Горанов ва банк и срещу работодателите за дълга

Горанов

Финансовият министър Владислав Горанов реагира грубо на критиките на работодателски организации за новия външен дълг по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Колко БВП произвеждате, след като сте толкова разтревожени ?!, попита Горанов социалните партньори, цитира го БГНЕС.

Кирил Домусчиев от КРИБ застана зад правителството, но Васил Велев от АИКБ се обяви срещу разчетите за бъдещи бюджетни дефицити.

„Обществото си е изградило механизми, за да консултира тези теми чрез съответните комисии. Вашата организация беше ли на заседанието на Комисията по бюджет и финанси? Не беше. Темата трябваше да ви е интересна и през 2013 и 2014 г., но тази година ще ви я обясним“, репликира го Горанов.

Финансовият министър заяви, че е склонен разходите да бъдат намалени с 2 млрд. евро и по този начин да бъде избегнат част от дефицита. Горанов повтори, че дългът може да е по-малък, ако през следващите две години няма дефицит в бюджета. Според него споразумението с банката е за максимален лимит, но на части.

Държавата може да прави плащания само с половин милиард лева от целия фискален резерв, заяви Владислав Горанов. Към края на януари в резерва има над 7 млрд. лева, но по-голямата част от тях са блокирани в Сребърния фонд и т.нар. ядрени фондове, от които държавата няма право да харчи към момента. Тук се включват и 1,3 млрд. лева европейски средства, които трябва да ни бъдат възстановени, но все още не са пристигнали от Брюксел.
800 млн. лева е държавният депозит в Първа инвестиционна банка, съобщи още Горанов, цитиран от БНР. По последна информация сумата трябваше да е 900 млн. лева, това означава, че ПИБ е издължила 100 млн. лева.
„Аз не смятам, че в момента е редно да оказваме натиск върху банката да ги връща, първо, не е така договора между Министерството на финансите и банката и второ, честите опити да бъде правен натиск върху банковата система ме кара да мисля, че е по-добре да забрани и аз съм забранил на Първа инвестиционна банка да връща средства в момента на българското правителство. Като мине малко време и се успокоят нещата ще си влезем в графика на възстановяване. Те искат да ни върнат пари, аз не искам да ги взема в момента. Та като направим цялата тази аритметика, към 19 февруари сумата е 5.242 млрд. лева. Ако извадим всички тези неща отгоре, Сребърният фонд, ядрените фондове и депозитите в ПИБ, които също са непроменени към този период, в един момент ще се окаже, че към 19 февруари правителството разполага с 547,9 милиона.“ Подобна оценка дадохме още на 12 февруари.

„Необходима е доста по-подробна информация относно падежната структура от датата на решението, което възнамерява да вземе Народното събрание, с падежирани вече и погасени заеми, така че да се изчисти структурата и стойностите в този тригодишен период“, коментира по-рано пред „Фокус“ Димитър Бранков, заместник-председател на БСК. $Освен това прави впечатление, че практически от прогноза, която е приел парламента, и то в рамките на бюджета за 2015 г., в момента отиваме на програма за тригодишен период . При това стоят въпроси, които вероятно ще бъдат извън тази рамка, но става дума за поемането на дълг в енергийния сектор. Знаете, че над 3 млрд. висят задължения в НЕК, които също така следва да бъдат по някакъв начин решение.“