат бизнеса, а счетоводителите ще могат да се концентрират върху тази част от своята дейност, която ползва клиентите им, а не администрацията.