Рискове и възможности от кризата в Гърция

Жан-Клод Юнкер и Алексис Ципрас

В наближаването на поредния краен срок в преговорите между Гърция и нейните кредитори, сведенията от двата лагера заприличват на военна сводка. СИРИЗА – управляващата радикална лява партия в Гърция, говори за споразумение без отстъпление от червените линии,. Кредиторите настояват на ясен и конкретен ангажимент по „реформите” и мерките за икономии.

За разлика от кризата през 2010-2012 г. този път не финансови, а геополитически съображения ще определят изхода от преговорите. Сега еврозоната е много по-подготвена да ограничи заразата, а експозицията на Гърция към частния сектор е по-малка, отколкото задълженията й към страните от еврозоната. От друга страна, ЕС не желае да си отваря още един фронт, особено на фона на растящата заплаха от Близкия изток. Европейските лидери ще трябва едновременно да убедят данъкоплатците, че правят всичко възможно да върнат техните пари (особено преди изборите в Испания) и да не допуснат Атина да попадне в сферата на влияние на Русия.
Затова най-вероятният краткосрочен сценарий е половинчато решение (един вид „замразена криза”). Другите два варианта са предоговаряне на споразумението и обявяване на дефолт и напускане на еврозоната и поне засега не са вероятни. Едно полурешение може да включва ново удължаване на срокове, частично размразяване на траншове или на парите в ЕЦБ, дори мълчаливо съгласие за допускането на паралелна валута. За последното заговори дори германският финансов министър Волфганг Шойбле. Паралелната валута, която най-вероятно няма да е нова драхма, а разписки, с които да се плаща на държавни служители или пенсионери, е своеобразна алтернатива на частичното неизпълнение на вътрешните задължения. Тя е в съответствие и с призивите за временно излизане на Гърция от еврозоната, за което се застъпиха германски икономисти. От огромно значение за доверието в една паралелна валута е дали тя ще бъде въведена стихийно, дали ще бъде съпроводена с мерки за капиталов контрол (например, ограничения за плащания и тегления) и въобще доколко процесът ще бъде управляем.
Тези детайли са важни с оглед на последиците за българската икономика, която може да претърпи сериозни загуби при криза в Гърция, но някои сектори ще получат шанс.
По-надолу са анализирани следните последици:
– обезценка на гръцката (паралелна) валута
– проблеми на гръцките банки;
– въвеждане на капиталов контрол
– ограничения пред търговията
– увеличаване на данъците в Гърция, включително върху имуществото и влошаване на условията за бизнес там

Последици за туризма


Това ще бъде един от най-непосредствените ефекти за българската икономика и българските потребители. Туристическият сектор в България е под риск, доколкото много български туристи и клиенти от други европейски страни могат да се пренасочат в последния момент към Гърция.
По данни на НСИ през миналата година са отчетени 866 хиляди посещения на българи в Гърция. Ако се вземат само пътуващите с цел почивка и туризъм (322 хиляди пътувания с цел туризъм, по официални данни), то 26% (всеки четвърти) от българските туристи са се отправили за Гърция. За да си представим мащаба, нека уточним, че през миналата година българите са похарчили за пътувания и почивки у нас 798 млн. лева (основно храна и транспорт), а за почивки и екскурзии в чужбина – 378 млн. лева (според НСИ).
Броят пътувания на гърци към България е по-голям, но тук се включват и командировки. Малко е вероятно българските хотелиери да получат компенсация по тази линия, ако нещата в Гърция се объркат.
Дори ако Гърция не излезе от еврозоната, може да се окаже, че почивката в южната ни съседка е по-евтина отколкото почивка в България. И в момента могат да се намерят пакети за all inclusive в Халкидики и Катерини, които са съпоставими с тези по южните курорти. По данни на сайта Нумбео, който сравнява цени, Бургас като цяло е с 37% по-евтин от Катерини. Ресторантите по нашето крайбрежие са с 52% по-евтини, а цените в магазините – с 28% по-ниски. Но цените на бензина, плодовете и зеленчуците са почти изравнени. Подобни резултати дава и съпоставката на други градове. Някои стоки, например, дамски дрехи, са по-евтини в Гърция, отколкото у нас.
Ако Гърция въведе паралелна валута, повечето икономисти очакват тя незабавно да се обезцени спрямо еврото и да влезе в сила т. нар. закон на Грешам (лошите пари изтласкват добрите).
Единственото, което може да осуети плановете за почивка в Гърция, е неизвестността, която накара много хотелиери в страната, да се застраховат, включвайки клауза, позволяваща им да отменят резервации в случай на дефолт. Също така не е ясно дали няма да се стигне до увеличаване на ДДС за нощувките (сега те са с редуцирана ставка). Последните информации от гръцкия лагер сочат, че максималният компромис, който Атина може да направи е увеличаване на някои данъци, стремейки се да отложи преговорите по пенсионната и трудовата реформа за есента (червените линии).
Съвет: Резервирайте сега през доверена платформа за резервации с клауза за безплатно анулиране. Условията може да се променят и в двете посоки, включително да бъдат предложени по-добри цени.

