Deja vu: Как бе ратифицирана брейди замяната преди 13 години

Милен Велчев

На 13 март 2002 г. парламентът гласува ратифициране на договорите с банките посредници по т. нар. брейди замяна.
Според МФ операцията – един нов инструмент за България, ще донесе следните ползи:
1. Нетно намаление на дълга със 110 до 120 млн. щатски долара.
2. Спестявания на база нетна настояща стойност на около 75 до 100 млн. щатски долара.
3. Общи нетни спестявания от обслужване на дълга: 397 млн. щатски долара за следващите 5 години, 670 млн. щатски долара за следващите 9 години.
4. Елиминиране на допълнителни лихвени разходи след 2007 г. при ръст на брутния вътрешен продукт.

Допълнителни ползи от сделката:
1. Освобождаване на блокираното обезпечение в размер на 110 до 130 млн. щатски долара.
2. Удължаване срочността (дюрацията) на дълга с около 2,6 години.
3. Удължаване на кривата на доходността за ррефинансиране в евро до 10-11 години.
4. Разширяване на инвеститорската база.
5. Трайно намаляване на валутния и лихвения риск на външния ни дълг.
6. Подобряване на международния имидж на България чрез намаляване зависимостта от официални кредитори.
7. Благоприятстване на преките чуждестранни инвестиции и приватизацията.

