Бежанската криза и недоверието в ЕС

Алексис Ципрас, Франсоа Оланд и Ангела Меркел

На извънредно заседание в понеделник Европейският съвет ще се опита да намери заедно с Турция по-трайно решение на бежанския проблем, който достига неуправляеми мащаби. Една по една страните от ЕС въвеждат ограничения или просто вдигат ръце. България обяви военни учения на границата, докато в непосредствена близост ситуацията с 12-те хиляди струпани мигранти при Идомени става все по-безнадеждна.

Група мъже се опитват да съборят вратата със стоманени греди, властите използват сълзотворен газ, а жените плачат, описва ситуацията на граничния пункт „Шпигел”. Това е новата южна граница на Крепостта Европа, където Гърция служи за чакалня и потенциално място на хуманитарна катастрофа. Около 32 хиляди мигранти в момента са блокирани в страната и вътрешното министерство на Гърция твърди, че бройката може бързо да набъбне до 70 хиляди. Организацията Лекари без граница очаква дори 200 хиляди бежанци. Лагерите вече са пълни и задлъжнялата страна изчерпlа капацитета си.
Решението за това колко бежанци ще преминат границата се взема от македонското правителство. Скопие на свой ред посочва страните на север, които затегнаха преминаването на границите, особено Австрия. Това предизвика верижна реакция през последните дни. Страните вече не могат да чакат общо европейско решение, каквото германският канцлер Ангела Меркел обеща, че ще произтече от срещата на върха на 7 март.

Меркел иска да види, че Турция спира потока мигранти и слага край на масовото изселване към Европа. Европейските лидери се споразумяха за 18 февруари, че този план остава „приоритет“. Но Австрия и балканските държави все пак не го дочакаха и затварят границите си.

Оградена Европа
Идомени е символ на сегашния политически хаос в Европа и разпадането на общата европейска политика. Тук политиката на отворени граници на Ангела Меркел достигна своя финал. Под ръководството на Австрия т. нар. Балкански маршрут бе затворен – ход, който Берлин искаше да избегне.
Меркел започна да предупреждава за дезинтеграция на ЕС на малки държави, които няма да могат да се конкурират в глобализирания свят, ако граничният контрол в Европа бъде възстановен.

Ако имаше европейско споразумение, нямаше да е проблем да се настанят 2-3 милиона бежанци, като се има предвид населението на континента от половин милиард души. Кавгите излагат на риск най-голямото постижение на Европа – отварянето на границите чрез Шенгенското споразумение и все по-отровната атмосфера между страните достига тревожни размери, пише „Шпигел”.

Най-напред Австрия реши да не се покани Гърция на Западнобалканската среща в края на февруари, на която бе постигнато споразумение между 10-те страни да затворят границите. Атина бе отхвърлена, тъй като се смята, че следва политика на просто пренасочване на бежанци. В отговор Гърция изтегли посланика си от Виена и отмени планирана среща с австрийския външен министър. Словашкият премиер Робърт Фицо предупреди Гърция, че ако страната не осигури границите си, ще има една гореща точка и това ще бъде Гърция.

Европа бе разединена още преди пристигането на бежанците, отслабена от кризата в еврозоната, честите разногласия между Германия и Франция, загрижеността за специалните изисквания на Великобритания и заплахата от агресивната позиция на Русия.

Границите на германската сила
Тази слабост също е продукт на Германия, която има трудности с лидерската си роля. Десетилетия наред гремнаските политици избягваха да изразяват германския интерес, подчертавайки какво е най-добро за Европа. Това се промени по време на евро кризата. Меркел се възползва от предимствата на икономическата мощ, за да преследва интересите на Германия, за най-важен от които тя смяташе стабилното евро. За да го постигне тя наложи такива ниво на икономии в Южна Европа, които я направиха да изглежда като строга учителка.

Границите на германската сила бързо станаха видими. Много от партньорите на Германия формулираха свои позиции и блокираха приемането на осезаем брой бежанци или преследваха свои стратегии за задържането им на почетно разстояние.
Идеята за обединена Европа е под натиск и нито една среща или компромис за бежанците няма да реши този проблем за една нощ.

