Дългът намалява, разходите за лихви растат

Процент

Министерството на финансите изненада с необикновена динамика на държавния дълг и лихвените плащания по него.
Към края на миналата година държавният дълг е 13 166.3 млн. евро (28.1% от БВП). Той се увеличава значително спрямо края на 2015 г., когато е бил 11 613.5 млн. евро. Увеличението е заради емисията външен дълг, направена през миналата пролет, с която МФ се презастрахова преди стрес тестовете на банките, а сега пази във фискалния резерв, за да погаси падежиращ ръст чак през тази година.
Освен това се увеличава и държавно гарантираният дълг – от 299 млн. евро на 855.5 млн. евро. Увеличението би трябвало да се дължи на гаранцията по заема за Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Нараства и дългът на сектор Централно управление* – от 25.7% в края на миналата година до 29.4% от БВП към 31 декември 2016 г. Това се дължи на емисиите външен дълг и заема на Фонда за гарантиране на влоговете, който е част от този сектор.

Но вътрешният държавен дълг намалява. През миналата година почти нямаше емисии ДЦК, а се погасяваха стари емисии, в това число облигации по ЗУНК. В резултат вътрешният държавен дълг е намалял от 3.7 млрд. евро към края на 2015 г. на 3.4 млрд. евро.

При това положение е нормално да се очаква, че разходите за обслужване на дълга и по-специално на вътрешния дълг ще намалеят. Но не. Те всъщност се увеличават. От данните за изпълнение на държавния бюджет, става ясно, че платените лихви по вътрешния дълг са нараснали с повече от 20 млн. лева.
Сумата е незначителна, но прави впечатление – включително заради спада на лихвените нива. Наистина понижението на лихвите не оказва влияние, тъй като по-голямата част от дълга (над 90%) е с фиксирани лихви. Но дори и така понижението на лихвите би следвало да се отрази при т. нар. превъртане на дълга (погасяване на стар дълг и поемане на нов).
Нищо от това не се случва. Вместо това разходите за лихви по вътрешния държавен дълг достигат най-високото си ниво от почти 20 години (от 1998 г. насам).

Какво би могло да бъде обяснението. Единият вариант (теоретично) е нивото на дълга в течение на година да е било по-високо, отколкото моментната снимка към края на годината. Но не е такъв случаят през 2016 г. – нивото на дълга през цялата година е по-ниско, отколкото през предходната.

Второто по-вероятно обяснение е свързано със структурата на дълга. Такъв ефект е възможно да се получи, ако са погасени по-краткосрочни емисии, емитирани при по-ниски лихви (заради това, че са пуснати по-скоро), докато са останали непогасени книжа, издадени преди да започне натискът върху лихвените нива.

Това означава, че пасивната политика по управление на дълга на МФ не само е попречила на държавата да се възползва от спада на лихвите, но дори е повишила разходите за лихви по дълга.

* До м. май основната статистика бе за държавния и държавногарантиран дълг, след това за дълга на сектор Централно държавно управление, в което освен правителството, влизат и някои предприятия като БДЖ и болници.