Еврозоната тихо се готви за единен данък

Алексис Ципрас, Франсоа Оланд и Ангела Меркел

Докато България се опитваше несръчно да диференцира облагането на доходите по общини, ЕС започна да подготвя изравняване на разликите в корпоративния данък.

Съветът на финансовите министри на ЕС разгледа на заседанието си на 12 септември възможностите за въвеждане на минимално ефективно данъчно облагане на печалбите.

Българската позиция е, че концепцията за минимално ефективно данъчно облагане не кореспондира със съществуващите различия в икономическото и социално развитие на отделните държави членки, а от друга страна не е съобразена с различията в структурите на данъчните системи, с които се постигат националните цели за икономическо развитие, инвестиции, заетост и други. Въвеждането на минимално ефективно данъчно облагане би могло да се отрази неблагоприятно върху конкурентоспособността на ЕС като цяло и да доведе до отлив на капитали и инвестиции.

Идеята за единен данък в еврозоната се подкрепя от германския финансов министър Волфганг Шойбле, но не и от канцлера Ангела Меркел.

Както припомня „Шпигел, САЩ се превръщат от общност във федерална държава, когато финансовият министър Александър Хамилтън постига единно облагане за целия съюз – отначало само за уискито.

Сега политиците в ЕС се опитват да повторят модела на САЩ. Споровете околото третата програма на Гърция накараха лидерите на еврозоната да решат, че тя се нуждае от по-тясно обединение.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги настоява за по-стриктни правила за банковия съюз. Френският президент Франсоа Оланд – за отделно икономическо управление на паричния съюз. А в Брюксел и Берлин финансови експерти залагат на инструмента, който се е доказал като успешен в исторически план – общ данък.

Ако тези планове бъдат приложени, това ще наруши едно табу. Хората свикнаха с факта, че част от властта се прехвърля към Брюксел като част от европейската солидарност. Но правото да се налагат данъците остана национален въпрос.

Но след последните кризи, общественото мнение се променя. Привържениците на европейски данък твърдят, че ако приходите и разходите се администрират централно, поне отчасти, повече няма да има изнудване от едно правителство на друго като това, което видяхме през лятото. Европейската комисия ще има средствата да преследва своята икономическа политика, а ако икономиката се влошава, Брюксел можеда намали данъците в Европа, за да са противодейства на рецесията, твърди Марсел Фрацшер от Германския институт за икономически изследвания.

За разлика от предложението за минимално ниво на корпоративния данък, този план все още е в начален етап.

В скорошно интервю за Шпигел Шойбле дава да се разбере, че има напълно различни планове за паричния съюз от Меркел. Той се застъпва за по-тесен политически съюз и засилване на ролята на ЕК и Европейския парламент.

Германският канцлер бе предизвикана и от френския президент Франсоа Оланд, който се обяви за засилване на паричния съюз. Седмица след изтощителните преговори за Гърция, той представи идеята си за еврозоната. Според него тя се нуждае от свой финансов министър, който има право да се намесва в националните бюджети. Той би трябвало да бъде надзираван от отделен парламент на еврозоната. Той трябва да има свой бюджет, така че да разполага с възможността да противодейства на икономическите колебания. Това лесно може да се интерпретира като подготовка за общ бюджет на еврозоната.

Волфганг Шойбле смята, че предложенията на Париж не отиват достатъчно далеч. Неговият екип не вярва, че едно такова финансово министерство на еврозоната, което се финансира предимно чрез заеми, гарантирани от страните-членки, е достатъчно.

Вместо това финансовите министри трябва да имат достъп до постоянен и по-сериозен източник на приходи. Шойбле искат част от националните данъчни постъпления да се прехвърлят на Брюксел. Би било възможно да се пренасочаат част от приходите от ДДС или ДОД към финансовия министър в Брюксел.

Друга идея е да се даде правото на този министър да налага добавка към двата данъка. Германското финансово министерство твърди, че е готово сериозно да дискутира тези предложения.

Въпреки че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е категорично против идеи, които могат да се интерпретират като Европа на две скорости, скорошните събития в Гърция изглежда са го накарали да преосмисли позицията си. Членове на ЕК също смятат, че е желателно да има отделен бюджет на еврозоната. В Доклада на петимата президенти се говори за механизъм за фискална стабилизация на еврозоната. Според близкия сътрудник на Юнкер – депутата Елмар Брок, еврозоната трябва да започне да мисли за свой данък.

Встрани от прожекторите, група, ръководена от бившия италиански премиер Марио Монти, вече разработва планове. Сред въпросите е самофинансирането на общия бюджет на ЕС. Но заедно с това Монти е предложил да се обсъди „фискалния капатицет” на еврозоната. Един от източниците на финансиране е планираният данък върху финансовите транзакции или дял от общоевропейски, хармонизиран бизнес данък. Ако това е една от опциите, то опитът да се наложи минимално ниво на корпоративния данък в ЕС е подготовка за тези планове.

Канцлерът Меркел, според „Шпигел” е скептична. Вместо да се гарантира, че европейските страни ще се съобразяват със стриктните европейски правила, те могат да бъдат изкушени да преразпределят повече пари от Севера към Юга. Тя също споделя загрижеността, че планът отново ще раздели Европа – на страни, членуващи в еврозоната и извън нея.

Това са въпроси, които все още не са на преден план, но едва ли ще бъдат отлагани дълго. Защото е сигурно, че еврозоната няма да понесе нова гръцка криза.