За Меркел срещата на ЕС в понеделник е решителна, тъй като тя иска да покаже преди в навечерието на важните регионални избори в Германия на 13 март, че нейната политика за бежанците започва да оказва въздействие. За по-голямата част от избирателите на нейната партия, консервативния Християндемократически съюз, това означава намаляване на броя на бежанците, пристигащи в Германия.

Меркел все още се фокусира предимно върху сделка с Турция. Преди срещата на върха, Германия и ЕК стартираха сериозна дипломатическа офанзива, за да осигурят успех на срещата. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск посети Турция в четвъртък, предшестван от заместник-президента на Европейската комисия, който пътува редовно до Анкара. Посланието на Европа към Турция е, че планът за действие, съгласуван есента, трябва да бъде приложен.
Миналата седмица Анкара сигнализира за първи път на европейските власти, че тя допуска възможността да връща обратно икономическите мигранти (пропускайки само бягащите от войните в Сирия и Ирак – б.р.).

Повратна точка
За да избегне представата, че е напълно изолирана в Европа, Меркел започва бавно, но ясно да променя акцента на политиката си за бежанците. Въпреки че тя, както и мнозина други, първоначално се застъпи за разпределяне на бежанците сред страните от ЕС, канцлерът сега подчертава защитата на границите като основен приоритет.
Никой вече не говори за хуманитарни жестове като тези от септември, когато Меркел отвори германските граници за хиляди бежанци. Германското правителство може да смята кризата в Идомени като доказателство, че затварянето на граници води до хаос, но това е предимство за Меркел. Броят на бежанците пристигащи в Германия намаля значително след затварянето на Балканския маршрут

Под обсада
Много от мигрантите, които сега са задържани в Гърция – мнозинството от които искат да продължат за Германия, се събират около Атина. Фериботите ги превозват от островите до пристанището на Пирея.
Оставени Не е известно точно колко бежанци в момента са настанени в зоната на пристанището, но оценките са някъде от 1500 до 5000. Те са използвани хавлии и картонени кутии за изграждане на барак и палатки. Междувременно стотици афганистанци прекарват нощите си на площад Виктория в Атина, където прострират пластмасови платнища по голите клони на дърветата, за да се предпазят от дъжда.
В сряда ЕК обяви извънредна помощ от 700 млн. евро за Гърция и други страни, засегнати от бежанската криза.

Правителството в Атина игнорираше проблема, докато бе възможно. Хилядите бежанци в палатковия лагер в Идомени са оставени да се грижат сами за себе си, защото официално лагерът все още дори не съществува. Гръцкото правителство е под напрежение и на други места. За дълго време страната дори не регистрираше бежанци, след преминаването им от Турция до един от островите в Егейско море. След избирането му през януари 2015 г. Алексис Ципрас поне създаде Министерство на миграцията, макар и с миниатюрен персонал от 20 души.
През октомври неговото правителство обеща да създаде капацитет за настаняване на още 50,000 души в рамките на три месеца. В допълнение, трябваше да бъдат създадени така наречените „горещи точки“ на пет острова в Егейско море, за да регистрират бежанците и след това да ги прехвърлят на континента.
Но малко от това се е случило. До януари само едно съоръжение за приемане бе отворено, на остров Лесбос. Ето защо гръцкият премиер включи последната институция в страната си, която все още е в състояние да действа бързо и безопасно: военните. Гръцки войници са вече издигат палаткови лагери и приспособяват казарми като временни пространства за живеене в Атина, Солун и на други места. Решението дойде толкова неочаквано, че някои кметове научават от вестниците, че техните общини скоро ще станат дом на хиляди мигранти.

„Какво се очаква да направим, след като те (бежанците) не искат да бъдат бъдат тук”, пита Янис Музалас, министърът на имиграцията. Той признава, че страната не може да се справи с това, което определя като хуманитарна криза. Споразумение на ЕС с Турция е последният ни шанс, заявява Музалас.