Краят на едрите банкноти и отрицателните лихви

евро

След Европа, която се върна към обсъждане на възможността за изваждане на банкнотата от 500 евро от обръщение, дискусията за премахване на големите номинали се прехвърли и в САЩ. Бившият министър на финансите на САЩ Лари Самърс се присъедини към тези, които настояват да се спре печатането на стодоларови банкноти.

Първият мотив за това е борбата със сивата икономика. Както пише Самърс в статия за Washington Post, едрите банкноти облекчават живота на наркодилъри, замесени в корупционни схеми, терористи и т.н. Един милион долара в купюри по 500 евро тежат 1 кг, а в купюри по 20 евро е 22.5 килограма, пише икономистът. Затова не само САЩ, а и целият свят трябва да прекрати печатането на банкноти с номинал над 100 долара или дори повече от 50 долара, смята Самърс.

Но предложението да се избавим от едрите купюри има и друга обосновка, според WSJ.

Живеем в епоха на нулеви и отрицателни лихви. Много икономисти смятат, че натрупаните пари намаляват ефективността на политиката на отрицателни лихви. Колкото по-голяма е стойността за съхраняване на кеш, толкова повече централната банка може да намалява процентите с цел стимулиране на икономиката. По-малките номинали оскъпяват държането на налични пари.

Това всъщност не е нова идея. По-рано в САЩ са съществували банкноти с номинал 500, 1000, 5000 и 10 000 долара, докато през 1969 г. Фед не ги изтегля от обръщение. По оценки, в населението са останали невалидни банкноти на стойност 300 млн. долара, които имат (по-висока) колекционерска стойност.

долари в обращениеНо да се изземат от обръщение 100-доларовите банкноти ще бъде по-трудна задача, подчертава WSJ. Въпреки разпространението на банкови карти и електронни плащания, необходимостта от книжни пари расте бързо. В края на 2015 г. в световен мащаб в обръщение са почти 10.8 млрд. стодоларови купюри (на стойност над 1 трилион долара). Останалите банкноти, взети заедно, струват 300 млрд. долара. По оценки на Фед, не по-малко от половината долари в обръщение са извън САЩ.

евроВ Европа банкнотата от 500 евро има по-малък дял (около 30% от стойността на парите в обръщение).

И макар част от едрите банкноти да участват в незаконни операции, също така е вярно, че страните се възползват в период на криза. Както посочва икономистът от Фед Рут Джадсън, търсенето на долари нарасна в периода на разпадане на Съветския съюз и по време на кризите в Аржентина и Югоизточна Азия.

Но Самърс не е единствен в тези радикални идеи. Проф. Кенет Рогоф от Харвард и главният икономист на Citigroup Уилем Буитер дори отиват по-далеч, като обсъждат идеята за таксуване на книжните пари.

Ако всички централни банки поддържат задълженията си в електронна форма (пасивите на централните банки най-общо са парите в брой и резервите на търговските банки, на практика и има и други елементи, напрамир, резерви на правителството), то плащането на отрицателна лихва по резервите би било нещо тривиално, пише Рогоф в публикация за NBER от 2014 г (Cost and Benefits of phasing out paper currency by Kenneth S. Rogoff). Но докато централните банки са готови да конвертират електронните депозити в банкноти с нулева лихва без ограничения, изведнъж става трудно и неустойчиво да се поддържат отрицателни лихви. Трупането на кеш може да бъде неудобно и рисковано, но ако процентите станат твърде отрицателни, то си заслужава, смята влиятелният икономист.

В серия публикации през 2009 г. Буитер дискутира дали е възможно да се измисли начин да се плащат отрицателни лихви върху парите в брой. Той заимства оригиналната идея за обгербваните пари от Силвио Гезел (самоукия икономист, който става световно известен след като Кейнс му посвещава една глава от Общата теория). Буитер отбелязва, че е имало експерименти с таксови марки по време на Голямата депресия (банкнотите остават валидни, само ако регулярно се презаверяват, след заплащане на такса върху тях).