Саудитска Арабия

Изпитания за бизнес модела на Саудитска Арабия

от автор

0 коментара Свят

През последните десетилетия Саудитска Арабия бе съюзник на САЩ в Близкия Изток. Америка купуваше техния петрол, а те поверяваха капиталите си на щатските банки. Дори в хаоса на борбата с тероризма САЩ си сътрудничеха със Саудитска Арабия. Но сега Вашингтон трябва да преразгледа тези отношения, според Сара Чайес от Фонда Карнеги и Алекс Де Ваал от Университета Тъфт.

Саудитска Арабия изобщо не е държава, пишат те в статия за The Atlantic. Тя може да се опише по два начина – като политическо предприятие с умен, но не вечен бизнес модел или като нещо толкова корумпирано, че напомня вертикално интегрирана криминална организация. Във всеки случай тя не може да съществува още дълго.

Саудитска Арабия като семеен бизнес

В това предприятие петролът се превръща в пари, а те се конвертират в политическа лоялност. САЩ много дълго разчитаха на това, че директорът на тази корпорация – кралят, има безкрайни резерви, с които да си купува лоялност, дори в сегашната сложна ситуация от гледна точка на цената на петрола. Това има две форми – парични подаяния или търговски отстъпки за все по-многобройните издънки на кралското семейство и предоставяне на обществени блага и възможност за работа за простолюдието. Но последните действия на Риад – договореността за замразяване на добива на януарското ниво и възможното IPO на държавната компания Aramco, може да са сигнал за това, че на саудитците все пак им трябват пари.

В такива времена лоялността струва все по-скъпо и ще видим това в Саудитска Арабия, където преди година крал Салман раздаде на поданиците 32 млрд. долара месец след възкачването си на трона. Ако цената за лоялността продължава да расте, може да се очаква политическа криза.

Сложна криминална организация

Кралството може да се сравнява с други клептократски режими, в които населението все повече започва да се възприема като гражданско общество. Този процес се наблюдава в Нигерия, Украйна, , Бразилия, Молдова и Малайзия хората започват да предявяват искания към правителството, което понякога завършва с насилие. В други страни това недоволство допринесе за експанзията на джихадистки движения, а външният авантюризъм на Русия и Китай поне отчасти може да се обясни като опит да се насочи общественото недоволство в друга посока. В Саудитска Арабия политически искания засега има само шиитското малцинство, но образованото сунитско мнозинство едва ли дълго ще бъде доволно от сегашното държавно устройство. И най-накрая е значителният брой гастарбайтери, които са принудени да приемат всякакви условия, но може скоро да започнат да предявяват искания.

В продължение на десетилетия Рияд намаляваше натиска като изнасяше своите дисиденти като Осама бин Ладен в целия мюсюлмански свят. Но тази стратегия може да има обратен ефект: критиката на саудитска корупция от Бин Ладен бе подета от други и резонира сред много араби. Крал Салман (който е на 80 години, между другото) не показва ловкостта на своя полубрат Абдула. Той посегна към някои от най-познатите инструменти на автократите – екзекуции на дисиденти, ангажиране с чужди войни, дискредитиране на саудитските шиити и засилване на националистическия плам. Всеки от тях има сериозни рискове.

Според изследователите са възможни три сценария. Първият е борба в рамките на кралското семейство, на които ще им струва все по-скъпо да показват вярност. Вторият – ескалация на марионетните войни в Йемен и Сирия. Третият е въстание в страната, което може да бъде инициирано от мирни граждани или от джихадисти.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *