Какво може да се направи с 5 млрд. лева

пари, еврофондове

5 млрд. лева. Това е измерението на финансовата свобода, която правителството си осигури за следващите три години. На толкова възлиза разликата между сумата от 8 млрд. евро, предвидена в средносрочната програма, която парламентът одобри вчера и необходимите средства за обслужване на дългове с настъпващ падеж и предполагаемите бюджетни дефицити.

Това осигурява много голям комфорт на това управление – не само финансов, но и политически. Хората обичат стабилността, обичат и победителите, а тази победа беше внушителна (засега). Заемът бе гласуван с конституционно мнозинство, точно така както поиска Лютви Местан (ДПС), докато се правеше на несъгласен. И все пак зад солидната подкрепа прозират  пукнатини.

Размерът има значение

Когато за първи път писахме, че сумата на искания външен дълг е преувеличена, мнозина не повярваха. Но тази (или подобна) оценка вече е призната. Дори ДПС са съгласни, че дългът е надписан (наричайте го буфер за благозвучие), въпреки че в крайна сметка подкрепиха новия външен дълг и „реформите“.
Мнозина уважавани икономисти съветват да не се обръща внимание на това несъответствие, защото други неща са по-важни: как се харчат публичните средства; да се сложи край на политиката на дефицити от 2009 г. насам, както и да се осигури финансовата стабилност чрез новото споразумение. Това са все верни тези. Но дали те дават достатъчно основания да се подкрепи споразумението в размер, който покрива нуждите на бюджета плюс „буфера“? Все пак 5 млрд. лева са страшно много пари. Повечето хора не успяват да преценят толкова голямо число, затова предлагам „котва“ в примера по-долу (не е препоръка). Би бил допустим буфер от 1 млрд. лева, 2 млрд. лева (все пак делото за „Белене“ виси), но повече от 3 млрд. лева разлика вече е съмнителна.

Много хора казват също така, че няма никакъв нов дълг, че това е само споразумение  с посредниците, а дългът се гласува със закона за бюджета, където са определени таваните. Това е вярно само до известна степен. След като видяхме как парламентът се остави да бъде надхитрен с 5 млрд. лева, защо да не бъде надхитрен и със законите за бюджета за 2016 и 2017 г., където има много числа, както казваше Джордж Буш. Всъщност още тази година се оформя една прилична разлика. Според закона за бюджета таванът на новите емисии за 2015 г. е 8.1 млрд. лева, в това число 6.9 млрд. лева външен дълг. Според прословутата справка на МФ необходимите средства за падежи и нови емисии тази година са 9.5 млрд. лева, но тук неправилно бяха включени средствата за изплащане на глобалните облигации (защо е неправилно – виж тук). Ако ги извадим, сумата е 7.7 млрд. лева (без изобщо да смятаме какво може да се ползва от фискалния резерв). А МФ може да емитира 8.1 млрд. лева, в това число, още около 800 млн. лева на вътрешния пазар.

Има поне две причини, поради които точният размер на дълга е важен:
– Опитът за манипулация подкопава доверието в правителството. МФ отказа да признае невярната сума и затова е трудно да повярваме, че няма да направи този опит отново. (Ако някой се опитва да ви удави в числа и хипотези, за да скрие дребните клаузи в договора за заем, застраховка или абонамент и вие все пак откриете манипулацията, дали ще му се доверите следващия път?)
– Няма правителство, което да проявява склонност към икономии, ако има достъп до лесни пари. Тъжно, но факт. До известна степен, изключение бе правителството на НДСВ (колкото и да критикувам тяхната сделка с дълга), но там имаше съчетание от фактори – най-вече национална цел, каквато бе членството на ЕС. Правителството на Тройната коалиция наистина спести значителна част от излишъците, но и харчеше стотици милиони левове за глупости в края на всяка година. Вчера кабинетът на Бойко Борисов получи правото да се разпростре върху много по-широка черга от нужната му – без да му се поставят условия. Дали финансовият министър, който все пак не е Симеон Дянков, ще може лесно да отказва, след като сам се лиши от най-силния си аргумент „Няма пари“?

Празно обещание

В сряда парламентът гласува новата средносрочна програма, която допуска емисия на външен дълг в размер до 8 млрд. евро. МФ не пожела да обоснове размера на дълга, но обеща да не използва 2 млрд. лева от него. Проблемът не е в това, че обещанието бе дадено устно, а в това, че то нищо не значи и е трудно да се контролира особено в тригодишен период (парите нямат панделка). Горанов едва ли ще тръгне срещу думата си – не и след като му се наложи еднолично да поеме отговорността и да се извинява. Но той може спокойно да вземе 2 млрд. лева и да ги остави на депозит на ББР (по този начин те остават част от фискалния резерв), за да финансира тя санирането или да изкупува лоши кредити, каквото възможност получи наскоро. Съвсем примерно. Това няма да е харчене (реформаторите ще са доволни), а дори и обещанието да не се спази, опозицията вече едва ли ще събере подкрепа за протести при толкова силна демонстрация на продългово мнозинство.

