25 години без рецесия

карго

Ако успее да удържи до догодина без спад на БВП, икономиката на Австралия ще подобри рекорда на Холандия. Последната отбеляза непрекъснат ръст от 1982 до 2008 г., а Австралия вече има четвърт век без рецесия. Тя избегна кризата от 2008 г.* в частност благодарение на разумната фискална политика, пише Economist. Благодарение на бюджетните икономии от края на 90-те години, Австралия можеше да си позволи няколко пакета от фискални стимули през 2008 и 2009 г. Общо тя похарчи близо 43 млрд. долара по време на кризата. По-големи стимули като дял от БВП имаше само Китай.
Икономиката на Австралия навлезе в новото хилядолетие с бум на добивната индустрия. Благодарение на търсенето от Китай, износът на полезни изкопаеми от 2002 до 2012 г. нарасна три пъти, а инвестициите в добивната индустрия се увеличиха от 2% до 8% от БВП. От 2003 до 2011 г. цените на желязната руда (17% от износа на Австралия) скочи от $13,8 до $187,2 за тон, въглищата (12% от износа) от $26,7 до $141,9 за тон.
По оценка на централната банка на Австралия в този период благодарение на добива, реалният разполагаем доход на домакинствата нарасна с 13%, а заплатите – с 6%. Поскъпна и австралийският долар, което удари износителите, но високото търсене от Азия за селскостопански стоки балансира този удар,
Но когато Китай започна ребалансиране на икономиката си и намали вноса на суровини, световните цени паднаха и износители на суровини като Русия и РЮА навлязоха в рецесия. Но Австралия, въпреки спада на инвестициите, продължава да поддържа годишен ръст от 3%. Това се получава благодарение на два фактора. На първо място, инвестициите в добивните отрасли в добрите години позволиха да се увеличи производството. Второ, което е по-важно, отслабването на австралийската валута направи износът по-атрактивен и сега австралийските храни се купуват активно от китайците, което не се доверяват много на местното производство.
Австралия също така печели от близостта на Азия. Средната класа в Азия, която иска образование на английски език за децата си, ги праща в австралийски университети, където образованието е по-евтино от Великобритания и САЩ. През последната година броят на чуждестранните студенти в австралийските университети нарасна с 11%, а броят на туристите – с 13.7%. След завършването си чуждестранните студенти имат право да работят 4 години в страната. Така Австралия получава относително младо, образовано и нееднородно в културен план работоспособно население. Търсенето на жилища от страна на тези младежи доведе до подем на строителния пазар: според някои оценки, през миналата година в страната са били построени 200 хил. нови жилища. Това създава работни места и компенсира спада на заетостта в добивната индустрия.
Строителният бум има и обратна страна – Австралия е известна с едни от най-високите цени на жилища в света. През 2015 г., според данните на Economist, средното жилище в Сидни е стрували 12.2 пъти средния доход, в Мелбърн – 9.7 пъти, а година по-рано тези съотношения са били съответно 9,8 и 8,7 пъти.
Друга причина за опасения е, че от 2009 г. насам австралийският бюджет остава на дефицит, а през 2016-2017 г. дефицитът ще бъде малко над 2% от БВП. Икономистите отбелязват и покачването на държавния дълг от 9,7% от БВП през 2007 до 36,8% . Но най-големият риск остава силната експозиция към Китай, чийто дял в износа е 32%.

* Само едно тримесечие със спад, а техническата дефиниция на рецесия предполага две поредни тримесечия – б.р.