вестници

Световните медии: Как технологиите променят заетостта

Водещата тема на The Economist e влиянието на технологичните промени върху заетостта и доходите на работещите. В известен смисъл историята се повтаря, пише списанието. В началото на индустриалната революция, ползите от увеличената производителност бяха предимно за капитала, по-късно трудът пожъна част от предимствата. Моделът днес е подобен. Просперитетът, създаден от индустриалната революция, отива при собствениците на капитал и висококвалифицираните работници. През последните три десетилетия, делът на труда в производството се свива в глобален мащаб от 64% на 59%. В същото време делът от дохода, който попада у най-богатите 1% от американците, расте от около 9% през 70-те на 22% днес. Безработицата е на тревожни нива, не само поради кризата. Под риск са работните места в дъното на стълбицата (например, логистика), докато уменията, които са най-малко уязвими от автоматизацията, (управленски опит, креативност) се оценяват високо. Медианният доход ще остане без промяна, а разликата в заплащането ще расте.

Миналата неделя и Томас Фридман публикува чудесен обзор на книгата на Ерик Бринджолфсън и Ендрю Макафий „Втората машинна епоха“ в New York Times. За разлика от Първата машинна епоха, която увеличава мускулната сила, а на човека е поверена контролната функция, във Втората започваме да автоматизиране много повече когнитивни задачи, много повече системи за контрол. Хората и машините вече могат да се заместват, а не да се допълват както в началото на индустриалната революция. Това става възможно благодарение на три огромни технологични предимства, които са достигнали своите повратни точки  – експоненциално, цифрово и комбинаторно.

Още един отглас от икономическата конференция във Филаделфия (след темата за дългосрочната стагнация). Робърт Шилър преразказва дискусията за имплицитната държавна гаранция чрез Федералната жилищна администрация (FHA), Фени Мей и Фреди Мак и една интересна идея. Съотношението заеми-собствени средства върху гаранциите за ипотеки на FHA е 30 към 1, толкова е и ливъриджът при самите ипотеки. Компанията е „под водата“ и се предлага да бъде заменена със субсидирана спестовна програма, която да не се конкурира с частния сектор в оценката на ипотечния риск. Шилър разказва и за старата идея за жилищни партньорства – покупката на части от жилища чрез дялово финансиране (институционалните инвеститори предоставят част от капитала в замяна на част от продажната цена). Тази идея би намалила задлъжнялостта на домакинствата преди кризата, но се оказа, че има данъчни неясноти. Друга тема, която той поставя е свързана със слабия ефект на предвиденото споделяне на риска от секюритизация на активи (агентите са задължени да запазят 5% от ипотечните книжа, които те създават).

Не си мислете, че Twitter и Nest са единствените примери за (вероятно) надути оценки. FT посочва още, този път от Европа – модният портал Asos се търгува 100 пъти над прогнозираните си печалби, а онлайн бакалията Ocado удвои стойността си до 3 милиарда паунда. Количествените улеснения са общата причина за това.

Дийн ЛеБарон, един от пионерите на количественото инвестиране и индексните фондове, дава съвети за оцеляване в блога на WSJ. Той съветва да се следват китайските пари, като се инвестира в Африка, Канада и Мексико. 80-годишният инвеститор също така харесва активи като злато, земя и защитени от инфлацията облигации.

Amazon подготвя революция в логистиката, научаваме от Wall Street Journal. Компанията е спечелила патент за изпреварващо изпращане на стоките, преди още да са поръчани.

В New Yorker има интересна статия за патриотичните реакции след продажбата на Jim Beam на японската Suntory за 16 млрд. долара. Когато InBev купи Anheuser-Busch през 2008 г., те не закриха марката, но закриха работни места и оптимизираха разходите. Акциите на Anheuser-Busch завършиха на рекордни нива миналата година, а Budweiser още се продава по магазините в Америка, дава пример списанието.

Робърт Самюелсън обобщава за Washington Post дебата за минималната заплата. Според левия CERP умерени увеличения имат малък или никакъв ефект върху заетостта, тъй като работодателите намират други начини да поемат увеличените разходи.  Но David Neumark от Университета в Калифорния и William Wascher от Федералния резерв твърдят, че по-високият минимум намалява нископлатените работни места.  САЩ обсъждат увеличаване на минималната заплата с 40% до 2016 г.

Две „зелени“ статии в „Шпигел“ привличат вниманието. В едната се разказва за мащабното строителство на язовири на Балканския полуостров, основно в Албания. От втората става ясно, че Европейската комисия е на път да се откаже от подкрепата за зелената енергия. Към 2020 г. най-късно – когато сегашният ангажимент за по-нататъшно увеличаване на дела на зелената енергия изтича – опазването на климата в ЕС очевидно ще бъде осъществявано на доброволни начала.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *