Големи идеи от малки страни

Коли

Когато търсим нови решения за проблемите на икономическата политика, обикновено се обръщаме към проучванията на институти от Великобритания и Германия, изследванията на Федералния резерв или Шведската централна банка. Но някои малки страни често са истинска лаборатория за иновации, пише Джефри Франкел.

Стимули за обучение

Универсалното обществено обучение дава дивиденти по много начини – от увеличената икономическа производителност до по-доволни гласоподаватели. Но то изисква разходи от семействата, особено в семейства, където детският труд е част от ежедневието. И това често се сблъсква с интереса на родителите, които не ценят образованието.

Мексиканската програма за условни парични трансфери, започнала през 1998 г. (Progresa), поставя социалните помощи за бедните под условие, че децата посещават училище. Обърнете внимание на два вида предимства. Първо, посещението на училище дава някакъв контрол над условията на живот на децата, които може да са малтретирани или недохранени. Второ, тя позволява контролирани експерименти, за да се разбере кои политики срещу бедността вършат работа. След това Бразилия приложи подобна програма, както и много други страни като Никарагуа и Замбия. Този подход вдъхнови и реформи в Ню Йорк през 2007 г. под формата на кешови плащания за семейства, чиито деца редовно посещават училище. (Прилага се и у нас.)

Буфери на външнотърговските цикли

Цените на стоки – от петрола до златото и какаото, са много волатилни, което засяга страните, зависещи от експортни постъпления. Когато цените и постъпленията са високи, политическите лидери са под натиск да харчат. Това подхранва търсенето, точно когато фискалните стимули са най-малко желани, като често се стига до инфлация.

След това, когато цените на стоките паднат, процесът се обръща. Политиците трябва да намерят начин за съкращения или да приемат последиците на бюджетния дефицит. Съкращенията намаляват търсенето точно когато икономиката се нуждае от стимули.

Чили, която трябваше да се справи с големи колебания в цената на медта, през 2000 г. създаде правила за омекотяване на влиянието на стоковите цикли, които до голяма степен трябваше да деполитизират процеса. Правителството може да излезе на дефицит, когато икономиката падне под целевите нива на растеж или цената на медта се понижи под дългосрочния тренд. По същия начин то автоматично трупа излишъци по време на подем, така че охлажда икономиката и създава фонд, който се използва за стимулиране на икономиката в лоши години.

Управление на природните ресурси

Много страни – от Саудитска Арабия до Венецуела и Алжир зависят от износа на природни ресурси, за да поддържат стандарта на живот. Но какво ще се случи, когато те свършат?

Най-екстремният случай е малката държава Науру, която живееше добре с приходите от износа на тор от птици – гуано, но после остана само с пораженията върху околната среда. Печални, макар и не толкова драматични последици, има в други страни, зависещи от износа на ресурси, освен ако не инвестират в диверсификация или натрупват експортните постъпления във фондове. Моделът в това отношение е Норвежкият пенсионен фон. Но всъщност по-добър модел е босванският Pula Fund, създаден с постъпленията от износа на диаманти. Този суверенен фонд, управляван от независими професионалисти, е разпределен в ценни книжа, деноминирани в различни валути и, за разлика от норвежкия, е напълно изолиран от политическите приоритети на властите.

Плосък данък

Данъчните реформатори подритваха идеята за заместване на сложната данъчна система, пробита от несправедливости и изкривени стимули с единен плосък данък. Такива данъци могат да бъдат направени прогросивни (поне в ниския сегмент) като се въведе необлагаем минимум. Но промяна, особено в богатите и зрели страни, се оказа почти невъзможна.

Но през 1994 г. Естония, току-що освободила се от Русия, можеше да започне на чисто. Нейният плосък данък бе широко копиран през следващото десетилетие в голяма част от бившия съветски блок, включително Латвия, Литва, Украйна, Словакия, Грузия, Румъния – и дори Руската федерация. Ставките, необлагаемият минимум и широтата на обхвата се различават значително (някои от тях, например, обхващат и корпоративните доходи). Но анализ на Световната банка показва, че експериментите са до голяма степен успешни, както по отношение на увеличаване на събираемостта, така и опростяване на данъчните системи.

Цени и задръствания

Колите и бензинът не са без пари. Защо тогава използването на натоварените градски пътища е безплатно? Основният курс по икономика предполага, че невъзможността да се таксува използването на пътищата води до свръхупотреба, по същия начин, по който почти безплатният хляб в Съветския съюз доведе до това, че хората хранеха с него добитъка. Но да се създаде ценова система, която да отразява променящите се разходи за трафика е политическо, икономическо и технологично предизвикателство. На повечето места потенциалните губещи от това са в състояние да наложат вето.

Но Сингапур въведе такси, съобразени със задръстванията, преди 30 години*. Градът-държава нямаше много възможности да управлява задръстванията, тъй като не може да се разшири като Лос Анджелис. Също така, помагат компактните му размери. Електронната система в Сингапур доведе до множество подобни усилия – от Лондон до аукционите за използване на автомобили в Шанхай.

Непостоянна армия

Трудно е да се оспори необходимостта от постоянна армия в повечето страни. Но в много други, това е лош избор. Тя не прави границите по-сигурни, ако съседите реагират чрез повишаване на въоръжените сили. Тя създава постоянна заплаха от военен преврат или, най-малкото, ограничава възможните варианти за цивилното правителство. И разбира се, това струва средства и отклонява пари и работна ръка от продуктивни дейности.

Но веднъж създадена, за да отговори на заплаха (реална или въображаема), вече е почти невъзможно да се отървете от армията. Две развиващи се страни успяват да се справят без войска в продължение на поколения. Коста Рика премахна армията си през 1948 г. след кървава гражданска война – решение, взето отчасти защото САЩ смятаха, че нейните интереси блокират връщане на власт на губещата страна. А Мавриций избра да не създава армия, след като получи независимост от Великобритания през 1968 г.

* През 1975 е въведена т. нар. Area Licensing Scheme (ALS), нещо като Синя зона, но не само за паркиране. В определени часове от деня, колите, които влизат в ограничена зона от 7 кв. километра в центъра трябва да купят нещо като винетка. В резултат средната скорост нараства от 18 до 35 км в час. През 1998 г. е въведена електронна система – със смарт карти. Таксите варират от 0.50 до 4.50 сингапурски долара според превозното средство, времето от деня, местоположението. Подобна система има и в Стокхолм (Б.р.)