Стенограмата от заседанието на парламента в този ден звучи познато – жонглиране с числа, партийно оцветена дискусия и решаваща намеса на ДПС. Публикуваме откъси.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодаря за предоставената ми възможност. Доколкото разбрах изказването отдясно (ОДС, които тогава са опозиция искат отлагане на ратификацията) като процедура за отлагане, възползвам се от правото си да направя противно предложение.
Мотивите ми. Има определени теми, по които аз определено бих се осланял на експертното мнение на водещи специалисти в България Ако мотивът за отлагане на разглеждането е народните представители да вникнат в текста на договора, то би било коректно да искате отлагане с пет години, в които всички ние да запишем един курс за обучение по финанси, защото материята е толкова сложна, че няма накъде, и след пет години да подпишем този договор. (Ръкопляскания от управляващото мнозинство.)
Ако трябва да говорим обаче малко по-сериозно, ние имаме информация – и това е основанието да подкрепим предложението точката да се разглежда днес, – че е проведено заседание в Комисията по бюджет и финанси, на което заседание са били поканени експерти от целия политически спектър, в т.ч. и отдясно, нови членове на Националния съвет на Съюза на демократичните сили, и нито един от тях не се е изказал против договора. Той явно е необходим на България, явно някои хора проявяват тотално неразбиране какво е това България да се намеси активно в търговията с ценни книжа на международните пазари. Това са нови неща, които се правят от това правителство.
… (Ръкопляскания от управляващото мнозинство.)
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
Уважаеми дами и господа, днес е важен ден във финансовата история на България. Днес България тръгва по пътя на модернизацията на управлението на външния си дълг. .. За тази модернизация българските данъкоплатци ще бъдат щедро възнаградени.
Размерът на външния дълг ще намалее с между 100 и 120 млн. долара; валутният резерв ще нарасне с около 130 млн. долара. През следващите девет години, така важни за процеса на присъединяване на България към Европейския съюз и Европейския валутен съюз, плащанията за обслужване на външния ни дълг ще намалеят общо с 670 млн. долара. Ще бъде елиминирана част от допълнителните лихвени разходи, които България се е ангажирала да плати по брейди-облигациите след 2007 г. – разходи, възлизащи на над 600 млн. долара. Ще бъде удължена срочността на дълга с 2,6 години. Ще се разшири инвеститорската база на нашата страна и ще се стимулира по-нататъшното подобрение на кредитния рейтинг. Като се намали рисковата премия за инвестиране в България, ще се увеличат приходите от приватизация и оценката на всички активи в България. И не на последно място, трайно ще намалее валутния и лихвения риск при обслужването на външния ни дълг.
Експертите са единодушни за ползата от тази операция. Да не говорим за единодушното одобрение на външните наблюдатели, на такива известни експерти в България като Стоян Александров, Красимир Ангарски, Калин Митрев, Андрей Пръмов, Емил Хърсев и Мартин Заимов – от името на БНБ. Вчера на заседанието на Комисията по бюджет и финанси категорично подкрепиха предлаганата операция и призоваха за по-скорошното й изпълнение. Дори новият член на Националния изпълнителен съвет на СДС – Пламен Орешарски, друг изтъкнат специалист, не си позволи на партийна основа да критикува предлаганата операция.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ):
Аз също правя изказването с молбата всички да бъдем единни и да подкрепим този законопроект. …За жалост и днес не можахме да наблюдаваме надпартийност и обединение около националните интереси. За жалост и днес видяхме, и аз се присъединявам към възмущението, изказано тук от колегата Севлиевски, видяхме пак някакви процедурни хватки, с които управляващото мнозинство да бъде забавено в тази модернизация на дълга…
Всички четирима представители на опозицията гласуваха „въздържали се“ (на заседанието на бюджетна комисия, която тогава се ръководи от Искров – б.р.). И днес този процедурен цирк!
Тук искам да се спра и на казаното от Димитър Абаджиев. Господин Димитър Абаджиев твърди, че имало нужда от ратификация. Няма нужда от такава ратификация, прощавайте, предварително разрешение по силата на чл. 85 от Конституцията. И предишния път (при емисията еврооблигации през есента на 2001 г.) стана въпрос и неслучайно решихме в 15,55 ч. положително тези повдигнати въпроси. .. [В закона за] бюджета за 2002 г. има аналогични параграфи на § 13 от Закона за държавния бюджет, който дава точно това предварително разрешение и позволява на Министерския съвет да води предварителни дискусии и преговори, да подписва договори, когато не се надвишава дългът в рамките на годината, отчетен към 31 декември съответната година… С това, колеги, отговарям и на въпроса за законосъобразността на сделката.
Какво се предвижда? Предвижда се замяна на брейди- облигации – три вида, от порядъка на 1 милиард и 250 млн. долара с нова еврооблигационна емисия, като тя се предвижда да е 50 на 50 – и в евро, и в долари. Предвижда се фиксиране на лихвените плащания по тази емисия, тъй като целият брейди-дълг на България към момента е изключително експозиран, изложен на така наречения лихвен риск. Опитвам се да го обяснявам малко по-разбираемо, тъй като има уважавани лекари, учители и други, които не са специалисти. Тоест, това е рискът, който понася държавата или фирмата, или който има дълг, от промяна в лихвените проценти. Тъй като, уважаеми колеги, лихвените проценти вървят не само надолу, лихвените проценти много често в историята вървят и нагоре.
В момента нашето правителство, след решението на Комисията по бюджет и финанси, специалистите от Министерството на финансите и нашите консултанти, е преценило, че либорът – тази мерна единица за лихвените плащания, е до стигнал своята долна граница. Сега е моментът, при който бихме могли да фиксираме тези лихвени плащания за един дълъг период от време – до 2013 – 2015 г., в зависимост от номинацията на емисията.
Кои бяха основните въпроси, поставени от колеги и от опозицията, и от управляващото мнозинство в Комисията по бюджет и финанси? Основно проблемите бяха срочността на новата емисия, лихвените проценти и изборът на консултантите. С тази сделка се осигурява изместване на плащанията по главници и лихви в един по-бъдещ период за сметка на сегашните брейди-облигации, когато всички се надяваме, затова сме тук да работим за просперитета на страната, когато всички се надяваме, че след 2007-2010 г., когато, дай Боже, България да е член на Европейската общност, ще бъдем в по-добра позиция да плащаме по-големи суми за сметка на сега. А сега, когато сме в по-трудно положение, да имаме повече кеш, свободни ресурси, с които да постигаме сегашните нужди на държавата. В това число, ако щете, метафорично казано и от господин Севлиевски, и в хладилниците на хората, когато имаме по-големи нужди. Тоест, чрез тази сделка, използвам един термин, който вмъквам, дюрацията се удължава на дълга с повече от 2,6 години.
Всеки плаващ, подвижен лихвен процент има еквивалентен фиксиран процент. Тоест, 7 или 8 процента, фиксиран за периода до 2013-2015 г. съответно еквивалентът му сега, като плаващ лихвен процент, е сега плащаният по брейди-облигациите.
По отношение на лихвения процент при една част от брейди-облигациите има така наречената опция, свързана с брутния вътрешен продукт. Това са по дискаунт бондовете. Когато достигнем 125 на сто растеж на брутния вътрешен продукт спрямо базата от 1993 г., когато тогава правителството успешно предоговорира лошите вземания на Лондонския и на Парижкия клуб, та когато достигнем този брутен вътрешен продукт, от същата година и нататък, до падежа на емисията би следвало вече договорените лихви да бъдат завишавани с половината от отчетения растеж. Например, ако след 2007 г. имаме растеж от 4 или 5 на сто, лихвеният процент би трябвало да се увеличава с половината от този отчетен растеж – 2 или 2,5 на сто. Това го давам само като пример.
Какво постигаме? Постигаме, както каза и министърът на финансите, редукция на дълга при тези параметри с около 100 – 120 млн. долара, както и освобождаване на обезпечение, което в момента е блокирано в 30-годишни американски ценни книжа от порядъка на 120 – 130 млн. долара.
Говорих вече за намаляване на валутния лихвен риск. Уважаеми колеги, това, което трябва да знаете е, че към момента над 88 на сто от външния дълг на страната е с плаващи лихви, което, както казах малко по-напред, в голяма степен води до непрогнозируемост на лихвените плащания. С фиксирането на лихвите нашият стремеж е с времето, разбира се, не само с тази операция, да постигнем едно съотношение 50 на 50 плаващи към фиксирани лихви. Същото важи и за валутната деноминация. Над 72 – 73 на сто от дълга е в долари, а знаете, че огромните приходи на държавата са главно приходи по линия на търговията с Европейския съюз и огромната част от тях са в евро. Така че тук също се търси една диверсификация или разпределение на риска с цел постепенна замяна на доларови задължения с евро задължения.
Вече казах, че това ще позволи предвидимост на бюджета, като цяло подобряване имиджа на страната и създаване на възможности за допълнителен икономически растеж.
Законовото основание, уважаеми колеги, казах ви, че е § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2002 г.
Водещи мениджъри на емисията. Извършен е подбор от Министерството на финансите между седем от водещите инвестиционни банки в света. „Джей Пи Морган“, банката, която е избрана, и „Саломон Смит Барни“ – част от групата на „Сити Груп“, са водещите банки в този бизнес. Двадесет и три от двадесет и осем сделки общо са минали през тях. Не е без значение и комисионната. Вчера в комисията като пример на успешен дълг и най-прясна сделка господин Катев и господин Велчев дадоха Перу, който през януари е извършил подобни сделки при значително по-добра макрокартина, вероятно и при по-конструктивна опозиция в парламента – за комисионна от 0,65. Нашите комисионни ще бъдат някъде от порядъка на 0,55.
Искам да напомня за дискусията от месец ноември, че повечето обратно изкупуване на дълг по времето на господин Муравей Радев като министър на финансите са били при комисионни от порядъка на 0,75 на сто.
С това, колеги, мисля, че изложих най-важното. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)