Вярно е, че както твърдят юристите на МФ, парламентът не може да промени договора с банките, той можеше само да бъде отхвърлен. Но парламентът можеше да гласува отделно решение, с които да задължи правителството да предприеме определени действия и да представи информация. Тези условия можеха да включват мерки за укрепване на банковата система, проследяване на парите в КТБ, повишаване на ефективността на публичните разходи в здравеопазването, МВР, стабилизиране на БДЖ, мерки срещу контрабандата.

Реформи, инвестиции или икономии

Наистина условията за теглене на нов заем в момента са благоприятни и ще останат такива поне до лятото. Защо тогава да не се вземат тези пари сега и да се инвестират в икономиката? Всеки либерален икономист има готов отговор на подобен въпрос и той неизбежно е свързан с ефективността на публичните разходи. Но някакси това бе забравено тези дни и заменено от тезата „Дългът е следствие на дефицитите“.

А в левите среди извън БСП, която зае антидългова позиция, през последните дни настана оживление. Заговори се за инвестиции и съживяване на икономиката.

Точно с аргументи, свързани с извършването на повече разходи, Горанов и вицепремиерът Ивайло Калфин убедиха АБВ да подкрепят ратификацията. „Ще ви предложа балансиран бюджет и няма да говорим за никакъв нов дълг, а само за това как да си върнем стария дълг. Но ще го гласувате ли? Аз не искам дефицити и дългове. Не може едни да се хвалят с великденски добавки, коледни надбавки, още пари за образование, за туй, за онуй, а накрая финансовият министър – виновен“, каза Горанов. Това бе ключовото му послание.

Друго изказване – на Радан Кънев, прозвуча едновременно екзалтирано и тревожно : „Мнозинство от 4 партии за 4 години с премиер Бойко Борисов за втори мандат. Това е решението,  в името на което сме се обединили, когато сме гласували правителството, това е форматът, който е подписал една много амбициозна управленска програма, съдържаща необходимите реформи … когато правителството и днес мнозинството, заедно с части от опозицията, обезпечават финансовата стабилност на държавата, възможно е да обезпечават и финансовата стабилност на десетките хиляди фирми, виснали на държавните и общинските бюджети като пиявици, благодарение на чието безпроблемно съществуване сме на този хал. Комфортът за управлението на страната може да значи комфорт за тези, които са свикнали на злоупотреби с управлението на страната и тогава финансовата стабилност ще просъществува кратко и стабилността на управлението ще просъществува кратко. .. Аз разчитам на личните гаранции на премиера Борисов, че ще се проведат именно тези реформи, които да не позволят и стотинка от този дълг да бъде открадната, както беше нерядко досега“.

Да помислим. Не знаем какви са личните гаранции за реформи на премиера, но знаем как икономистите почти единодушно оцениха бюджета за 2015 г. – като отказ от реформи. А разходите на правителството са според този бюджет. Както обясни финансовият министър – политиката се прави през разходите.

След това правителството допусна първи пробив, преразглеждайки плановете за субсидии за БДЖ. Публикувана бе и управленската програма с уговорката, че ще се дописва. Започна дискусия по начина на финансиране на здравеопазването и образованието. Това са важни неща, но не предполагат инвестиции за милиарди.

В същото време продължават да се трупат дефицити в енергетиката и БДЖ, а нестабилността на банковия сектор предизвика последно предупреждение от Европейската комисия. Нищо не бе направено, за да се овладее рискът от повторение на банковата криза (вместо това премиерът се хвали, че много успешно са раздадени 3.5 млрд. лева на част от вложителите в КТБ), нещо повече – появиха се съмнения и в пенсионните фондове.

Единствената мярка за икономии – обещаните съкращения на разходи за заплати, изобщо не бе спомената при дискусията за дълга.

Само едно е безспорно – при толкова силна подкрепа правителството ще разполага със спокойствието да прави реформи, ако иска. Но все пак не се разбра  какви реформи ще се правят, по какъв начин и защо те се нуждаят от инвестиции в такъв размер?

Докато това не е ясно си запазваме правото да подозираме, че разликата (буфер) от 5 млрд. лева ще се харчи по усмотрение на половината министри* и най-вероятно за скрити дефицити. Част от тази сума изглежда ще покрива минали грешки, които още не са признати, а не само минали дългове.

Пример

Какво може да се направи с 5 млрд. лева?

Може да се платят неустойките по неизгодните договори в енергетиката и да се рекапитализира НЕК, за да започне на чисто

Може да се построят 200 детски градини, една цяла магистрала, тунела под Шипка и да остане за великденски и коледни добавки за всички пенсионери

Може да се реши жилищният проблем на всички роми

Може да се санират почти половината панелки (ако не се надписва)

Не сте съгласни да се харчи точно за тези неща? Ами затова се водят дискусиите по икономическа политика и в крайна сметка за това са изборите.

* – По повод на решението, взето на подпис, Горанов каза, че е била достатъчна подкрепата на половината правителство.