Затруднения в търговията

Гърция има значителен дял в износа на България – 7% през миналата година. Тази година този експортен пазар не само отбелязва силен ръст (+14%), но и Гърция има най-голям принос след Кипър за увеличението на износа за ЕС. За съжаление, данните са само за първите два месеца на годината.
Ако бъде засегнат износът ни към Гърция, това ще се отрази зле на крехкото възстановяване на българската икономика. Тези затруднения ще дойдат по две линии – първата е въвеждането на капиталов контроли други бариери пред износителите.
От този вид е временният данък от 26% върху покупките от страни с преференциални данъчни режими, вкл. България. По-конкретно с този данък ще се облагат доставки от България и други страни с ниски данъци и сумата ще се връща след проверка. За някои сделки се предвижда предварително одобрение. Според заместник министъра на финансите Кирил Ананиев загубите от затруднената процедура може да достигнат 1.5 млрд. лева. Мярката противоречи на европейските правила, но въпросът остава открит.
Въвеждането на капиталов контрол (ограничения на паричните транзакции и пр.) също може да ограничи търговските потоци между двете страни. Според доклад на Moody’s от май натискът над гръцките банки ще се запази през следващите 12 до 18 месеца и има висока вероятност и въвеждане на капиталов контрол и замразяване на депозити.
На второ място е обезценяването на гръцката (паралелна) валута. Ако Атина започне да плаща с хартийки на държавните служители и те се обезценят, вносът на млечни продукти, плодове, месо или облекло от България ще пробие по-трудно на гръцкия пазар. Освен посочените стоки износът за южната ни съседка се състои главно от индустриални стоки – метали, електрически машини, дървени изделия, хартия, стъкло, както и зърно и електрическа енергия. В редица случаи това са доставки в рамките на групата.
Този ефект може да бъде частично смекчен при евентуално обезценяване на еврото под влияние на задълбочаване на гръцката криза, което ще позволи на България да реализира по-голям износ на трети пазари или да стане по-конкурентоспособна за туристи, идващи извън ЕС.

Поевтиняване на някои стоки

Делът на гръцкия внос е по-малък под 6%, но редица сфери доставките от Гърция са значителни. През първите два месеца вносът намалява незначително, което се дължи изцяло на намаляване на вноса на горива. Други доставки, например, на съобщителна и телевизионна техника обаче растат. Освен тях, значителни са доставките на облекла и обувки, плодове и зеленчуци, тютюн, пластмаси и козметика. Повечето от тези стоки биха поевтинели (разбира се, с отчитане на особеностите на веригите на стойността). Гърция осигурява близо една трета от вноса на плодове и зеленчуци и на тютюн.

Последици за банките


Четирите банки с гръцки капитал (три местни дружества и един клон) имат 23% от кредитите на банковата система и 22% от депозитите, показват данни на БНБ. Отливът на депозити от тях през първото тримесечие е значителен и достига 950 млн. лева. В същото време като цяло те имат сравнително добра ликвидност, поне по данните за тримесечието, но има значителни разлики между отделните банки. Рискът да бъдат изправени пред ликвидни проблеми поради изтегляне на финансирането от банките-майки е относително нисък, тъй като т. нар. гръцки банки у нас разчитат предимно на местни източници на финансиране, а банковата система е свърхликвидна. Освен това законът позволява на БНБ да окаже ликвидна подкрепа на местните поделения на гръцките банки при наличието на достатъчно обезпечение (със залог на злато, чуждестранна валута или ДЦК) и липса на съмнения в тяхната платежоспособност. Има и изискване подкрепяната банка да има дял от 8 и повече процента от обема на междубанковите разплащания, което може да се избегне в случаите на системна криза.
Въпросът бе коментиран и от МВФ в доклад, публикуван през май, като се посочва, че т. нар. гръцки банки „са относително ликвидни: не сме забелязали значителен отлив на депозитите“. Според фонда поделенията у нас могат да се отделят от банките майки по-лесно (тоест да се продадат), ако се окаже необходимо.
Ако Гърция не обяви дефолт, рискът от банкова паника не е голям. При сценария „замразена криза”, отливът на депозити от тукашните поделения вероятно ще продължи, но този риск може да бъде контролиран от регулатора.
Съществуват някои неизвестни по отношение на качеството на портфейлите на тези банки, доколкото е възможно те да имат експозиция към гръцки риск. Според данни на БНБ обаче притежаваните от българските банки гръцки ценни книжа или депозити в гръцки банки (на стойност 1.1 млрд. евро към 31 декември) са продадени и не съществува такъв риск.
Update: Само 18 млн. евро имат български банки в Гърция

Приток на капитал към България


При предишния период на несигурност около Гърция много предприемачи пренасочиха бизнеса си към България. Към днешна дата гръцките инвестиции в България са 2.5 млрд. евро, по официални данни на БНБ, които дори изглеждат подценени. През Гърция минават някои от инвестициите на големи западни компании като „Кока Кола” и ИКЕА. Според Гръцкия бизнес съвет, в който членуват 120 големи фирми, те представляват инвестиран капитал в размер на 3,5 млрд. евро, които са насочени главно в банковата и финансовата сфера, както и големи промишлени предприятия в областта на металургията, стъкларската, циментовата, строителната и хранително-вкусовата промишленост.
Още през януари на среща с премиера Бойко Борисов тази организация прогнозира пренасочване на капитали към България в търсене на сигурност.
Гръцкият Kathimerini, от своя страна, твърди, че в очакване на налагане на капиталов контрол 85% от паричните резерви на 233 публични дружества в Атина или 9 млрд. евро през последните седем месеца са били насочени към други страни.
Кризата може да се окаже възможност и в един друг аспект. Според скорошни данни на БМР цените на апартаментите в Атина и Солун са намалели с близо 40% от началото на кризата, тоест от 2009 г. насам. Липсата на сигурност за бъдещата политика на гръцките власти и склонността им към внезапно въвеждане на данъци за чужденците обаче прави рискови подобни високи залози.
Статия за „България он Ер“