Състезанието с машините

Ерик Бринджолфсън*

Преди 120 години американските фабрики започнаха да електрифицират своята дейност, запалвайки Втората индустриална революция. Невероятното е, че производителността във фабриките не нарасна в продължение на 30 години. Това е дълъг период, достатъчен, за да може едно поколение мениджъри да се пенсионира. Първата вълна мениджъри просто заместиха своите парни машини с електрически мотори, но не преструктурираха фабриките, за да се възползват от гъвкавостта на електричеството. На следващото поколение се падна да изобрети нови работни процеси и тогава производителността в тези фабрики скочи, понякога двойно и тройно.

Електричеството е пример за технология с общо предназначение като парната машина преди това. Този тип технологии пришпорват икономическия растеж, тъй като отприщват каскади от допълнителни иновации като електрическата крушка и реконструкцията на фабриките. Има ли технология с общо предназначение в нашата ера? Разбира се. Това е компютърът. Но технологията сама по себе си не е достатъчна. Както предишните поколения мениджъри е трябвало да реконструират фабриките, ние ще трябва да преосмислим  нашите организации и дори цялата икономическа система.

Ние не се справяме с тази работа така добре както трябва. Производителността върви добре, но тя не е свързана със заетостта и доходът на типичният работник е в застой. Тези проблеми понякога са погрешно диагностицирани като край на иновациите, но те всъщност са родилните мъки на това, което Андрй Макафий и аз наричаме новата машинна ера.

Днес производителността е на върха си за всички времена и въпреки Голямата рецесия тя расте по-бързо след 2000 г., отколкото през 90-те години на миналия век, по-бързо от 70-те или 80-те години. Тя се развива по-бързо, отколкото го правеше по време на Втората индустриална революция. И това е само в Съединените щати. Световните новини са още по-добри. Световните доходи са се увеличили по-бързо през последното десетилетие от когато и да е в исторически план.
Всички тези цифри всъщност подценяват нашето развитие, защото новата машинна епоха е свързана повече със създаването на знания отколкото с простото физическо производство. Тя е за ума, не за материята, за мозъка, не за мускулите, за идеите, а не за нещата. Това създава проблемв за стандартните метрики, тъй като ние получаваме все повече неща безплатно, като Wikipedia, Google, Skype, TED Talk. Да получаваш неща безплатно е хубаво, нали? Разбира се. Но не и за начина, по който икономистите изчисляват БВП. Нулевата цена означава нулева тежест в БВП. Според цифрите, музикалната индустрия сега е половината от това, което е била преди 10 години, но аз слушам повече и по-добра музика от всякога. Моите изследвания показват, че числата за БВП не включват над 300 милиарда долара годишно безплатни стоки и услуги в Интернет.

Сега нека да погледнем към бъдещето. Има някои супер интелигентни хора, които твърдят, че сме достигнали края на растежа, но, за да се разбере бъдещето на растежа, трябва да направим прогнози за основните му двигатели. Аз съм оптимист, защото новата машинна ера е дигитална, експоненциална и комбинаторна.

Когато стоките са дигитални, те могат да бъдат възпроизведени с перфектно качество при почти нулеви разходи и могат да бъдат доставени почти мигновено. Добре дошли в икономиката на изобилието. Но има и една по-тънка полза за цифровизацията. Измерването е живителната сила на науката и прогреса. В епохата на големите данни (Big Data), можем да измерим света както никога преди.

На второ място, новата машинна ера е експоненциална. Компютрите се справят по-добре и по-бързо от когато и да е досега. Днес Playstation-ът на едно дете е по-силен от военен суперкомпютър от 1996 г. Но мозъците ни са пригодени за линеен свят. В резултат на това, експоненциалните тенденции ни изненадват.

Трето, новата епоха машина е комбинаторна. Инертното мнение е, че идеите могат да бъдат използвани както най-достъпните плодове по клоните на дърветата, но истината е, че всяка иновация създава градивни елементи за още повече иновации. Ето един пример. За няколко седмици един мой студент създаде приложение, които накрая достигна до 1,3 милиона потребители. Той можа да направи това толкова лесно, защото го построи на върха на Facebook, а Facebook е построен на върха на мрежата, както и на върха на интернет, и така нататък и така нататък.
Взети поотделно, цифровата, експоненциалната и комбинаторната характеристика биха били нови идеи, които напълно променят „играта”. Сложете ги заедно, и ставаме свидетели на вълна от удивителни открития, като роботите, които работят във фабрика или бягат бързо като леопард или прескачат високи сгради с един скок.

Но може би най-важното нововъведение е машинното учене. Помислете за един проект: Уотсън на IBM. Тези малки точки тук, това са всички шампиони на викторината „Jeopardy“. Отначало Уотсън не беше много добра, но тя се подобри по-бързо отколкото може всеки човек и малко след като Дейв Феручи показа тази графика на моя клас в Масачузетския технологичен институт, Уотсън победи световния шампион по „Jeopardy“.
Уотсън расте бързо. Тя е тествана за работа в кол центрове и може да ги получи. Тя кандидатства за правни, банкови и медицински работни места и получава някои от тях. Не е ли иронично, че в момента, когато изграждаме интелигентни машини, може би най-важното изобретение в човешката история, някои хора твърдят, че иновациите са в застой? Подобно на първите две индустриални революции, цялостните последици от новата машинна ера ще отнемат най-малко един век да се проявят напълно, но те са изумителни.

Означава ли това, че няма за какво да се тревожим? Не. Технологията не е съдба. Производителността е рекордно висока, но по-малко хора имат работа. Ние създадохме повече богатство през последното десетилетие от когато и да било, но за мнозинството американци доходът спадна. Това е голямото отделяне на производителността и заетостта, на богатството от работата. Знаете ли, не е изненадващо, че милиони хора са разочаровани от голямото отделяне, но като много други, те не разбират неговите основни причини.  Технологията върви напред и оставя все повече хора след себе си. Днес ние можем да вземем една рутинна дейност, да я кодифицираме в набор от машинно четими инструкции и след това да я възпроизведем милион пъти.

Днес милиони американци имат по-бърз, по-евтин, по-точен софтуер изготвяне на данъчни декларации (TurboTax – бел. ред.), но17% от данъчните съставители вече нямат работа. Това е умален модел на това, което се случва, не само в софтуера и услугите, но и в медиите и музиката, финансите и преработката, в търговията на дребно и на едро – накратко, във всяка индустрия. Хората се състезават срещу машината и много от тях губят това състезание.

Какво можем да направим, за да създадем споделен просперитет? Отговорът не е да се опитаме да забавим технологията. Вместо да се състезаваме срещу машината, трябва да се научим да се състезаваме заедно с машината. Това е нашето голямо предизвикателство.

Новата машинна ера може да бъде отнесена към деня преди 15 години, когато световният шампион по Гари Каспаров игра със суперкомпютъра Deep Blue. Тогава машината спечели, а днес програма за шах, качена на клетъчен телефон може да победи човек гросмайстор. Когато бил попитан каква стратегия ще използва срещу компютъра, Жан Донър, холандският гросмайстор, отговорил: „Ще си донеса чук.“

Но днес компютърът вече не е световен шампион по шах. Нито човек, защото Каспаров организира турнир свободен стил, където екипи от хора и компютри могат да работят заедно, и отборът на победителите нямаше гросмайстор, нито суперкомпютър. Това, което те имаха, беше по-добра работа в екип и те показаха, че екип от хора и компютри, които работят заедно, може да победи всеки компютър или всеки човек, работещ сам. Състезанието с машината бие състезанието срещу машината.

Технологията не е съдба. Ние определяме съдбата си.

Бринджолфсън е професор по икономика. Това е неговата лекция пред TED, със съкращения.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *